Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОН ЗА БАНКИТЕ II

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА


СОБСТВЕН КАПИТАЛ, ЛИКВИДНОСТ
И ДРУГИ ИЗИСКВАНИЯ


Чл. 23. (1) Всяка банка
или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен
капитал (капиталова база), чиито минимални размери, структура
и съотношения с балансовите й активи и пасиви се определят от
Централната банка с наредба съобразно кръга на извършваната банкова
дейност.


(2) Минимално необходимият
внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от
десет милиарда лева


(3) Вноските срещу записаните
акции до минимално необходимия капитал по ал. 2 могат да са само
парични.


Чл. 24. (1) За образуването
на фонд Резервен банката отделя най-малко 1/5 от печалбата
след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти,
докато средствата на фонда достигнат 1.25 на сто от сбора на сумата
на активите по баланса и задбалансовите задължения.


(2) Когато средствата
на фонд Резервен спаднат под минималния размер, установен
в ал. 1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до
достигане на минималното равнище в срок от 2 години.


Чл. 25. Всяка банка поддържа
активите си в състояние, което й позволява да изпълнява без забава
паричните си задължения. Условията за поддържане на ликвидност
се определят с наредба на Централната банка.


Чл. 26 (1). Всяка банка
поддържа разлики между активите и пасивите в чуждестранни валути
както по отделни видове валути, така и общо в размери, не по-големи
от определените от Централната банка като процент от собствения
капитал.


(2) Централната банка
издава наредба за прилагането на предходната алинея.


Чл. 27. (1) Банката периодично
оценява кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите
си задължения, и формира провизии за покриването на рискове от
загуби по критерии, определени от Централната банка с наредба.


(2) Провизиите са елемент
на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.


(3) Банките изключват
от приходите си лихвите по кредити, по които има просрочени плащания
над 90 дни, до плащането на просрочените лихви.


Чл. 28. Банките не могат
да изплащат дивиденти, преди да са заделени необходимите средства
за фонд Резервен, както и ако това би довело до нарушаване
на изискванията по чл. 23.


Чл. 29. (1) Предоставянето
- пряко или косвено, на кредит, кредитно улеснение или гаранция,
чийто размер надхвърля 10 на сто от собствения капитал на банката,
на едно лице или на икономически свързани лица (голям кредит)
се извършва с решение на управителния съвет (съвета на директорите),
а когато този размер е над 15 на сто - с единодушие.


(2) Големият кредит, отпускан
от банка, не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал
на банката.


(3) Общият размер на предоставените
големи кредити не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал
на банката.


(4) Ограниченията по ал.
2 и 3 не се прилагат в следните случаи:


1. Когато сделките са
обезпечени със залог на злато или блокиран при банката депозит
в конвертируема чуждестранна валута или левове, стойността на
който по всяко време надхвърля с 25 на сто дължимата сума по кредита.


2. По кредити, отпуснати
на държавата или гарантирани от нея.


Чл. 30. (1) Общият размер
на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални
дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения
й капитал.


(2) Разпоредбата на ал.
1 не се отнася за недвижими имоти и други материални дълготрайни
активи, които банката е придобила от реализация на ипотеки, залози
и други обезпечения с цел предпазване от загуби в банковата дейност,
при условие че те бъдат прехвърлени в срок до 2 години от придобиването
им.


(3) Банка не може да бъде
неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.


ГЛАВА ПЕТА


РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ
НА ИНТЕРЕСИ. ДОВЕРИТЕЛНОСТ


Чл. 31. (1) Всеки администратор
в банка е длъжен да разкрие писмено пред управителния й орган
всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който
той или членовете на семейството му имат от сключването на търговска
сделка с банката.


(2) Съществен делови интерес
е налице винаги, когато страна по договор с банката е:


1. администраторът или
член на неговото семейство;


2. лице, с което администраторът
или член на неговото семейство е икономически свързан, като:


а. притежава пряко или
косвено квалифицирано дялово участие;


б. е негов администратор;


в. е съдружник в събирателно,
командитно или в дружество с ограничена отговорност.


