Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОН ЗА БАНКИТЕ III

Чл. 60. (1) Управителният
съвет (съветът на директорите) на всяка банка осигурява годишно
приключване.


(2) Годишният счетоводен
отчет на всяка банка се проверява и заверява от специализирано
одиторско предприятие със седалище в страната, включено в списък,
утвърден от Централната банка. Актовете за включване и изключване
от списъка не подлежат на обжалване по съдебен ред.


(3) Проверители, които
имат материални интереси в някоя банка, различни от тези на вложител,
или са служители или представители на банката, не могат да бъдат
назначавани за нейни проверители.


(4) В доклада си проверителят
дава заключение както за обстоятелствата относно достоверното
представяне на имущественото и финансовото състояние на банката
и получения финансов резултат, така и за верността на представените
отчети в Централната банка.


(5) Проверителите са длъжни
да:


1. съдействат на банката
за правилното водене на счетоводството;


2. проверяват и наблюдават
дейността на специализираните органи за вътрешен контрол и дават
препоръки за подобряване на работата им;


3. информират незабавно
Централната банка за всички обстоятелства, които могат да застрашат
дейността на банката.


(6) Резултатите от окончателната
проверка на годишните отчети се отразяват в отделен доклад по
форма, определена от Централната банка. Той се предава на управителните
органи и на ръководството на специализираната служба за вътрешен
контрол на банката, избрани съгласно устава, както и на Централната
банка и на министъра на финансите.


ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА


НАДЗОР ВЪРХУ БАНКОВАТА
ДЕЙНОСТ


Чл. 61. (1) Централната
банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху
дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Тя има право
да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни
и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва
проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.


(2) При упражняване на
надзорните си функции Централната банка и оправомощените от нея
лица носят отговорност за вреди само ако се докаже, че те са причинени
умишлено или по груба небрежност от служителите на Централната
банка или от оправомощените от нея лица.


(3) Предприятията, за
които според обстоятелствата може да се приеме, че осъществяват
банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на Централната
банка при поискване необходимата информация и документи. За целта
оправомощените лица могат да извършват проверки на място.


Чл. 62. Държавните органи
и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия
съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на
техните функции.


Чл. 63. При осъществяване
на проверките на място органите на банковия надзор имат право:


1. На свободен достъп
в служебните помещения на лицата, извършващи банкова дейност.


2. Да изискват документи
и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената
задача.


3. Да назначават експерти.


4. Да извършват насрещни
проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани
с проверката.


5. Да искат от съда налагането
на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети.


6. Да присъстват на заседанията
на управителните и контролните органи на банките.


Чл. 64. (1) Централната
банка може да приложи мерките и санкциите по ал. 2 на този член,
когато установи, че банката или нейни администратори, или акционери
с над 5 на сто от акциите с право на глас са извършили посочени
нарушения, изразяващи се в:


1. нарушаване разпоредбите
на този закон, на нормативните и други актове и предписания на
Централната банка;


2. нарушаване изискванията
за доверителност;


3. сключване на банкови
сделки, които засягат финансовата стабилност на банката;


4. нарушения на поети
от банката писмени ангажименти към Централната банка за провеждане
на оздравителни мерки;


5. извършване на сделки
или други действия в нарушение на издадената лицензия за банкова
дейност или на издадено друго разрешение от Централната банка.


(2) В случаите на ал.
1 Централната банка може:


1. да отправи писмено
предупреждение до банката;


2. да свика общо събрание
на акционерите или да насрочи заседание на управителния и надзорния
съвет (съвета на директорите) за вземане на решения за мерките,
които трябва да бъдат предприети;


3. да разпореди писмено
да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат
оздравителни мерки;


4. да наложи на банката
по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното
й функциониране;


5. да разпореди писмено
на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната
структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката,
включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти;


6. да наложи административни
наказания и имуществени санкции по глава ХVII от този закон;


7. да задължи писмено
банката да увеличи капитала си;


8. да забрани плащането
на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал;


9. да назначи съветник
на банката;


10. да назначи външен
одитор на банката, който да извърши финансов или друг одит съгласно
определени от Централната банка изисквания. Разходите по одита
са за сметка на одитираната банка;


11. да разпореди писмено
на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват
и представляват банката;


12. да нареди писмено
на акционер, притежаващ квалифицирано дялово участие в банката,
да прехвърли притежаваните от него акции в срок до 30 дни;


13. да постави допълнителни
изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност;


14. да назначи двама или
повече квестори на банката за определен срок;


15. да отнеме лицензията
за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение.
С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително
назначава квестори, ако такива не са били назначени преди издаването
на този акт.


(3) При налагането на
принудителни административни мерки по ал. 2 разпоредбите на чл.
7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 относно обясненията и възраженията на
заинтересованите лица от Закона за административното производство
не се прилагат.


(4) Актовете за налагане
на принудителни административни мерки по ал. 2 подлежат на незабавно
изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред.


(5) Съдът по искане на
Централната банка вписва в търговския регистър подлежащите на
вписване обстоятелства по ал. 2 и ги обнародва в Държавен
вестник.


Чл. 64а. Длъжностните
лица, предоставили кредити в нарушение на чл. 29 и 46, носят солидарна
отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя.


Чл. 65. За извършването
на административни услуги, произтичащи от упражняването на банковия
надзор, банките заплащат на Централната банка надзорни такси в
размер и по ред, определени от управителния съвет на Централната
банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във