Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОНЪТ УДАРИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ, КЛИЕНТИТЕ СА В ШАХ

Без да е заработил още, само година след приемането

си Законът за застраховането беше променен, при това генерално.

В противовес на световната практика, но в унисон с логиката на

българското развитие главният мотив не бе по-качественото застраховане,

а борбата с престъпността.

Нито партия, нито народен избраник, нито дори застраховател

си позволиха изцяло да отхвърлят предложените изменения. Но мнозина

от изразилите мнение подчертаха, че в бързината важни детайли

не са догледани. Спорът около размера на изисквания капитал продължи

да се вихри, като постепенно се трансформира в дебат около срока,

през който да бъде набран. Първоначалното предложение беше за

три месеца след назначаването на търсения отдавна куражлия да

заеме минирания директорски стол на застрахователния

надзор. Всички останали бяха за удължаване на този период, за

да се стабилизират българските застрахователни компании. В крайна

сметка до 31 март 1998 г. българските застрахователи трябва да

поискат разрешение за извършване на застрахователна дейност и

да съберат необходимия капитал до пълния му размер. Пак от тази

дата вратите за чуждестранните застрахователи се отварят широко.

На практика с новия закон пред българските застрахователи

остават три възможности. Първата е да наберат сами необходимите

им 2 млрд. лв. за регистриране на застраховки Живот,

3 млрд. лв. за останалите застраховки и 4 млрд. лв. за презастраховки.

Втората е да се обединят няколко по-малки компании или да се потърси

чуждестранен партньор (както вече направи Елит-инс

с френски застраховател). А третата е просто да се откажат от

този бизнес. Така, според експертите, от около 100-те съществуващи

сега застрахователни компании у нас вероятно ще оцелеят само няколко.

Седемчленката на Националния съвет по

застраховане също предизвика противоречиви мнения. Противници

на съвета го нарекоха странно формирование без аналог,

а и експерти си задаваха въпроса: дали не е прекалено тромава

една структура, която включва четирима министри плюс председателя

на Върховния касационен съд, директора на Националната следствена

служба и началника на Главно управление Данъчна администрация.

Това смесване на властите обърка и работната група.

След размяна на реплики в бюджетната комисия се стигна почти до

консенсус освен четиримата министри в Националния съвет да влязат

още директорът на Дирекцията за застрахователен надзор, представител

на Асоциацията на българските застрахователи, който ще се излъчва

на ротационен принцип за всяка календарна година и хабилитиран

преподавател по застраховане, посочен от академичния съвет на

Стопанската академия в Свищов.

Становището на някои експерти е, че в закона не е

ясна и отговорността на Дирекцията за застрахователен надзор,

която ще подготвя материалите за лицензирането и ще ги внася за

решаване в Националния съвет. Пощенска кутия я нарече

Венцеслав Димитров, а проф. Стефан Стоилов определи статута на

неговите представители като чиновническа бригада.

Тяхното общо становище дирекцията да бъде към Министерския съвет

не беше прието.

Да има, или да няма стикери, този почти хамлетовски

въпрос искрено развълнува дебатиращите. За едни цветните лепенки

бяха символ на страха, но дали и утре, когато най-после се роди

реалният застрахователен пазар и на него останат само легитимни

сериозни компании, тези стикери ще излъчват заплаха? И ще бъдат

ли незаконни например символи от рода на малка плюшена играчка?

Впрочем вариантите за реклама могат да бъдат безкрайни,

в зависимост от фантазията на рекламната агенция на съответното

дружество.

За второ четене остана един изключително спорен момент

- кога да се допуснат на българския пазар чуждестранните застрахователни

компании. Частните застрахователи дори се съюзиха около общо предложение

до Народното събрание за протекционизъм към българския капитал,

както това вече е направено в други страни от Източна Европа.

Към тях се присъединиха и държавни застрахователни фирми. Заместник-председателят

на ДЗИ Борислав Михайлов дори предложи от клоновете на чуждестранните

застрахователи да се изисква същият капитал като от българските

компании. Проектозаконът звучи като Ела, вълчо, изяж ме,

образно възнегодува депутатът от БСП Йордан Школагерски. Ние сме

за умерен протекционизъм, изрази волята на по-голямата част от

опозицията Христо Иванов от Бизнесблока.

Необходимостта от уеднаквяване на условията за всички

участници на пазара, независимо дали са наши, или чуждестранни,

залегна и в становището на Икономическата комисия. Тя отстоя и

мнението си, че законопроектът не бива да допуска по-малка защита

на местните застрахователи от тази, която е предвидена в Споразумението

за присъединяване на страната ни към Световната търговска организация.

Така съюзени, защитниците на протекционизма надделяха и в окончателния

вариант на закона на българските застрахователи бе дадена почти

деветмесечна отсрочка. Този срок е достатъчен да се роди дете,

но дали ще стигне за структурирането на реален пазар, попита засегнат

представител на застрахователния бизнес. Като собственик на малка

компания той бе убеден, че сам едва ли ще оцелее, а съюзяването

му с други малки събратя ще е некоректен акт към собствените

му клиенти.

Всъщност за широката публика така и не

стана ясно доколко новият закон и евентуалното свиване на застрахователния

пазар ще донесе по-големи гаранции за защита на интересите и на

застрахованите лица. Очевидно за времето и стила на тромавия монополист

ДЗИ вече никой не мечтае, но решението на правителството до три

месеца да преобразува института съвсем не отменя въпросителните.

Много възражения при обсъждането в парламентарните

комисии, а и сред експертите и застрахователите предизвика и предложението

за 30-процентна премия от застрахователното обезщетение за МВР

в случай, че намери и върне откраднат автомобил. Все пак в крайния

вариант беше постигнат консенсус: застрахователите, които извършват

Каско, ще трябва да предвиждат във фонда за превантивни

мероприятия до 30 на сто от начислените суми, които ще се предоставят

по договор на вътрешното министерство. Подобен фонд е длъжен да

формира всеки застраховател. В него ще се отчисляват средства

в размер на 2 на сто от печалбата преди облагането.

Добър, или не чак дотам, Законът за застраховането

вече е факт. След банкерите и застрахователите получиха своето

хапче, но засега е твърде рано да се преценява кого

ще излекува и на кого ще приседне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във