Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОН ЗА БАНКИТЕ I

ГЛАВА ПЪРВА


ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) Банка е юридическо
лице, което извършва публично привличане на влогове и използва
привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за
инвестиции за своя сметка и на собствен риск.


(2) Банката може да извършва
и следните търговски сделки:


1. покупка на менителници
и записи на заповеди;


2. сделки с чуждестранни
средства за плащане и с благородни метали;


3. приемане на ценности
на депозит;


4. сделки с ценни книжа
и съхранение и управление на ценни книжа;


5. гаранционни сделки;


6. извършване на операции
по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;


7. управление на инвестиционни
фондове по реда на Закона за ценните книжа, фондовите борси и
инвестиционните дружества;


8. покупка на вземания,
произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и
поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);


9. финансов лизинг;


10. издаване и управление
на банкови карти;


11. сделки с:


а. финансови фючърси и
опции;


б. инструменти, свързани
с валутни курсове и лихвени проценти;


12. предоставяне на банкови
касетки;


13. придобиване и управление
на дялови участия;


14. консултации на дружества
относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани
с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване
на дружества и сделки по придобиване на предприятие;


15. консултации относно
портфейлни инвестиции;


16. други сделки, определени
от Българската народна банка, наричана по-нататък Централна
банка.


(3) Банките не могат да
извършват по занятие други търговски сделки извън посочените в
ал.1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване
на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си
по предоставени кредити.


(4) Сделките по ал. 1
и ал.2, т.1, 3, 5, 6, 10, 12 и 16, наричани по-нататък банкова
дейност, може да извършва само:


1. лице, което е получило
разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка;


2. банка със седалище
в чужбина, която е получила разрешение (лицензия) от Българската
народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон.


(5) Небанкова финансова
институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването
на една или повече от следните сделки:


1. финансов лизинг;


2. придобиване и управление
на дялови участия;


3. сделки с чуждестранни
средства за плащане;


4. консултации на дружества
относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани
с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване
на дружества и сделки по придобиване на предприятие;


5. консултации относно
портфейлни инвестиции;


6. сделки с ценни книжа
и съхранение и управление на ценни книжа;


7. факторинг.


(6) Доколкото в закон
не е предвидено друго, за извършването на сделки по ал. 5 не е
необходимо разрешение. В срок от 14 дни от започване на дейността
си небанковите финансови институции уведомяват Централната банка
за кръга на извършваните от тях сделки.


Чл. 2. Разпоредбите на
този закон не се прилагат за:


1. Централната банка,
чиято дейност се урежда с отделен закон;


2. Застрахователните институции
- относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон.


3. Пощенската система
- относно паричните операции, характерни за нейната дейност.


4. Институциите по социалното
и здравното осигуряване.


5. лицата, които предоставят
парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи) по ред, установен
от Министерския съвет.


6. Инвестиционните посредници,
инвестиционните и приватизационните фондове - относно извършваните
от тях сделки, предвидени в отделен закон.


7. В заимоспомагателните
каси към кооперациите, които предоставят заеми само на член-кооператори
за сметка на направени от тях вноски и средства на кооперацията.


Чл. 3. Разпоредбите на
този закон се прилагат съответно и за банки, създадени с отделен
закон, доколкото в него не е предвидено друго.


Чл. 4. (1) Централната
банка осъществява надзор на консолидирана основа спрямо банки,
банкови групи и финансови холдинги по реда на този закон и на
издадените за неговото прилагане нормативни актове.


(2) Банкова група е налице,
когато банка има за дъщерни дружества по смисъла на чл. 277 от
Търговския закон други банки, небанкови финансови институции или
банки и небанкови финансови институции.


(3) Финансов холдинг е
налице, когато предприятие има банка за дъщерно дружество.


ГЛАВА ВТОРА


УЧРЕДЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ


Чл. 5. (1) Банка се учредява
като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено
друго, за нея се прилага Търговският закон.


(2) Банките могат да откриват
повече от един клон в отделно населено място.


