Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОНЪТ НЕ УРЕЖДА ПЪРВИЧНИЯ КОНТРОЛ


Г-н Димитров, смятате ли, че контролът върху пенсионноосигурителните
дружества може да осигурява Комисията по ценните книжа и фондовите
борси, а не както предвижда гласуваният на първо четене закон
специална агенция?


- Контролът върху дейността на пенсионните фондове
в крайна сметка ще зависи от избора на законодателя. В световната
практика се използват и двата подхода. В някои страни пенсионните
фондове са под контрола на комисиите по ценните книжа. Другаде
с техния контрол се занимават специализирани агенции или други
държавни институции. Доколкото пенсионните фондове са институционални
инвеститори, комисията във всеки случай трябва да осъществява
контрол върху тяхната инвестиционна дейност, като се има предвид,
че те са основни участници в капиталовия пазар. А навсякъде по
света те са такива, защото акумулират най-много парични средства
и като размер на активите са далеч по-мощни дори от най-големите
инвестиционни дружества и банки. Смятам, че в нашите условия комисията
не само може, но е и длъжна да контролира инвестиционната дейност
на тези дружества. Възможно е комисията да контролира и останалата
част от тяхната дейност - социалната или пенсионната. Но тя може
да изпълнява функцията на цялостен надзор едва след като законодателят
й възложи такова задължение. Според мен по-сложен проблем ще възникне
от недостатъчно ясното дефиниране на функциите на комисията в
проектозакона за доброволното пенсионно осигуряване. Там не можете
да откриете ясно формулирани и изброени правомощия и възможности
за осъществяване на ефикасен контрол от страна на държавния орган
по отношение на тяхната инвестиционна дейност. Това означава,
че ако депутатите приемат проекта в този вид, ще трябва да се
търсят възможности за регламентиране на всички тези проблеми в
закона за публично предлагане на ценни книжа, който чака ред за
първо четене в парламента.


Ще се променят ли взаимоотношенията между комисията,
борсата и инвестиционните посредници след приемането на новия
закон за публичното предлагане на ценни книжа?


- Аз смятам, че развитието на събитията на нашия
капиталов пазар недвусмислено сочи, че първото ниво на контрол
трябва да се осъществява от фондовата борса. Слабост на досегашния
вариант за правилник на борсата е, че не създава специален отдел
със специални правомощия, който не само ще наблюдава сделките
с ценни книжа, но и ще установява евентуалните нарушения на правилника
и закона. В тази връзка смятам, че предложението на изпълнителния
директор на БФБ-София Апостол Апостолов за създаване на отдел
Надзор е абсолютно резонно. От практиката на развитите
страни е доказано, че е немислимо да се очаква качествен контрол,
ако липсва първото звено за наблюдение и надзор.


В законопроекта за публичното предлагане на ценни
книжа сме се постарали да разширим кръга на нарушенията, като
сме предвидили и съответните санкции. Правомощията на отдел Надзор
на борсата и на организирания извънборсов пазар би трябвало да
включват не само наблюдение върху параметрите на сделките, но
и възможности за разследване на всеки конкретен случай. Би следвало
да се предвиди, че всеки член на борсата би могъл да бъде разследван
от специално упълномощено за тази цел лице. Брокерите трябва да
бъдат длъжни да дават обяснения, както сега ги дават пред комисията.


Кога резултатите от разследването трябва да се предадат
на Комисията по ценните книжа?


- След като се установи извършването на нарушение,
то трябва да се докладва на съвета на директорите на борсата,
който е длъжен да потърси отговорност от провинилия се борсов
посредник. Когато се открие нарушение на закона за ценните книжа,
отделът ще бъде длъжен да информира комисията, а и съвета на директорите,
защото нарушението на закона винаги е нарушение и на текст от
правилника. От тази гледна точка правилникът на борсата е по-рестриктивен
от самия закон.


Възнамерява ли комисията да разработи наредба, която
по-детайлно да описва видовете манипулации на пазара и злоупотребите
с вътрешна информация?


- Ние вече сме започнали работа по изготвянето на
такава наредба. Тя обаче може да стане действащ нормативен акт
едва когато бъде приет проектозаконът за публичното предлагане
на ценни книжа, защото той съдържа нормативното основание за издаване
на такава наредба от Министерския съвет. В действащия закон липсва
санкция за манипулиране на пазара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във