Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ ПОДЛОЖИ КРАК НА ЮНИОН МИНИЕР И ХАРТЛАНД ИНВЕСТМЪНТ

Президентът на офшорната газова компания (с руски произход) Итера Игор Макаров е посетил България в началото на март, научи от достоверни източници в. БАНКЕР. Амбициозният бизнесмен, чиято биография бе описана подробно в миналия бр. 13 на вестника, е имал срещи със съветника на икономическия министър Петър Жотев - Стефан Ставрев, със собствениците на Химко-Враца - Ай Би И Транс-Ню Йорк и с представители на Хартланд инвестмънт, която държи Агрополихим - Девня, заедно с Юнион миниер (консорциум Ейсид енд Фъртилайзърс). Ставрев е представител на държавното участие в надзорния съвет на Химко. Всички разговори са минали в атмосфера на строга конфиденциалност. Ще припомним, че около 60% от себестойността на азотните торове зависи от цената на синьото гориво.


Преди две седмици изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков изненадващо прекрати процедурата за продажба на основното производство на Агробиохим - Стара Загора - линиите за азотна киселина и амониева селитра. Въпреки че малко преди това Желязков е бил готов да сключи окончателен договор с единствените кандидати за сърцето на химическия комбинат - консорциума между Хартланд инвестмънт и Юнион миниер.


Неотдавна пък норвежката компания Норск хидро, която е един от най-големите производители на азотни торове в европейския регион, прати писмо до министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов, в което настоява за намаляване на вносните мита на нитратите. В края на миналата и началото на тази година Норск хидро успя да внесе у нас значителни количества амониева селитра, произведена на ишлеме в Румъния, използвайки елегантни комбинации за заобикаляне на митническия режим. По непотвърдени сведения в схемата са участвали ръководителите на все още държавния Неохим - Димитровград.


На пръв поглед

описаните събития нямат връзка помежду си

Но може да се твърди, че след поредното разбъркване на картите основните кандидати за българския пазар на изкуствени торове отново се готвят да извадят някой нов коз от ръкава.


Мартин Макариев, който е член на управата на Химко и представител на президента на Ай Би И Транс Ню-Йорк Юрий Литвиненко, заяви пред в. БАНКЕРЪ, че преговорите между регистрираната в САЩ компания и руския гигант Газпром за независими доставки на синьо гориво ще приключат след броени дни. Миналата седмица председателят на управителния съвет - изпълнителният директор на врачанското дружество Валентин Димитров, посети Москва и се срещна за пореден път с висши мениджъри на газовия оператор.


Собствениците на Химко спечелиха голяма преднина и в спора си със своите бивши съдружници Ай Би И Трейд. На 27 март Врачанският окръжен съд постанови, че искът на Имре Пак, който е съсобственик в Ай Би И Трейд за отмяна на решенията на общото събрание на Химко от 4 януари (тогава бе сменено ръководството на дружеството) е недействителен. Но

по-важната констатация на магистратите е

че г-н Пак не е легитимен представител на Ай Би И Транс Ню-Йорк и че действителен президент на компанията е Юрий Литвиненко. Поне на територията България това решение всъщност дава еднозначен отговор на въпроса кой е собственик на врачанския комбинат. Отпадат и съмненията у потенциалните партньори относно легитимността на ръководството на Ай Би И Транс Ню-Йорк. Очевидно именно тази неяснота е накарала президента на Итера Игор Макаров, който след приватизацията на Химко дори бе влязъл в надзорния съвет, да прекъсне деловите си контакти с тогавашните мениджъри на дружеството.

Съдружниците в Ейсид енд Фъртилайзърс

пък все още се чудят какви са били истинските мотиви на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков да забави за пореден път продажбата на основното производство на умиращия Агробиохим. Според негово писмо от 22 март тази година процедурата е спряна, защото има необходимост от допълване на информационния меморандум на обособената част с липсващите активи, необходими за функционирането й.


Представителят на Хартланд инвестмънт за България Васил Александров обаче заяви за БАНКЕРЪ, че консорциумът е бил готов да доплати още 260 млн. лв. към първоначално договорената цена от 300 млн. лв. именно за тези липсващи активи. Факт е, че докато се точеше продажбата на Агробиохим на българския пазар, възникна сериозен дефицит за амониева селитра и цените се вдигнаха даже и над международните. От това естествено загубиха селските стопани, а спечели преди всичко държавният Неохим, който бе захранен със солидни поръчки от фонд Земеделие.

Парите на фонда

обаче не достигнаха до частния Агрополихим. Въпреки това в момента девненският комбинат работи с пълен капацитет и реализира, макар и малка, печалба от дейността си. Експерти коментират, че при сегашната конюнктура на пазара на изкуствени торове в България няма място за три производителя на амониева селитра, особено след като те не успяват да осъществят добър износ. Консорциумът Ейсид енд Фъртилайзърс доказа, че може да се справи с подобно химическо производство, и намери международни пазари за около половината от продукцията на Агрополихим. Може да се очаква, че ако той влезе и в Агробиохим, вътрешното търсене на селитра ще бъде изцяло задоволено, а пословичният с лошите си финансови резултати Неохим ще загине бавно, но сигурно. Дали пък обаче някой не е решил да осигури запазено място за наши момчета в димитровградския торов завод? Защото единствен кандидат за него сега е работническо-мениджърското дружество.


В контекста на всички неудачи и интриги на нашия торов пазар

интересът на Игор Макаров

към него едва ли е случаен. От няколко години офшорната газова компания Итера разработва успешно бартерни схеми в бившите републики на ОНД , а в мрежата й попадат както закъсали предприятия, зависими от доставките на природен газ, така и цели правителства. Компанията им доставя синьото гориво срещу стоки, които после продава чрез търговските си поделения, реализирайки огромни печалби.


Сътрудничеството с подобен партньор сигурно би било от полза на български инвеститори, които са придобили дадено предприятие, ползвайки преференциите на РМД, но нямат финансовия потенциал да го управляват успешно. Постъпленията от корпоративен данък в бюджета обаче ще намалеят, тъй като Итера със съгласието на местните си партньори винаги може да осчетоводи доставките на газ така, че цялата печалба от сделката да изтича навън. Този механизъм е познат в световната практика като трансферни цени. Друг е въпросът, че когато печалбата изтича в чужбина, парите за модернизацията на българските предприятия няма да стигат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във