(3) Всеки администратор
е длъжен най-малко веднъж на 6 месеца да декларира писмено пред
управителния съвет (съвета на директорите) имената и адресите
на икономически свързаните с него или с членовете на неговото
семейство лица и за деловите интереси, които те имат с банката
към момента на подаването на декларацията.


(4) Администратор, който
има делови интерес от сключването на дадена сделка с банката,
не участва нито в преговорите, нито в обсъждането и вземането
на решение за сключването й.


(5) Администраторите и
другите служители на банка са длъжни при изпълнение на задълженията
си да поставят интересите на банката и на нейните клиенти над
своите собствени интереси.


(6) Банките следва да
създадат организация в дейността си, която да не позволява администраторите
и другите служители да се поставят в положение, при което техните
задължения към клиент на банката влизат в конфликт със задълженията
им към друг клиент или техните собствени интереси влизат в конфликт
със задълженията им към клиент на банката.


Чл. 32. Сделките, сключени
от администратор в нарушение на чл. 31, са нищожни. Нищожността
може да бъде установена от съда по искане на банката, на Централната
банка или на друго заинтересовано лице.


Чл. 33. Когато установи,
че администратор нарушава чл. 31, Централната банка задължава
компетентния орган на банката да прекрати правомощията му в определен
срок или го отстранява от длъжност, ако не бъде освободен в определения
срок.


Чл. 34. Банките приемат
правила, с които уреждат реда за разкриване на конфликти на интереси
и за осигуряване на доверителност, за да не се допуска увреждане
на интерес на клиент на банката за сметка на друг клиент или на
администратор или служител на банката, както и на интерес на банката
за сметка на интерес на нейни администратори или служители.


ГЛАВА ШЕСТА


ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БАНКИТЕ
И МЕЖДУ БАНКИТЕ И ОБСЛУЖВАНИТЕ ОТ ТЯХ ЛИЦА


Чл. 35. (1) Банките могат
взаимно да се кредитират по договорен между тях начин.


Чл. 36. Централната банка
създава система за информация за кредитоспособността на обслужваните
от банките лица, която банките могат да ползват при запазване
на банковата тайна. Условията и редът за създаване и функциониране
на системата се определят с наредба на Централната банка.


Чл. 37. Лихвените проценти
по кредитите и паричните депозити се договарят между кредитополучателите,
съответно вложителите, и банките.


Чл. 38. (1) Банка може
да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна
да прилага към всички клиенти вложители.


(2) Условията задължително
трябва да съдържат:


1. Лихвените проценти
и метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения
не са пропорционална част от годишния лихвен процент.


2. Периодите на лихвените
плащания и данни дали лихвеният процент е променлив, или не.


3. Минималната сума, приемана
на влог.


4. Минималния срок, в
течение на който влогът не може да бъде изтеглен или може да бъде
изтеглен, но с последица загуба на цялата или на част от лихвата.


5. Размера, до който влоговете
са гарантирани.


Чл. 39. (1) При отпускане
на кредити банката задължително предоставя безплатно на клиента
своите правила за делова дейност, които съдържат:


1. Данни за общите разходи
по заема (лихви, такси, комисиони и др.) и за обективните критерии,
въз основа на които тези разходи могат да се изменят.


2. Метода за изчисляване
на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална
част от годишния лихвен процент.


3. Допълнителните задължения,
свързани с разплащанията.


4. Размера на ефективния
лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната
банка.


(2) В случаите на потребителски
заем банката е длъжна при неговото сключване да предостави на
заемателя в писмена форма сведения относно прилагания текущ лихвен
процент, изразен като годишен лихвен процент, размера на дължимата
от заемателя сума, критериите за определяне на плаващ лихвен процент,
ако такъв е прилаган, както и за другите разходи.


(3) Ако заемателят е ползвал
кредит над отпуснатия при предварителна договореност с банката
(овърдрафт), тя трябва да го уведоми писмено за прилагания лихвен
процент за съответния период, както и за другите разходи, свързани
с кредита.


(4) Разходите по кредита
се определят с договора за заем, включително и за случаите на
предсрочно изплащане на главницата.


