Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОН ЗА БАНКИТЕ IV

Предлагаме на нашите читатели
последната част от Закона за банките, приета на второ четене в
пленарната зала на Народното събрание през изминалата седмица.
Законът се публикува без последните стилистични редакции. Членовете
от 1 до 65 бяха публикувани в миналия - 25 брой, на в. БАНКЕРЪ
(23-29 юни 1997 г.).




ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА


КВЕСТОР


Чл. 66. (1) Квесторът
е физическо лице.


(2) Квесторът трябва да
отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1-6, както и:


1. Да не е едноличен търговец
или член на изпълнителен или контролен орган или неограничено
отговорен съдружник в дружество или кооперация, ако е открито
производство по несъстоятелност или ако производството по несъстоятелност
е прекратено и са останали неудовлетворени кредитори.


2. Да не е невъзстановен
в правата си несъстоятелен длъжник.


3. Да не е съпруг, роднина
по права линия или по съребрена линия до шеста степен или по сватовство
до трета степен на член на управителен орган на банката, чиито
правомощия са преустановени с акта на назначаването на квестора.


4. Да не се намира с банката
или с неин длъжник в отношения, които пораждат основателно съмнение
за неговото безпристрастие.


(3) Назначените квестори
вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно,
освен ако Централната банка реши друго.


(4) Квесторът декларира
писмено пред Централната банка обстоятелствата по ал. 2. Той е
длъжен да уведоми незабавно Централната банка за промените в тези
обстоятелства.


Чл. 67. (1) Квесторите
се назначават и освобождават от Централната банка.


(2) Освен в случаите на
ал. 3 срокът, през който банката се управлява от квестори, не
може да надхвърля общо 3 месеца. Ако в този срок не е отнета лицензията
на банката, с изтичането на срока правомощията на квесторите се
прекратяват и правата на всички органи на банката се възстановяват.


(3) Ако Централната банка
е отнела лицензията на банката, правомощията на квесторите се
прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно
на синдик.


(4) Централната банка
може по всяко време да прекрати правомощията на квестор и да назначи
друг на негово място. Актът не подлежи на обжалване.


Чл. 68. След издаването
на акта за назначаване на квестор Централната банка го връчва
незабавно на съответната банка и публикува съобщение в най-малко
един централен всекидневник.


Чл. 69. (1) С назначаването
на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет,
съответно на съвета на директорите, на банката се преустановяват
и се упражняват от тях, доколкото в акта за назначаването им не
са предвидени ограничения.


(2) По време на управлението
на квесторите общото събрание на акционерите може да се свиква
само от квесторите и да взема решения по обявения от тях дневен
ред. При условията на чл. 73 квесторите упражняват правомощията
на общото събрание на акционерите.


(3) Централната банка
може да издава задължителни предписания на квесторите във връзка
с дейността им.


(4) Квесторите могат да
прехвърлят някои от правомощията си на други доверени лица, включително
на администратори, чиито правомощия са преустановени.


(5) Квесторите се отчитат
за дейността си само пред Централната банка и при поискване й
представят незабавно отчет за дейността си.


(6) Действия и сделки,
извършени от името и за сметка на банката без предварително упълномощаване
от квесторите, са нищожни.


Чл. 70. (1) Квесторите
имат неограничен достъп до и контрол върху помещенията на банката,
счетоводната и друга документация, нейното имущество и дъщерни
дружества.


(2) По искане на квесторите
прокуратурата и органите на МВР са длъжни да оказват съдействие
за упражняване на правомощията им по ал. 1.


(3) Веднага след назначаването
им квесторите осигуряват защита на активите на банката, като предприемат
най-малко следните действия:


1. променят реда за влизане
в сградите на банката и в помещенията, където се съхраняват имущества,
документация, информация, оборудване и други, чрез достъпа до
които може да се накърнят имуществени интереси на банката, включително
чрез подмяна на заключващите устройства и ограничаване кръга на
лицата, които имат достъп до тях;


2. променят или създават
нови пароли за достъп до компютрите на банката, като предоставят
достъп само на ограничен брой доверени служители;


3. издават нов вид пропуски
за влизане в помещенията на банката на оправомощените служители
и контролират достъпа на другите служители до тези помещения;


