Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОНОДАТЕЛЮ КЛЕТ!


В едно кратичко интервю за столичен всекидневник
председателката на парламентарната група на ОДС Екатерина Михайлова
направи ценно признание - българските депутати не са в състояние
да подготвят какъвто и да е що-годе приличен законопроект. Самият
факт не е новина - ремонтната работа на Народното
събрание (не само на това!) комай надхвърля по обем новото производство.
Питайте застрахователите - законът за тяхната дейност чака още
поне една поправка. За медийните, земеделските, банковите и прочие
други закони и дума не става - с тях се прехранват вече четвърто
поколение парламентаристи.


Впрочем признанието на госпожица Михайлова й прави
чест, още повече че бе изречено по повод на законопроект, на който
самата тя е съвносителка - този за публичния регистър, или, иначе
казано, за имането на властимащите. И трябва доста да й е писнало,
за да го направи публично.


В това, че парламентът търси помощ от органи на изпълнителната
власт в своята законодателна работа, по същество няма никакъв
скандал. И никой не очаква от 240 депутати да разбират от всичко
(колкото и да се правят, че е така). Както и не се очаква от тях
да се събират на физзарядка на покрива на Народното събрание или
да не гласуват с чужди карти. Но пък нещо позаглъхна напоследък
въпросът, който за тези девет години така и не получи смислен
отговор. Какво всъщност става с парите, които всеки народен представител
получава, за да заплаща експертна помощ? Не че сумите са астрономически,
но все за някоя и друга консултация стигат. Пък и 240 законопроекта
годишно не се внасят в събранието.


И ако законодателната програма и самите законопроекти
се правят от държавните чиновници, къде отиват клетвите за първата,
втората и прочие поред власти? Ала и това е спор за дяволите и
върха на иглата, при който ще ни бъде отговорено, че парламентът
контролира изпълнителната власт.


Как обаче контролира? Трудно е да си представим този
образцов български чиновник, който няма да вкара в поредния закон
член или алинейка, укрепящи и разширяващи собствената му властова
територия и произтичащите от това благинки.


Още по време на заседанията на Генералните щати,
с които всъщност започва Великата френска революция, се оформя
т.нар. блато. Избраниците, които гласуват всичко,
което назоват от предните редици. Сетне пак блатото в Конвента
даде ония гласове, които последователно пратиха на гилотината
и кралското семейство, и Дантон, и Робеспиер. И стотици други.


Кой ще каже с чиста съвест, че в българския парламент
не се забелязва подобно нещо? Послушно, защото е незнаещо. Незнаещо,
за да бъде послушно. Иначе гордо окичено с титлата законодател.
И доста сръчно осребряващо я.


Още по-тъжно става признанието на г-ца Михайлова,
сравнено с едно недалечно минало. Живковото. И тогава партията
и властта ковяха законите, Държавният съвет ги оформяше като укази,
а легитимност им даваше в същата сграда Народно събрание, което
се събираше два-три пъти годишно по за ден-два. Излизаше по-евтино.
И по-малко се приказваше.


Сега депутатите приказват. Много. За всичко. И ако
се абстрахираме от някои дребни граматически, правоговорни и семантични
грешки, увлекателно говорят.


Не се опитвайте да разберете защо. Просто смятат,
че това им е работата.


Цялата. Или поне публичната.


Ех, законодателю български клет! Вземи поне прочети
речите на един Стефан Стамболов пред същото това събрание преди
повече от век, да видиш как са се защитавали идеи. И си спомни,
че тогава в България е имало шест-седем министерства с по двадесетина
чиновника. Стражарите ли са писали законите на младото княжество?


Луксозно нещо е демокрацията. Заработете си тоя лукс,
който данъкоплатецът плаща. И спрете да повтаряте, че обществото
не било готово. То не е яхния, да го задушавате на бавен огън.


Светът стана много бърз, много нетърпелив и нашенската
къкреща ориенталска манджа само ни отдалечава от него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във