Чл. 40. Банката обявява
условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите
имат достъп.


Чл. 41. (1) При предоставяне
на кредити банката приема предвидените от закона обезпечения.
Като обезпечение не могат да бъдат приемани акции, издадени от
нея или от икономически свързани с нея лица.


(2) Банките задължително
приемат и представят на Централната банка правила за кредитната
си дейност, които задължително съдържат:


1. изискваната информация
от кредитоискателя;


2. начина за оценка на
кредитоспособността на искателя и на неговите поръчители (гаранти);


3. начина за оценка на
предлаганите обезпечения;


4. начина за оценяване
ефективността на предлагания за кредитиране проект;


5. реда за вземане на
решение за отпускане на кредит съобразно неговия вид;


6. реда за ползване и
издължаване на кредита;


7. реда за контрол върху
ползването на кредита, текущото финансово състояние на длъжника
и неговите поръчители и достатъчността на обезпечението;


8. видовете кредитни и
други санкции и начина на прилагането им.


Чл. 42. (1) Когато кредитът
не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен
лист по извлечение от сметка.


(2) В договора може да
се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената
вещ по ред, установен с наредба на министъра на правосъдието и
на управителя на Централната банка. Този ред не се прилага за
залозите, учредени по Закона за особените залози.


Чл. 43. Върху недвижимите
имоти и вещните права върху тях, придобити чрез ползване на банков
кредит, банката има право на законна ипотека.


Чл. 44. Банките могат
да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и
други документи, свързани с тяхната дейност, както и да извършват
проверки за целевото използване на предоставените кредити и за
условията на съхраняване и качеството на стоките, за които са
ползвани кредити.


Чл. 45. (1) Банките извършват
безкасови плащания по ред, установен с наредба на Централната
банка.


(2) Централната банка
определя реда за издаване и плащане с банкова карта.


Чл. 45а. Операциите по
касовото изпълнение на държавния и общинските бюджети се извършват
от банките безплатно.


ГЛАВА СЕДМА


КРЕДИТНИ ОГРАНИЧЕНИЯ


Чл. 46. (1) Банката може
да предоставя само с единодушно решение на нейния колективен управителен
орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за
вътрешен контрол кредити на:


1. Администратори на банката.


2. Съпрузи и роднини по
права линия до трета степен включително на лицата по т.1.


3. Акционери, притежаващи
акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на
гласовете в общото събрание на акционерите.


4. Акционер, чийто представител
е член на управителен или надзорен орган на банката.


5. Юридически лица, в
управлението на които участват лица по т. 1, 2, 3 и 4.


6. Търговски дружества,
в които банката или лице по т. 1, 2, 3 и 4 участва в управлението
или има квалифицирано дялово участие.


7. Лица, упражняващи надзор
върху банковата дейност.


8. Ръководителя на специализираната
служба за вътрешен контрол на банката.


9. Лицата, назначени да
заверят годишния й счетоводен отчет.


(2) В случаите на ал.
1 с решението за отпускане на кредита се определят и условията
за погасяване, и размерът на лихвата.


(3) Разпоредбата на ал.
1 не се прилага, когато:


1. Размерът на предоставения
кредит на лицата по ал. 1, т. 1, 2, 7 и 8 не надхвърля годишното
им възнаграждение.


2. Размерът на предоставения
кредит на лицата по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 9 е по-малък от 1 на
сто от внесения капитал на банката.


(4) Банките не могат да
предоставят облагодетелстващи условия по кредитите на лицата по
ал. 1, изразяващи се в:


1. Сключване на сделка,
която поради своето естество, цел, характеристика или риск не
би могла да бъде сключена от банката с клиенти извън лицата по
ал. 1.


2. Събиране на лихви,
такси или други парични задължения или приемане на обезпечения,
които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти.


(5) Размерът на кредита,
предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24
пъти брутната му месечна заплата.


(6) Общият размер на предоставените
кредити спрямо внесения капитал на банката не може да надхвърля
10 на сто - за лицата по ал. 1, и 3 на сто - за служителите на
банката.