4. прекратяват пълномощията
на всички лица, които са могли да задължават или да извършват
каквито и да било действия от името и за сметка на банката, и
упълномощават ограничен брой доверени служители, като уведомяват
съответните трети лица за това;


5. информират банките
кореспонденти, регистратори и агенти по ценни книжа и лицата,
управляващи активи за сметка на банката, че всички дадени от банката
пълномощия до назначаването му са прекратени, като пълномощия
ще бъдат предоставени на ограничен кръг лица, за чиито имена и
правомощия ги уведомяват допълнително;


6. прекратяват плащания
на дивиденти или друга форма за разпределение на капитал на акционери,
както и плащания на администратори, освен на възнаграждения за
извършените от тях услуги на банката по искане на квесторите.


Чл. 71. В 2-дневен срок
от назначението квесторите изпращат до всеки клон на банката и
дъщерните й дружества препис от акта на Централната банка за назначението
и уведомяват банките кореспонденти за акта на Централната банка,
ако това е необходимо за изпълнение на техните функции.


Чл. 72. (1) При отнемането
на лицензия за извършване на банкова дейност квесторите незабавно
заделят от наличните парични средства на банката суми за извършване
на плащания на вложители физически лица съгласно ал. 2.


(2) Плащания от заделените
суми се извършват на всеки вложител до размера на вземанията по
сметките, намалени със задълженията му към банката, но общо на
един вложител не повече от двойния размер на определената от Министерския
съвет минимална месечна заплата за страната. При съвместен влог,
титуляри на който са две или повече лица, се извършва само едно
плащане.


(3) Ако наличните парични
средства на банката не са достатъчни, всяко плащане се намалява
пропорционално.


(4) Когато лицензията
за извършване на банкова дейност е отнета на основание чл. 21,
ал. 2 и има влязло в сила съдебно решение за обявяване на банката
в несъстоятелност, действащият фонд за гарантиране на влоговете
в банките изплаща на вложителите суми до гарантирания размер,
намалени с извършените плащания от квесторите по реда на ал. 2
и 3.


(5) Централната банка
издава наредба за прилагането на този член.


Чл. 73. (1) Квесторите
имат право да вземат решение за преобразуване на банката чрез
вливане или сливане с друга банка чрез вливане или сливане с друга
банка, което се одобрява от Централната банка.


(2) Централната банка
дава одобрението по ал. 1 само ако прецени, че преобразуването
няма да доведе за придобиващата или новосъздадената банка до влошаване
на нейната капиталова адекватност, ликвидност и на други изисквания
за осъществяване на банкова дейност съгласно този закон и актовете
за неговото прилагане, както и ако при преобразуването се поемат
всички задължения на управляваната от квесторите банка.


Чл. 74. (1) Квесторът
упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи
отговорност само за вреди, причинени от него умишлено или при
груба небрежност.


(2) Всички служители на
банката са длъжни да съдействат на квестора при осъществяването
на неговите правомощия.


Чл. 75. Квесторът получава
за своята работа възнаграждение за сметка на банката, определено
от Централната банка.


ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА


ПРИНУДИТЕЛНА ЛИКВИДАЦИЯ


Чл. 76. (1) За всяка банка,
на която Централната банка е отнела лицензията за извършване на
банкова дейност на основание чл. 21, ал. 1, се образува производство
за принудителна ликвидация.


(2) Производството се
образува от окръжния съд по седалището на банката по искане на
Централната банка. В искането се посочват само основанията по
чл. 21, ал. 1, въз основа на които е отнета лицензията, като към
него се прилага заверен препис от акта на Централната банка.


(3) Ако искането отговаря
на изискванията на ал. 2, съдът образува производство за ликвидация
на банката и назначава ликвидатор (ликвидатори).


(4) Доколкото в този закон
не е предвидено друго, ликвидацията се извършва по реда на Търговския
закон.


(5) Банка в принудителна
ликвидация може да бъде продадена като предприятие или да се влее
в друга банка само с разрешение на Централната банка. Централната
банка издава разрешение само ако задълженията на тази банка се
поемат изцяло от придобиващата или поемащата банка и ако прецени,
че са налице обстоятелствата по чл. 73, ал. 2.


ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА


НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ


Чл. 77. (1) Производство
по несъстоятелност за банка се открива, когато Централната банка
е отнела лицензията й за извършване на банкова дейност на основание
чл. 21, ал. 2.


(2) Само Централната банка
може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност
на банка.


(3) В искането на Централната
банка се посочват само основанията по чл. 21, ал. 2, въз основа
на които е отнета лицензията. Към искането се прилага заверен
препис от акта на Централната банка.


Чл. 78. Съдът образува
делото в деня на получаването на искането на Централната банка
и насрочва заседание не по-късно от 10 дни от образуването му.


Чл. 79. Съдът разглежда
молбата с участието на прокурор в заседание при закрити врата
с призоваване на Централната банка и банката.


Чл. 80. Ако искането на
Централната банка отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 3, във
връзка с чл. 21, ал. 2, съдът с решението си:


1. Обявява неплатежоспособността
и определя началната й дата.


2. Открива производство
по несъстоятелност.


3. Обявява банката в несъстоятелност.


4. Прекратява правомощията
на органите на банката.


5. Постановява обща възбрана
и запор.


6. Лишава банката от правото
да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата
на несъстоятелността.


7. Постановява започване
на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността,
и разпределение на осребреното имущество.


8. Назначава синдик (синдици).


Чл. 81. От датата на решението
по чл. 80:


1. всички давностни и
преклузивни срокове относно права на банката спират да текат за
6 месеца;


2. всички отпуснати от
банката кредити без обезпечение стават изискуеми.


Чл. 82. (1) Съдът назначава
синдик от списъка на синдиците при Централната банка.


(2) Съдът освобождава
синдика на банка, ако Централната банка го изключи от списъка
по ал. 1.


(3) Синдикът има правомощията
по чл. 658, ал. 1, т.1-9 и 12-14 от Търговския закон. Той може
да прекрати с предизвестие от 60 дни всеки договор, по който банката
е наемател на недвижим имот, независимо от срока по него, без
да дължи обезщетение поради прекратяването му.


(4) Синдикът представя
на съда и на Централната банка всеки месец, а при поискване -
незабавно, отчет за своята дейност.


Чл. 83. (1) В срок от
един месец от обнародване на решението по чл. 80 синдикът изплаща
по пощата с препоръчано писмо на адресите съобразно наличната
при банката документация съобщение до всеки ползвател на банкова
касетка или друго лице, предоставило имущество за съхранение в
банката, с което го уведомява за характера и размера на вземането
му според банковата документация. Ако лицето е променило адреса
си, без да уведоми за това банката, съобщението се смята за връчено.


(2) В съобщението по ал.
1 се посочва срокът, в който ползвателите на банкови касетки и
лицата, предоставили имущество за съхранение в банката, могат
да го получат лично или чрез упълномощено от тях лице. Срокът
за получаване на имуществото не може да надхвърля 30 дни от получаване
на съобщението.


(3) Банкова касетка, която
не е освободена в посочения срок, се отваря от синдика с участието
на нотариус. За съдържанието на касетката се съставя опис, подписан
от синдика, нотариуса и другите присъстващи лица.


(4) Намерените вещи в
случаите на ал. 3, както и други вещи, съхранявани от банката,
които не са получени в посочения срок, се предават за съхранение
от синдика на Централната банка.


(5) Редът за съхранение
и разпореждане с непотърсените вещи се определя в наредба на Централната
банка.


Чл. 84. (1) Кредиторите
предявяват вземанията си пред синдика в срок от един месец от
обнародване на решението по чл. 80.


(2) Вземанията на вложителите
в банката се смятат за предявени. Това не отменя правото им да
предявят пред синдика вземанията си в срока по ал. 1.


Чл. 85. (1) В срок от
един месец след изтичането на срока по чл. 84, ал. 1 синдикът:


1. съставя списък на приетите
от него вземания, в който посочва основанието и размера на вземането,
вида и размера на обезпечението и поредността за удовлетворяване
на вземането съгласно този закон;


2. обявява в Държавен
вестник и публикува най-малко два пъти в един или повече
централни всекидневника съобщение за мястото, където списъкът
по т. 1 ще бъде на разположение за проверка в 14-дневен срок от
обнародването на обявлението.