Чл. 6. Издадените от банката
акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас.


Чл. 7. Уставът на банката
трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони,
и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване
и представляване на банката, както и данни за начина, по който
ще се извършва вътрешният контрол на банката.


Чл. 8. (1) Банката се
управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които
имат местопребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостното
управление и представителството на банката на един от тях, но
могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.


(2) При двустепенна система
на управление разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Търговския закон
не се прилага.


(3) За членове на управителния
съвет или на съвета на директорите не могат да се избират юридически
лица.


Чл. 9. (1) Членовете на
управителния съвет или на съвета на директорите трябва да:


1. Имат висше икономическо
или юридическо образование.


2. Притежават необходимата
квалификация и професионален опит в банковото дело.


3. Не са осъждани за умишлено
престъпление от общ характер.


4. Не са били членове
на управителен или контролен орган или неограничено отговорни
съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност,
ако са останали неудовлетворени кредитори.


5. Не са били през последните
пет години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка
в несъстоятелност, членове на неин управителен или контролен орган.


6. Не са лишени или лишавани
от право да заемат материалноотговорна длъжност.


7. Не са съпрузи или роднини
до трета степен, включително по права или съребрена линия помежду
си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.


(2) Наличието на необходимата
квалификация и професионален опит по т. 2 на ал. 1 се удостоверява
със сертификат, издаден от Централната банка. Условията и редът
за издаването и отнемането на сертификат се определят с наредба.
Отказът за издаването и отнемането на сертификат не подлежат на
обжалване по съдебен ред.


(3) Обстоятелствата по
т.4, 5, 6 и 7 на ал. 2 се установяват с декларация.


(4) Лице, което не отговаря
на посочените изисквания в ал. 1, а за управляващите банката -
и в чл. 8, ал. 1, се отстранява от Централната банка, ако не бъде
освободено от компетентния орган в посочения от нея срок.


Чл. 10. Участието в управителен
или контролен орган на банка се прекратява, ако се установи, че
лицето не отговаря на някое от изискванията на чл. 9, ал. 1, т.
3, 4, 5, 6 и 7.


ГЛАВА ТРЕТА


ИЗДАВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА
РАЗРЕШЕНИЕ (ЛИЦЕНЗИЯ) ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА БАНКОВА ДЕЙНОСТ


Чл. 11. (1) За извършване
на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено
от Централната банка.


(2) Към заявлението се
прилагат:


1. Уставът и другите учредителни
актове.


2. Документи, съдържащи
данни за записания капитал и направените вноски.


3. План за деловата дейност
на банката.


4. Имената и адресите
на членовете на надзорния и управителния съвет (съвета на директорите)
на банката и подробни писмени данни за тяхната квалификация и
професионален опит.


5. Сертификати по чл.
9, ал. 2 за членовете на управителния съвет (съвета на директорите).


6. Данни за лицата, записали
3 и над 3 на сто от капитала. Физическите лица и представителите
на юридическите лица представят писмени декларации:


а. относно произхода на
средствата, от които са направени вноски срещу записаните акции;


б. че средствата не са
заемни;


в. за платените от тях
данъци през последните пет години.


7. Писмени данни за името
(наименованието) и местоживеенето (седалището) на лицата, записали
пряко или косвено над 5 на сто от акциите с право на глас, както
и за тяхната професионална (делова) дейност през последните 10
години.


8. Други сведения и документи,
изисквани от Централната банка.


Чл. 12. (1) За получаване
на лицензия за извършване на банкова дейност на територията на
страната чрез клон към заявлението чуждестранната банка представя:


1. Заверен препис от акта
за регистрация на банката и документ от органа по регистрация
с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета
на дейност, размер на капитала, системата на управление и лицата,
които представляват банката.


2. Заверен препис от разрешението
на компетентния по седалището на банката орган за извършване на
банкова дейност.


3. Заверен препис от устава.


4. План за деловата дейност.


5. Финансовите годишни
отчети за последните три години.