ГЛАВА ОСМА


ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ
ВЛОГОВЕ


Чл. 47. (1) По спестовни
влогове се приемат парични суми, предназначени за натрупване.


(2) При откриване на спестовен
влог банките издават спестовна книжка или друг подобен документ,
в който се отразяват всички вноски и плащания по влога.


(3) Разпореждания със
спестовен влог може да се извършват само след представяне на документа
по ал. 2. При изплащане на цялата сума по влога документът по
ал. 2 се задържа от издателя му.


Чл. 48. (1) При загубване,
унищожаване или открадване на документа по ал. 2 на чл. 47 влогодателят
е длъжен незабавно писмено да уведоми банката.


(2) Банката не носи отговорност,
ако преди получаване на уведомлението по ал. 1 добросъвестно е
платила сума на лице, овластено да получи плащането.


(3) При различия между
данните по влоговата сметка и документа по ал. 2 на чл. 47 за
верни се смятат данните по документа, ако от последното олихвяване
не са изтекли повече от 3 години. В противен случай за верни се
приемат данните по влоговата сметка.


Чл. 49. Създаването на
спестовни каси в рамките на едно предприятие за приемане на парични
влогове от работниците и служителите на отговорност на предприятието
е забранено. Работодателите могат да приемат пари на влог от своите
работници и служители само ако тези пари бъдат незабавно депозирани
в банка на името и за сметка на отделните работници или служители.


Чл. 50. (1) Банките са
длъжни да участват в разработена от Централната банка система
за гарантиране на влоговете до определен размер, като създават
съответна институция и отделят средства за фондове.


(2) Банка, която не осигури
защита на влоговете до определен размер съгласно предходната алинея,
не може да привлича влогове.


(3) За прилагането на
този член Централната банка издава наредба.


ГЛАВА ДЕВЕТА


БАНКОВА ТАЙНА


Чл. 51. (1) Служителите
на банката, членовете на управителните и контролните органи на
банката, длъжностните лица в Централната банка, ликвидаторите,
както и всички други лица, работещи за банката, не могат да разгласяват,
освен ако са оправомощени за това, и да ползват за лично или за
членовете на семейството им облагодетелстване факти и обстоятелства,
засягащи авоарите и операциите по сметките и влоговете на клиентите
на банката, които те са узнали при изпълнението на служебните
и професионалните си задължения.


(2) Всички служители на
банката при встъпване в длъжност подписват декларация за спазване
на банковата тайна.


(3) Разпоредбата на ал.
1 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба
или дейността им е преустановена.


(4) Освен на Централната
банка и за целите и при условията на чл. 35, ал. 2 и чл. 36 банка
може да дава сведения за операциите и наличностите по сметките
на отделни клиенти само с тяхно съгласие или по решение на съда.


(5) Съдът може да постанови
разкриване на сведенията по ал. 4 и по искане на:


1. Прокурора - при наличие
на данни за извършено престъпление.


2. Ръководителя на териториалното
данъчно управление, когато:


а) с акт на данъчен орган
е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на
данъчна проверка или не води необходимата отчетност, както и ако
в нея има съществени непълноти;


б) с акт на компетентен
държавен орган е установено настъпването на случайно събитие,
довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното
лице;


3. Ръководителите на Главно
управление Държавен финансов контрол и на териториалните
управления Държавен финансов контрол, когато с акт
на орган на държавния финансов контрол е установено, че:


а) ръководството на ревизирания
обект осуетява извършването на финансовата ревизия или проверка;


б) в ревизирания обект
не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;


в) има данни за липси
или престъпления;


г) необходимо е налагането
на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от
ревизията вземания;


д) с акт на държавен орган
е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване
на отчетна документация на ревизирания обект.


(6) Районният съдия се
произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание
не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока
за разкриване на сведенията по ал. 4. Решението на съда не подлежи
на обжалване.


(7) По писмено искане
на директора съответно на Централната служба за борба с организираната
престъпност, на Националната следствена служба и на Националната
полиция банките са длъжни да предоставят информация за наличностите
и движението по сметките на дружествата с над 50 на сто държавно
и/или общинско участие.


