Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОНЪТ КАРАКАЧАНОВ ИСКА ДА ДОИ ВОЛ

На 15 юни вносителят на законопроекта за преизчисляване на валутните задължения Александър Каракачанов изпрати протестно писмо до председателя на Народното събрание Йордан Соколов. Освен това той потърси съдействието на парламентарния шеф за по-бързото влизане на поредния законопроект Каракачанов в пленарната зала. Проектът бе внесен в парламента още през декември миналата година. Той се състои само от един член - Неизпълнените договорни валутни задължения на физически и юридически лица се преизчисляват по тяхната левова равностойност според обявения от БНБ валутен курс към датата на изплащането им. И гласуването му едва ли би отнело много време на депутатите. По думите на Александър Каракачанов специалният проектозакон има за цел да коригира последиците от ненормалното развитие на договорните отношения в някои области благодарение на огромната инфлация през 1996 и началото на 1997 година. Така регламентът в чл.10 от Закона за задълженията и договорите, че паричните разплащания се уговарят в левове, влезе в противоречие с друг основен принцип на договорните задължения - те да се изпълняват добросъвестно.


Непредвидимото обезценяване на лева през миналата година доведе до несправедливо и стопански неоправдано облагодетелстване - коментира депутатът от ОНС. Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение N2 от 1997 г., според което валутните задължения трябва да се изплащат по левовата им равностойност в деня на падежа и е недопустимо осъвременяване на задължението от съдилищата при промяна на валутния курс. Така се оказа, че решението на висшите магистрати е в услуга на кредитните милионери, а не на техните кредитори, които практически понасят последствията от инфлационните процеси.


Това решение е съобразено с нормативната уредба и би трябвало да действа при сравнително нормално развитие на стопанските отношения. Шокиращо е кредитните милионери да погасяват или да бъдат санкционирани за суми, които са несъизмеримо по-малки в сравнение с тези, които са получили - мотивира своя законопроект Александър Каракачанов. В това твърдение обаче също има много популизъм, прикрит зад извечния стремеж за справедливост. Но в него няма нито правна, нито икономическа логика. Защото авторите на хиперинфлацията не бяха наивници. Те прибраха своето. Сега нито почтеният кредитополучател, нито кредиторът разполагат с парите, нужни за подобно разплащане. Някога Ваймарска Германия чрез хиперинфлация плати репарациите си. За сметка на немците. Нищо ново под слънцето. Дори демагогията.


У нас, година след хиперинфлацията, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа на две свои заседания законопроекта, имащ за цел да възстанови едва ли не щетите от нея. Интересното е, че след бурна дискусия той бе подкрепен, но само по принцип. Тогава председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев заяви, че валутните кредити трябва да се връщат във валута, поради което изобщо не стои въпросът за тяхното преизчисляване в левове. След което депутатите от комисията промениха текста на закона на Александър Каракачанов и го предложиха за приемане в пленарна зала в следния вид: Неизпълнените договорни задължения в чуждестранна валута на физически и юридически лица, когато не е допустимо плащането в чуждестранна валута, се преизчисляват по тяхната левова равностойност на обявения от БНБ курс на чуждестранната валута към лева в деня на изплащането им.


До този момент обаче този законопроект все не успява да се включи в натоварената седмична програма на парламента. Впрочем наблюдатели смятат, че той едва ли ще бъде подкрепен от депутатите. Първо, защото никъде не е казано, че ако един кредит е отпуснат във валута, той ще трябва да се връща в левове. Второ, защото и самите банки могат да се договорят с клиентите кредитът им да се превалутира от една в друга валута, като някой поема риска - или банката или клиентът. Всеки риск си има определена цена.


Подобен бе и случаят с вложителите на обявената в несъстоятелност БАЛКАНБАНК, където няколко седмици преди поставянето й под особен надзор, на 23 септември 1996 г., компетентни служители на банката са посъветвали вложителите да превърнат валутните си депозити в левови. Съответно БАЛКАНБАНК е поела ангажимента в седемдневен срок да преведе левовете в някоя друга банка. Надеждата на доверчивите вложители е била все пак да си получат парите, дори и в левове. По това време обаче БАЛКАНБАНК е имала над 5 млрд. лв. чакащи плащания. Така за една малка част от тях номерът е минал (около 1 млрд. лв.), а за останалата - не. Сега именно те, неудовлетворените вложители, настояваха левовите им влогове да бъдат обърнати обратно във валутни. Малката подробност обаче е, че през 1996 г. тези граждани (в желанието по-бързо да си върнат парите) са подписали молба, в която се съгласяват банката да откупи валутата им по тогавашния курс. В този случай още с подписването на молбата те са поели риска за себе си, като де факто са продали валутата си. Друг е въпросът, че не са си получили левовете в обещания седемдневен срок. Но тук думата имат други органи.


В схватката за или против законопроекта Каракачанов юристите са на мнение, че не е необходимо да се прави специален закон, който с нищо няма да допринесе за връщане на парите в банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във