Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАГУБЕНАТА КАУЗА НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ

Големият късмет на новите министри Севлиевски, Кабил и Чилова е, че традиционните100 дни на парламентарна толерантност към тях всъщност покриват цялото време, през което те ще командват енергетиката, земеделието, културата и туризма. Като изтекат март, април, май и първите десет дни от юни, в страната ще кипи от политическа агитация. Тогава нито ще има време, нито някой ще се мъчи да играе сложната игра на парламентарен контрол и да задава разни неудобни въпроси на новите членове на кабинета. А и начинът, по който в България е уредено Народното събрание да осъществява контрол върху правителството, почти изключва възможността за няколко месеца тъкмо тези министри да застанат на парламентарната трибуна. На практика те няма да отчитат дейността си пред депутатите. Даже ако от опозицията наистина толкова им имат зъб, колкото излезе от приказките, изречени при избирането им.Едно, защото наближават избори, на политиците главите им са пламнали и хич не им се занимава с парламентарен контрол. И второ, защото самият парламентарен контрол, така както се прави в нашето Народно събрание, е много главоболна и безсмислена работа. На практика, защото на теория това е едно от двете най-важни правомощия и задължения на институцията.Всъщност големият дефект на посттоталитарния български парламентаризъм се крие в ограничените схеми, по които Народното събрание контролира правителствата. От самата 1990 г. насам и включително в оставащите петъци за депутатски питания до края на мандата на този парламент. Работата е там, че парламентарният контрол не само е бутафория и симулация на активност, ами и времето за него все повече и повече намалява. В 7-ото ВНС целият петък бе отделен за питания към министрите. Сега за това се отделят едва по два часа, като и те доста често или се ползват за друго, или биват отлагани, или, обикновено поради липса на кворум, просто пропадат.В народните събрание след 10 ноември опозициите от всички бои се оплакваха, че председателите крият и бавят въпросите към министрите. И доскорошният шеф на сега действащия парламент бе упрекван за същото. С право - някои министри бяха сменени, докато се наканят да отговорят на питанията. Но и преди 2001 г. тогавашната опозиция - социалистите, се оплакваха, че Йордан Соколов им цензурира въпросите. Как председателят на 37-ото събрание Благовест Сендов уреждаше премиера Виденов и министрите му да се обясняват пред депутатите още се помни. Тогава депутатките от мнозинството се изхитряваха да задават въпроси с понижена трудност на любимите си министри. Така изяждаха и без това ограниченото време на опозицията за парламентарно заяждане с изпълнителната власт.В деловодството на парламента и през трите последни мандата отлежават стотици въпроси. Министрите са заети не по-малко от фолкзвездите, но за разлика от тях рядко са на разположение, когато народните представители ги повикат. Друга ловка практика е да се наговарят един-двама дежурни министри, които да отиват до Народното събрание, за да запълнят последните два работни часа в петък. Доста министри могат да приказват дълго за неща, които интересуват единствено тях, и тъкмо те са най-честите гости и герои на петъците за контрол...Още от възобновяването на демократичните процедури контролът тръгна в опасната посока на театралната имитация, на изразителното четене и спекулациите със секундарника на часовника за времето на полагащите се реплики и дуплики. Министрите така и не се научиха да търпят упреци от народното представителство. Истината е, че и депутатите не се научиха да чуват какво точно им казват министрите. Депутатите питат заради публиката, а и министрите отговарят заради нея. Дали си струва телевизионното петъчно шоу?Навсякъде по света, където има парламент, той има да върши две основни функции. Да изработва закони и да държи юздите на изпълнителната власт, на правителството. На теория второто означава да изслуша програмата му, да критикува, да го принуди да усъвършенства работата си. Чрез интерпелации, разисквания и вотове на недоверие да намества евентуални залитания в политиката на изпълнителната власт. У нас и с невъоръжено око личи, че втората парламентарна функция хич я няма.Актуални въпроси, питания, писмено и устно изискване на отговори, интерпелации, актуални въпроси, разисквания, вот на недоверие като висша форма на контрол са формите, използвани във вековната традиция на парламента. И у нас са описани в правилника за дейността на Народното събрание, но някак си не работят. Контролът е сведен до незначителни и беззъби упражнения по реторика (и правоговор) два часа седмично пред празна зала. Почти няма парламент по света, в който парламентарният контрол да протича толкова формално. В по-работещи институции - като австрийската и германската например - всеки ден има час за въпроси, в който министрите се редуват да отговарят на депутатски питания. При това те знаят само областта, в която ще ги питат - например за магистралите или за външния дълг, но не и формулировката на основния въпрос, нито уточняващите допълнения. И отговарят... У нас героите на политическата сцена са изпаднали до положението на актьори, които сричат въпроси и отговори с отдавна изтекла трайност. Всички знаят, че не министърът, а парламентарните му секретари проучват въпросите и пишат отговорите. Но министрите продължават да се упражняват в подхождане и оттегляне от трибуната, както и в четене пред жужащи тв камери. Полезно било преди избори.Да си спомняте напоследък въпрос, зададен от парламентарната трибуна, който да ви е заинтригувал? Или отговор, от който нещо да сте научили? Обща е вината, че търпим този фалш.Урокът, който тези дни получи кабинетът тъкмо заради пренебрегването на парламентарния контрол, не бе разбран. Стана така, че е по-вярно да се каже, че министър-председателят управлява Народното събрание. Макар в конституцията на републиката да пише точно обратното. Милена ДимитроваТПС: Вицепремиерът Николай Василев е от министрите, с които депутати най-често имат възможност да общуват в петъците за парламентарен контрол. Най-рядко им се удава да чуят премиера Симеон Сакскобургготси. /Сн. 25 892/КАРЕ Депутатите се отчитат пред избирателите по поставени от тях конкретни въпроси. Ще бъде ли построен мост, ще асфалтират ли шосето, ще се намерят ли средства за водопровод, защо сбърка поземлената комисия и пр. В повечето страни за такива въпроси не се краде от времето в пленарната зала. Задават се писмено, така се и отговаря, а депутатът съвсем не е ощетен откъм кампанийна слава - като отиде в понеделник в района и покаже издейнствания писмен отговор от министъра, става ясно, че си е свършил работата. В нашето събрание в петък, в последния час, когато въздухът мирише на уикенд, такива въпроси се предъвкват и отлитат в ефира.КАРЕ Във Великобритания първата интерпелация към кабинета датира от 1721 година. От ХIХ век контролът е редовна парламентарна практика. Нарича се Време за въпроси (Question Time) и още в края на ХIХ век е засечено, че за една сесия в Камарата се обсъждат около 5 хил. въпроса. Във Франция след 1830 г. се налага практиката Националната асамблея да обсъжда въпросите от публичен интерес. Интерпелациите са редовна практика и в Белгия, и в Испания, траят поне по 15 минути всяка, като парламентаристът има право и на 10 минути съображения - да каже какво не е харесал в отговора. Теоретиците различават писмени и устни, спешни и неотложни въпроси, както и такива, наложени от текущи събития. Депутатите решават дали да има, или да няма дебати по отговорите на министрите. Доста къси са сроковете, в които министрите трябва да отговорят на поставените питания - в Италия и Испания до 15 дни, в Германия - максимум за три седмици. В скандинавските страни се допуска дори министърът да се обади и да договори с парламента кога е първата му възможност, когато ще се представи пред парламента и по най-незначителния въпрос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във