(2) В 14-дневен срок от
изтичането на срока по ал. 1, т. 2 всеки вложител, друг кредитор
или един или повече акционери, които притежават общо не по-малко
от 25 на сто от всички акции с право на глас, могат да направят
писмено възражение пред синдика срещу изготвения списък по т.
1, ал .1.


Чл. 86. (1) Могат да бъдат
обявени от съда за недействителни по отношение на масата на несъстоятелността
следните извършени от банката действия и сделки:


1. Безвъзмездна сделка,
извършена в 2-годишен срок от датата на неплатежоспособността.


2. Безвъзмездна сделка,
извършена в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността
в полза на администратори или акционери на банката, както и на
техни съпрузи, роднини по права линия и роднини по съребрена линия
до шеста степен включително, съответно на икономически свързани
с тях лица.


3. Сделка или действие,
извършено в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността
с намерение да се увредят кредиторите на банката.


4. Погасяване на парично
задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 6-месечен
срок преди датата на неплатежоспособността, ако връщането би довело
до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при
разпределение на осребреното имущество на банката.


5. Сделка, извършена в
2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността във вреда
на кредиторите, страна по която е икономически свързано с банката
лице, администратор или акционер на банката, както и негов съпруг,
роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен
включително, съответно икономически свързано с него лице.


6. Възмездна сделка, при
която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена
в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността.


7. Учредяване на залог,
ипотека или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен
срок преди датата на неплатежоспособността в полза на необезпечено
дотогава вземане към банката.


(2) Искът по ал. 1 може
да се предяви и от Централната банка.


Чл. 87. В производството
по несъстоятелност събрание на кредиторите не се провежда.


Чл. 88. (1) Определението
на съда по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд по реда за обжалване на решенията.
В този случай разпоредбата на чл. 694 от Търговския закон не се
прилага.


(2) Право на обжалване
има лицето, подало възражение по чл. 692, ал. 3 от Търговския
закон, както и лицата по чл. 692, ал. 2 от Търговския закон.


(3) Срокът за обжалване
е 7-дневен и тече от момента на получаването на уведомлението
по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон.


(4) Ако жалбата бъде отхвърлена,
разноските по делото са за сметка на жалбоподателя, а ако жалбоподател
е банката, разноските са за сметка на масата по несъстоятелността.


(5) Определението на съда
по чл. 692, ал. 5 от Търговския закон не подлежи на обжалване.


(6) Влязлото в сила определение
на съда по чл. 692, ал. 4 и 5 от Търговския закон има установително
действие за длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.


(7) За прието се смята
вземане, включено с одобрения с влязло в сила определение на съда
списък на приетите от синдика вземания.


Чл. 89. В производството
по несъстоятелност на банка план за оздравяване не може да се
предлага.


Чл. 90. Осребряването
на имуществото се извършва от синдика.


Чл. 91. (1) По искане
на синдика или на Централната банка съдът може да разреши продажбата
на банката като предприятие да се извърши чрез пряко договаряне
или чрез посредник, без да се спазва изискването на чл. 718, ал.
1 от Търговския закон.


(2) За да продаде банката
като предприятие, синдикът може да намали пропорционално размера
на нейните задължения, ако от това кредиторите й не се поставят
по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределението на
осребреното имущество по реда на закона.


(3) Съдът одобрява сделката
след получаване на писмено становище от Централната банка. То
трябва да бъде дадено най-късно 30 дни след поискването му.


(4) Съдът проверява дали
сделката не противоречи на закона и дали съобразно ал. 2 не уврежда
интересите на кредиторите на банката.


(5) Прехвърляне на собственост
преди окончателното плащане на цената не се допуска.


Чл. 92. Синдикът пристъпва
към осребряване имуществото на банката по реда на чл. 717 от Търговския
закон, когато не успее да продаде банката като предприятие или
ако прецени, че така интересите на кредиторите са защитени в по-голяма
степен.


Чл. 93. (1) При извършване
на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат
в следния ред:


1. Вземания, обезпечени
със залог или ипотека - от стойността на заложената или ипотекираната
вещ.