ГЛАВА ДЕСЕТА


СЪХРАНЯВАНЕ И ПРЕДОСТАВЯНЕ
НА ИНФОРМАЦИЯ


Чл. 52. Всяка банка трябва
да създаде и поддържа в актуално състояние информационна система,
съдържаща:


1. устава и другите вътрешни
нормативни актове с всички внесени изменения и допълнения в тях;


2. книга за акционерите,
водена по реда на Търговския закон;


3. книги с протоколи от
заседанията на общото събрание на акционерите и на другите органи
за управление;


4. счетоводна информация,
отразяваща ясно и вярно вида, размера и основанието на сключените
сделки и отражението им върху финансовото състояние на банката,
от която да може да се установи дали банката извършва дейността
си в съответствие с разпоредбите на този закон;


5. информация по клиенти
с данни за сключените с тях или за сметка на тях сделки и за кредитните
и дебитните им салда;


6. друга информация, изисквана
от този закон и актовете на Централната банка.


Чл. 53. Банката трябва
да създаде и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента,
основанието, условията и размера на заема и неговото обезпечение,
решението на компетентния орган за отпускане на кредита и всички
други данни, свързани със сключването и изпълнението на договора.


Чл. 54. Банките предоставят
на Централната банка отчети и доклади по форма, съдържание и в
срокове, определени от нея.


Чл. 55. Всяка банка е
длъжна да публикува на всеки шест месеца най-малко в един централен
всекидневник счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите
по форма, определена от Централната банка.


Чл. 56. (1) Банките в
10-дневен срок уведомяват писмено Централната банка относно взетите
решения за:


1. Персонални промени
в органите за управление.


2. Намаляване или увеличаване
на капитала.


3. Откриване и закриване
на клонове в страната и за временно спиране извършването на банкови
операции от тях.


4. Преустановяване извършването
на определен вид сделки.


5. Предоставяне на голям
кредит по чл. 29.


6. Изменения в устава
и другите вътрешни нормативни актове на банката.


7. Предоставяне на кредит
по чл. 46.


8. Назначаване на проверител
по чл. 60.


(2) При изпадането на
банка в неплатежоспособност лицата, които я управляват и представляват,
са длъжи да уведомят незабавно Централната банка за това обстоятелство.


(3) Промените в състава
на управителния съвет (съвета на директорите), назначенията на
други ръководни длъжностни лица, определени от Централната банка,
както и измененията в устава не пораждат действие, ако не е налице
одобрение на Централната банка. Одобрението се смята за дадено,
ако тя не е възразила в срок до 10 дни от уведомяването й.


Чл. 57. (1) Банките представят
в Централната банка копия от своите устави, правилници, инструкции
и други актове, съдържащи разпоредби относно обхвата и реда за
извършване на операциите, капитала и вътрешната организация на
банката, в 7-дневен срок от приемането им, съответно от внасянето
на изменения и допълнения в тях.


(2) Банките поддържат
в Централната банка заверен и осъвременяван списък на служителите
на банката, включително на клоновете и представителствата й, които
са оправомощени да я управляват и представляват, придружен с описание
на техните правомощия и с образци от подписите им.


ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА


ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ, СЧЕТОВОДСТВО
И ГОДИШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ


Чл. 58. (1) Всяка банка
създава специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство
се избира и освобождава от общото събрание на акционерите.


(2) Ръководството на службата
за вътрешен контрол информира незабавно Централната банка за установените
от него нарушения в управлението на банката, които са довели или
могат да доведат до съществени вреди за банката.


(3) Банките приемат правила
за организацията и дейността на вътрешния контрол в съответствие
с наредба на Централната банка.


Чл. 59. (1) Банките водят
счетоводството си и изготвят финансовите си отчети въз основа
на установените счетоводни принципи и стандарти и съгласно изискванията
на Централната банка, определени в наредба.


(2) Банките, банковите
групи и финансовите холдинги представят на Централната банка финансови
отчети, които отразяват финансовото им състояние както поотделно,
така и на консолидирана основа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във