Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОН ЗА КУЛТУРАТА ИЛИ ЗА ЧИНОВНИЦИТЕ В КУЛТУРАТА?

В брой 1 (6 януари 1998 г.) в.БАНКЕРЪ коментира някои от многобройните пропуски и неблагополучия в подготвения от Министерството на културата проектозакон за закрила и развитие на културата. Тогава разполагахме само с първия вариант на документа, който бе учудващо рехав и непълен, но пък изобилстваше с конкретни данни. През февруари бързешката се появиха още два (!) варианта на закона, вече уплътнени като текст, но отново с пробойни в обхващането на културните процеси и техните създатели. По непроверени твърдения проектът трябва да бъде внесен в Народното събрание тази седмица. Но по проверени данни (!) в Комисията по културата вече са се нароили възражения, като се започне с формулирането му и се завърши с мястото в българската култура на творческите съюзи и гилдии, незнайно защо останали без тълкувание (а следователно и без място) във въпросния проектодокумент.


Интересен е фактът, че гилдиите - с малки изключения - не са били запознати с проекта (за обсъждане и дебат да не говорим), някои са го приели примиренчески, т.е. бездушно, а други като Съюза на артистите и Съюза на художниците остро са възразили. Те недоволстват срещу поставянето на акцента и основната тежест върху създаването и управляването от министерството на фонд Култура, което превръща закона в закон за чиновниците в културата.


За да не бъдем голословни, публикуваме в съкратен вид възражението на Съюза на художниците, който засега е най-настоятелен в противопоставянето си срещу един документ, пренебрегващ в много голяма степен субектите на културата и изкуството - творците.


Ръководството на СБХ е... изненадано от факта, че нито едно от предложенията на Съюза на българските художници, които в писмена форма своевременно ви изпратихме, не е залегнало в изготвения от министерството материал, въпреки че те са изложени и обосновани и от нашия представител, канен един-единствен път на провежданите срещи. Така например:


1. В пректозакона не е предложен съответен член, който да освобождава от ДДС оригинални произведения на изобразителното изкуство при продажба от техните автори. Творбите отново са в категорията на стоките за широко потребление и не е взето предвид, че освен билетите за музикални спектакли и българската художествена литература съществува и българско изобразително изкуство като немалък компонент в националната ни култура.


2. Не се предвижда поставеното настоятелно искане за данъчно облекчение на юридически и физически лица, инвестирали средства в художествени произведения, така както е в цял свят. Тази форма на косвено подпомагане е отново пренебрегната неизвестно по какви съображения, което на практика понижава интереса към подобен род инвестиции и лишава от ритмично развитие цели художествени отрасли, особено при днешното състояние на държавните и общински бюджети, без да говорим, че тази собствена оценка утвърждава ниската категория на културата в развитието ни като съвременна държава и противоречи на т.7, глава 1 на изпратения ни проектозакон.


3. Не се разбира в коя от посочените категории се числят творческите съюзи, които са доброволни обществени организации с идеална цел. Чл. 3, ал. 2 определя културните организации като държавни, общински, частни или със смесено участие. Творческите съюзи не могат да се вместят в нито една от упоменатите категории и следователно са в принадлежност на специално регламентирана група, която ги отделя от посочените, включващи организации от по-друг тип.


В общите положения на закона - чл. 1, не се споменава нищо за наличието на творчески съюзи като културни организации, нито че законът следва да урежда и начините на подпомагане не само на отделни творци, но и на техните творчески сдружения по пряк и косвен път чрез данъчни преференции и облекчения. По този начин се влиза в противоречие с чл. 2 и 3 за основните принципи на националната културна политика, а именно:


- децентрализация в организацията на културната дейност и нейното финансиране;


- равнопоставеност на творците и културните организации.


4. Смятаме, че държавен фонд Култура е твърде затворен орган - с участие в управлението му на три от десетте творчески съюза. Това губи органична връзка с тези организации и техните реални проблеми и го превръща в чиновнически апарат от бюрократичен кабинетен тип, който не решава жизненоважни за развитието на тези изкуства проблеми, тъй като участието на техните професионални сдружения фактически е символично...


5. Поправките в Закона за творческите фондове, обнародван в ДВ (бр. 27/1973 г. и изменен ДВ, бр. 20/1997 г.) са насочени главно към гаранции за защита на паметниците на културата, без да бъдат прецизирани източниците на отчисления, голяма част от които в обстановката на приватизирана икономика не са вече актуални и налагат преоценка по чл. 4 от Закона.


...


7. В чл. 13, ал. 1 и 2 се предвижда създаване на обществени експертни съвети, в които да участват представители на творческите съюзи. В проектозакона за първи път се появяват думите обществен и творчески съюз. Обществено-експертните съвети асоциират спомени за бившите държавни комисии. Предметът на тяхната дейност напомня дейността на тези комисии в близкото минало. За сведение, в Съюза на българските художници има създаден експертен съвет, състоящ се от лицензирани експерти и творци с доказани възможности и компетентност.


8. Необяснимо е защо в проекта е игнорирана правната материя, която определя обектите на авторски права и урежда закрилата на създателите на произведения в тези области, след като тези права, засягащи изобразителните изкуства, са точно регламентирани в Закона за авторското право (1993), Закона за патентите (1993) и Закона за търговските марки и промишлени образци...


Публикуваме част от възраженията на СБХ, защото по този начин най-добре се илюстрират разликите между втория и третия вариант на проектозакона. В чл. 2 е отпаднала т. 4 - прозрачност при провеждане на културната политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във