2. Вземания, заради които
се упражнява право на задържане - от стойността на задържания
имот.


3. Разноските по несъстоятелността.


4. Вземания, за които
фондът за гарантиране на влоговете се е суброгирал.


5. Вземания на вложители,
които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете.


6. Вземания на банки.


7. Текущи вноски, дължими
към Държавното обществено осигуряване и възникнали до една година
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.


8. Текущи публичноправни
вземания на държавата и общините като данъци, мита, такси и други
и тези, възникнали до една година преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност.


9. Всички останали.


(2) Ако след удовлетворяване
на кредиторите остане имущество, то се разпределя между акционерите
съобразно с правата по притежаваните от тях акции.


Чл. 94. (1) Производството
по несъстоятелност приключва с решение на съда, когато имуществото
на банката е разпределено.


(2) С решението си по
ал. 1 съдът постановява заличаване на банката от търговския регистър.


Чл. 95. Доколкото в тази
глава няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите
на част четвърта от Търговския закон.


ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА


ДОБРОВОЛНА ЛИКВИДАЦИЯ


Чл. 96. (1) Решение за
доброволна ликвидация на банка може да се вземе от общото събрание
на акционерите само след предварително разрешение на Централната
банка. Такова разрешение се дава, ако Централната банка установи,
че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни
средства, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите
и другите кредитори.


(2) Когато ликвидаторът
установи в процеса на ликвидацията, че банката е неплатежоспособна,
той предлага на Централната банка да поиска от съда откриване
на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът
прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката.


(3) Разпоредбата на ал.
2 се прилага и в случаите на принудителна ликвидация.


(4) За неуредените в този
член случаи се прилагат разпоредбите на глава седемнадесета от
Търговския закон.


ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА


АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ


Чл. 97. (1) Който извърши
или допусне извършването на нарушение на този закон и на издадените
за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба от
шест до тридесет и пет минимални месечни работни заплати за страната,
ако деянието не съставлява престъпление.


(2) Който разпространява
невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват
доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба
до 5 млн. лв., ако деянието не съставлява престъпление.


(3) Ако нарушението по
ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата
е в размер от 5 млн. до 20 млн. лева.


(4) В случаите на ал.
1 на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер
от 20 млн. до 100 млн. лв., а по ал. 3 - от 50 млн. до 200 млн.
лева.


Чл. 98. (1) Актовете за
констатираните нарушения по предходния член се съставят от оправомощените
от ръководителя на управление Банков надзор лица,
а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено
от него длъжностно лице.


(2) Съставянето на актовете,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления
се извършват по реда на Закона за административните нарушения
и наказания.


ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА


ИЗДАВАНЕ И ОБЖАЛВАНЕ НА
АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ


Чл. 99. (1) Индивидуалните
административни актове по чл. 11, 16, 21 и 64, ал. 2, т. 14 се
издават от управителя на Централната банка по предложение на подуправителя,
ръководещ управление Банков надзор, а във всички останали
случаи - от подуправителя или от оправомощено от него длъжностно
лице.


(2) Извън случаите, посочени
в този закон, административните актове по предходната алинея могат
да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната
законосъобразност по реда на Закона за административното производство.
Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасянето по
жалбата.


ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


?1. По смисъла на този
закон:


1. Администратор
е:


а. член на надзорен или
управителен съвет (съвет на директорите) на банка;


б. като отметнина и задатък,
осигуряващи изпълнението по търговска или друга сделка;


в. всяко друго лице, което
самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки
за сметка на банката.


2. Влог е
всяка сума, получена със задължение за връщане, освен ако тя е
дадена:


а. като заем от банка;


б. като гаранция по търговска
или друга сделка;


в. като авансово плащане
по договор за продажба или за извършване на услуга или друга дейност
и подлежи на връщане при неизпълнение на договора;


г. за други цели в случаи,
определени от Централната банка.


3. Икономически
свързани лица са онези лица, едното от които има такова
участие в другото лице, което му позволява да упражнява ефективен
контрол върху управлението или дейността му.