6. Писмено съгласие за
откриване на клон от органа за банков надзор в страната по седалището
й.


7. Данни за лицата, на
които е възложено управлението на клона, включително за тяхната
професионална квалификация и опит в банковото дело.


8. Други сведения и документи,
изисквани от Централната банка.


(2) С лицензията по ал.
1 на клона не може да се предоставя право да извършва сделки,
които чуждестранната банка не може да сключва в страната по седалището
си.


(3) Лицензия се издава
само ако компетентният орган за банков надзор по седалището на
чуждестранната банка упражнява върху нея надзор на консолидирана
основа.


Чл. 13. Търговското представителство
на чуждестранна банка в страната е длъжно да представи в Централната
банка препис от акта за регистрация в 14-дневен срок от издаването
му. То не може да извършва банкови сделки.


Чл. 14. (1) Преди да се
произнесе по заявлението за издаване на лицензия, Централната
банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността
на представените документи и финансовото състояние на заявителя.


(2) В срок до 6 месеца
от получаването на заявлението и на всички необходими документи
Централната банка уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия
за извършване на банкова дейност, ако се изпълнят условията по
чл. 15, или отказва издаването на лицензия.


Чл. 15. (1) Лицензия за
извършване на банкова дейност се издава, ако в срок до 6 месеца
от получаване на уведомлението по чл. 14, ал. 2, предложение първо,
заявителят удостовери, че са изпълнени следните условия:


1. Записалите акции лица
са направили вноски, общата стойност на които е не по-малка от
минимално необходимия капитал за извършване на банкова дейност.
За клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ
превеждането на необходимите за дейността на клона парични средства,
когато такова изискване е установено в наредба на Централната
банка.


2. Назначените администратори
притежават необходимата квалификация и опит за дейността, която
ще изпълняват.


3. Осигурени са подходящи
сгради за извършване на банкова дейност и необходимото техническо
оборудване.


4. Създадена е служба
за вътрешен контрол и назначените служители имат необходимата
за дейността професионална квалификация и опит.


(2) Лицензията за банкова
дейност може да изключи извършването на сделки или дейности, за
които Централната банка прецени, че заявителят не е квалифициран.


(3) Ако в срока по ал.
1 заявителят не представи изискваните документи, Централната банка
отказва издаването на лицензия за извършване на банкова дейност.


(4) Издадените лицензии
се вписват в специален регистър в Централната банка.


Чл. 16. (1) Освен в случаите
по чл. 15, ал. 1 Централната банка отказва издаването на лицензия,
когато:


1. Уставът и другите учредителни
актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове.


2. Установи, че дейността,
която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата
му финансова стабилност.


3. Капиталът на банката
и внесената част от него са под определения от Централната банка
минимален размер.


4. Уставът съдържа разпоредби,
които не гарантират сигурността на активите.


5. Някои от членовете
на управителния съвет (съвета на директорите) не могат да заемат
длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията
по чл. 9, ал. 1 или са привлечени като обвиняеми или подсъдими
за умишлено престъпление от общ характер.


6. Някои от акционерите,
контролиращи повече от 5 на сто от гласовете, с дейността си или
с влиянието си върху вземането на решения биха могли да навредят
на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции.


7. Установи, че лица,
записали 3 и над 3 на сто от капитала, са направили вноски със
заемни средства.


(2) Централната банка
отказва издаването на лицензия на чуждестранна банка да извършва
банкова дейност на територията на страната чрез клон, ако прецени,
че осъществяваният върху чуждестранната банка надзор на консолидирана
основа от компетентния орган в страната по седалището й не съответства
на установените с този закон изисквания.


(3) Централната банка
отказва издаването на лицензия за извършването на сделки по чл.
1, ал. 2, т. 4 и 7, когато не са спазени изискванията на Закона
за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества
и на нормативните актове по прилагането му.


Чл. 17. В случаите на
отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия
за извършване на банкова дейност не по-рано от 6 месеца от влизане
на акта за отказ в сила или от изтичането на срока по чл. 14,
ал. 2 - при мълчалив отказ.