4. Квалифицирано
дялово участие е участие на едно лице в дружество, което:


а. надхвърля 10 на сто
от капитала на дружеството;


б. осигурява контрол върху
вземането на решения, осуетява вземането на решения или позволява
на това лице да определя повече от половината от членовете на
управителния орган на дружеството, или по друг начин му дава възможност
да влияе съществено върху управлението на дружеството.


5. Публично привличане
на влогове е приемането на влогове от повече от 30 лица,
които не са банки.


6. Разпределение
на капитал е предоставяне на пари или друго имущество на
банката на нейни акционери, с изключение на предоставяне на нови
акции вследствие увеличение на капитала чрез превръщане на печалба
в капитал.


7. Специализирано одиторско
предприятие е събирателно дружество, командитно дружество
или дружество с ограничена отговорност със седалище в България,
съдружници в което са най-малко двама:


1. дипломирани експерт-счетоводители
по чл. 51 от Закона за счетоводството;


2. дипломирани експерт-счетоводители
по чл. 51 от Закона за счетоводството и чуждестранни лица, оправомощени
по националното си законодателство да проверяват и заверяват счетоводни
отчети.


?2. Доколкото в този закон
не е предвидено друго, функциите на Централната банка относно
надзора върху банковата система се осъществяват от нейния подуправител,
ръководещ управление Банков надзор самостоятелно и
независимо, или от оправомощени от него длъжностни лица.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ


?3. Този закон отменя
Закона за банките и кредитното дело (обн., ДВ, бр. 25/1992 г.,
изм., бр. 62/1992 г. - Решение N8 на Конституционния съд от 1992
г., изм., бр. 59 и 109/1993 г., бр. 63/1994 г., бр. 63/1995 г.,
бр. 12, 42 и 90/1996 г.).


?4. Банките следва да
приведат уставите и дейността си в съответствие с разпоредбите
на този закон в срок до 6 месеца, а по отношение изискванията
на чл. 6 - в срок до 1 година от влизането му в сила.


?5. Годишните счетоводни
отчети на банките за 1997 г. следва да се заверят от международен
одитор.


?6. При разпределяне на
осребреното имущество вземанията на кредитори, предоставили кредити
на банки след поставянето им под особен надзор по реда на отменения
Закон за банките и кредитното дело, както и вземанията на държавата,
за които се е суброгирала съгласно Закона за държавна защита на
влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна
банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност,
се изплащат след разноските по несъстоятелността.


?7 (1) Лица, които не
са банки и са извършвали с разрешение на Българската народна банка
сделки по чл. 1, ал. 4 от отменения Закон за банките и кредитното
дело, след влизането в сила на този закон преустановяват извършването
на:


1. сделки с чуждестранни
средства за плащане по безкасов начин, освен ако не получат ново
разрешение по установен в закон или друг нормативен акт ред;


2. сконтови и гаранционни
сделки;


3. сделки с ценни книжа
за чужда сметка, ако не са регистрирани в Комисията по ценните
книжа и фондовите борси към датата на влизане на този закон в
сила.


(2) Лица, които до влизането
на този закон в сила са получили разрешение (лицензия) от Българската
народна банка да предоставят по занятие парични заеми, без правото
да приемат пари от други лица на влог и да извършват други сделки,
запазват предоставените им права, като в срок до 3 години следва:


1. да приведат уставите
и дейността си в съответствие с изискванията на този закон или


2. да прекратят дейността
си.


?8. В чл. 38, ал. 3 от
Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества
(Обн., ДВ, бр. 63/1995 г.; изм., бр. 68/1996 г.; бр. 85/1996 г.)
се изменя така:


(3) Лицата по ал. 1 могат
да извършват и сделките по чл. 1, ал. 5 от Закона за банките.


?9. Чл. 23 от Закона за
Държавната банка за инвестиции и развитие се заличава.


?10. В Закона за кооперациите
(Обн., ДВ, бр. 63/1991 г.; изм., бр. 34/1992 г.; бр. 55/1992 г.;
бр. 63/1994 г.; бр. 59/1996 г.; бр. 103/1996 г.) се правят следните
изменения:


1. Член 38 се заличава.


2. В чл. 39 се правят
следните изменения:


1. Алинея 1 се изменя
така:


(1) По решение на общото
събрание може да се образува взаимоспомагателна каса за членовете
на кооперацията, която работи по утвърден от общото събрание правилник.


2. Алинеи 2 и 3 се заличават.


?11. В чл. 51 от Закона
за счетоводството (Обн., ДВ, бр. 4/1991 г., изм. и доп., бр. 26/1992
г.; бр. 55/1993 г.; бр. 21/1996 г.; бр. 33/1996 г.; бр. 59/1996
г.) се правят следните промени:


1. Алинея 3 се изменя
така:


(3) Годишни счетоводни
отчети на предприятия се заверяват само от дипломирани експерт-счетоводители
или от специализирани одиторски предприятия.


2. Създава се нова ал.
4:


(4) Специализирано одиторско
предприятие може да бъде само събирателно дружество, командитно
дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище
в България, съдружници в които са най-малко двама:


1. Дипломирани експерт-счетоводители
по ал. 1;


2. Дипломирани експерт-счетоводители
по ал. 1 и чуждестранни лица, оправомощени съгласно националното
си законодателство да проверяват и заверяват счетоводни отчети
на предприятия.


?12. Издадените от Българската
народна банка нормативни актове по прилагането на отменения Закон
за банките и кредитното дело запазват действието си, доколкото
не противоречат на този закон.


?13. Действието на установения
от Българската народна банка особен надзор върху банки по реда
на отменения Закон за банките и кредитното дело се прекратява,
ако в срок до 2 месеца от влизането на този закон в сила Българската
народна банка не е отнела лицензията за банкова дейност.


?14. Висящите съдебни
производства, образувани по искане на Българската народна банка
за откриване на производство по несъстоятелност на банки, се довършват
по реда на този закон, ако Българската народна банка е отнела
лицензията за банкова дейност и е представила на съда заверен
препис от акта по чл. 21, ал. 2 от този закон.


?15. Образуваните съдебни
дела по жалби срещу актове на Българската народна банка, които
съгласно този закон не подлежат на обжалване по съдебен ред, се
прекратяват.


?16. (1) Заварените при
влизането в сила на този закон членове на управителен съвет или
на съвет на директорите на банка, които отговарят на изискванията
на чл. 9, ал. 1, т. 1, подават в срок от 30 дни след влизането
в сила на наредбата по чл. 9, ал. 2 молба за издаване на сертификат.


(2) Членове на управителен
съвет или на съвет на директорите на банка, които не отговарят
на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 или на които е отказано
издаването на сертификат, се освобождават от компетентния орган
на банката в 30-дневен срок - за членове на управителен съвет,
и в 2-месечен срок - за членове на съвет на директорите, от влизането
на този закон в сила, съответно от получаването на отказа.


?17. Взаимоспомагателните
кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по
схемата за земеделски капиталов фонд, съгласно сключени договори
между правителството на Република България и Комисията на Европейския
съюз за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства,
могат да предоставят кредити на своите членове при условията на
тези договори, без за това да е необходимо разрешение (лицензия)
на Централната банка.


?18. Ограничителните разпоредби
на чл. 9, ал. 1, т. 4 и 5 от този закон и на чл. 234, ал. 2, т.
1 от Търговския закон за:


1. членове на управителен
или контролен орган на банка, в която Централната банка е придобила
след 1 октомври 1995 г. над 50 на сто от акциите с право на глас,
ако те са избрани от компетентния орган след придобиването от
Централната банка на дялово участие в такъв размер, не са били
преди това членове на неин управителен или контролен орган и са
освободени от отговорност от общото събрание на акционерите на
банката;


2. членове на управителен
или контролен орган на банка, в която държавата в лицето на Банковата
консолидационна компания АД - София, притежава над 50 на сто от
акциите с право на глас, ако те са избрани в тези органи за първи
път след 1 януари 1994 г. по предложение на БКК и са освободени
от отговорност от общото събрание на акционерите на банката;


3. могат да отпаднат с
решение на управителния съвет на Българската народна банка конкретно
за всяко лице.


?19. Управителният съвет
на Българската народна банка издава наредби по прилагането на
на гл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13 и 15.


?20. Този закон влиза
в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във