Чл. 18. (1) Лице, което
не притежава лицензия за извършване на банкова дейност, не може
да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност
думата банка или някои от производните й на чужд език,
или друга дума, означаваща извършване на банкова дейност.


(2) Забраната по предходната
алинея не се прилага за институция, чието име е установено или
признато със закон или международно споразумение, по което Република
България е страна, както и когато от контекста, в който е употребена
думата банка, е ясно, че институцията няма за предмет
на дейност извършването на банкови сделки.


(3) Лицензия за извършване
на банкова дейност с наименование, което наподобява наименованието
на съществуваща банка в страната, не се издава.


Чл. 19. (1) Местно или
чуждестранно лице, както и икономически свързани лица, съпрузи
или роднини по права или съребрена линия до трета степен включително,
не могат без писмено разрешение на Централната банка да придобиват
пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 5
и повече от 5 на сто от акциите с право на глас.


(2) Банката без разрешение
на Централната банка не може да:


1. открива клонове в чужбина;


2. изменя наименованието
си, обозначено в лицензията;


3. се преобразува чрез
вливане, сливане или разделяне;


4. извършва банкови сделки
извън обхвата на издадената лицензия;


5. увеличава капитала
си с непарични вноски;


6. изкупува обратно издадени
от нея акции;


7. намалява капитала си.


(3) Банка без писмено
разрешение на Централната банка не може да придобива самостоятелно
или заедно с икономически свързано с нея лице, пряко или косвено,
дялово участие в дружество, което не е банка, когато:


1. това участие е квалифицирано
дялово участие;


2. стойността на това
участие надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката;


3. в резултат от придобиването
му общата стойност на тези дялови участия ще надхвърли 75 на сто
от собствения капитал на банката.


(4) Разпоредбата на ал.
3 не се прилага, когато дяловите участия са придобити за погасяване
на предоставени кредити. В този случай банката трябва да приведе
участието си до разрешения размер в тригодишен срок.


(5) Централната банка
разглежда искането за издаване на разрешения по ал. 1, 2 и 3 в
тримесечен срок от получаването му.


(6) Сделките или действията
по ал. 1, 2 и 3, извършени без разрешение, се обявяват за нищожни,
съответно се отменят, от съда по искане на прокурора, на Централната
банка или на други заинтересовани лица.


Чл. 20. Окръжният съд
регистрира банка и вписва промените по чл. 19, ал. 2, след като
му бъдат представени съответните разрешения, издадени от Централната
банка.


Чл. 21. (1) Централната
банка може да отнеме издадената лицензия за извършване на банкова
дейност, когато:


1. банката не започне
да извършва разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от
издаването на разрешението;


2. са извършени нарушения
по чл. 64, ал. 1;


3. банката е представила
неверни сведения, които са послужили като основание за издаване
на лицензията;


4. на чуждестранна банка,
която извършва банкова дейност на територията на страната чрез
клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по
седалището й.


(2) Централната банка
задължително отнема издадената лицензия на банка поради неплатежоспособност,
когато:


1. тя не изпълнява повече
от седем работни дни свое изискуемо парично задължение или


2. общата стойност на
задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи.


(3) Стойността на активите
и задълженията на банката се определя от Централната банка според
надзорни изисквания и правила, установени в приети от нея наредби.


(4) С акта за отнемане
на лицензията Централната банка задължително назначава квестори,
ако такива не са били назначени преди това.


(5) Решението на Централната
банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на
незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред. Разпоредбите
на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното
производство относно обясненията и възраженията на заинтересуваните
лица не се прилагат.


Чл. 22. След вземането
на решение за отнемане на лицензия на банка Централната банка
отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство
по ликвидация на банката в случаите на чл. 21, ал. 1 или за откриване
на производство по несъстоятелност в случаите на чл. 21, ал. 2,
обнародва решението в Държавен вестник и предприема
други необходими мерки, за да уведоми обществеността за отнемането
на лицензията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във