Банкеръ Weekly

Общество и политика

Задънената улица на дясното обединение

Стоил Яков (вдясно на Радан Кънев) направи убийствен коментар в социалната мрежа на поведението на десните лидери.
S 250 efd34550 6e55 4b12 841b 3b63c66725a0

Има странно затишие сред десните формации по въпроса за евентуално ново обединение. Някакви спорадични разговори очевидно се водят, защото в медийното пространство току се появи някоя "бомба" - я че в ролята на обединителя ще влезе експрезидентът Росен Плевнелиев, или пък, че ДСБ и "Да, България" почти са си стиснали ръцете. Само че тези "мълнии" впоследствие се оказват в сферата на т. нар. фалшиви новини.

Веднага след изборния разгром през март всичките десни отломки на последвалите конгреси и национални конференции отново заговориха за бързо обединение вдясно, като всяка от партийките виждаше себе си в центъра и в ролята на този нов обединител.

Първи - през май, проведе форума си СДС. Освен че

преизбраха Божидар Лукарски за председател

"светлосините" приеха декларация, в която се обявяват за "координиране и консолидиране" на действията на всички демократични партии, като се уточнява, че става дума за десните и десноцентристките субекти. Това щяло да доведе до "реалното им обединение" според седесарите. "Основната кауза и мисия на СДС е да върне ролята си на обединител на десницата в България", е записано още в документа. А средството, чрез което ще се постигне тази цел, е изработване на нова българска национална доктрина, посочват хората на Лукарски. Крайният срок за новото обединение са евроизборите през 2019-а, които по време са преди местните същата година.

Месец по-късно и ДСБ проведе националното си събрание. Тогава, освен че председателят Радан Кънев и заместникът му Атанас Атанасов

си размениха постовете

делегатите гласуваха резолюция, според която "основната политическа цел" на партията е "създаването на силна дясна политическа алтернатива на досегашния порочен модел на управление". Затова "тъмносинята" партия щяла да води диалог с всички, които са опозиция на сегашната власт - управленската коалиция между ГЕРБ и "Обединени патриоти". От документа стана ясно също, че средството за постигане на целите ще бъде развиване на проекта "Нова република", който е "истинската национална дясна мрежа".

След ДСБ с декларация излезе и "Да, България". В нея

хората на Христо Иванов

заявяват, че ще работят за "политическо единство на демократичната общност", като действията им ще бъдат ориентирани към "сближение на партиите, движенията и обществените сили със сходни ценности, принципи и цели". Кой знае защо в текста думите "дясно" и "десни" отсъстват, но пък се говори за демократична кауза. Тази партия не се изживява като лидер и обединител, но пък задава дневния ред на обединението - изброени са осем области, в които трябва да се фокусира бъдещата съвместна работа.

Движение "България на гражданите" още не е провело националната си конференция, това трябва да стане в края на този месец. Но покрай трусовете, които преживя след предсрочните избори с напускането на знакови фигури от ръководството и редови партийни членове,

формацията на Меглена Кунева

също даде заявка за бъдещ обединител на дясното. Тези въжделения бяха изразени от шефа на предизборния щаб Найден Зеленогорски и други негови колеги. Те обявиха, че започват работа за ново обединение, този път около кауза. Според тях основа за това може да бъде все още шаващият Реформаторски блок, в който имало потенциал и ресурс за развитие.

И след всички тези заявки последва странно затишие. Първата причина вероятно е, че избори не се задават скоро - чак след две години са европейските и местните. Второ, по върховете на десните формации си останаха същите фигури, които всъщност докараха дясното до това плачевно състояние и които не могат да преодолеят междуличностната си неприязън, както и месианското си его. Трето, хората, които се намират на втора и трета линия в партийната йерархия, очевидно започват да прозират, че трябва да се търси друг път и мотиви за евентуално дясно обединение. Което обаче едва ли може да стане със старите лидери и тяхната обремененост. Затова някои напускат партиите си (ДБГ), други се опитват да въздействат, да налеят малко разум в лидерските глави чрез позиции и мнения в социалната мрежа. Освен това все така остро продължава да стои разделителната линия, свързана с отношението към ГЕРБ.

От ДСБ признаха пред "БАНКЕРЪ", че се водят разговори с "Да, България" на Христо Иванов, но единствено и само за общи позиции по определени проблеми и събития, като например - действията на главния прокурор Сотир Цацаров, посещението на руския му колега Юрий Чайка, избора на председател на ВАС и парламентарната квота на ВСС. Не е ставало дума за обединение, твърдят от партията на Атанас Атанасов. И допълват, че с други формации не водят разговори, защото било трудно да определят кои и колко са десни. Те продължават да държат на основния "критерий" - отношението към ГЕРБ и Бойко Борисов.

"С поведението си ние само губим доверието на хората и отвращаваме малцината, които все още виждат някакъв смисъл в нас... Не може да бъде кауза Борисов да не бъде във властта. Не може да бъде кауза Цацаров да не е главен прокурор. Не може да бъде кауза Пеевски да престане с дирижирането на задкулисието", обаче написа в профила си във Фейсбук Стоил Яков от ръководството на ДСБ. Човекът, който стоеше рамо до рамо с Радан Кънев, докато беше лидер на партията и опозиция на кабинета "Борисов 2". По-нататък в коментара си той уточнява, че това не могат да бъдат нито кауза, още по-малко пък цел на дясното. "Нашите цели трябва да са изграждането на функционираща и силна държава със силно вкоренени демократични ценности и правосъдна система, които да не допускат концентрацията на властта в ръцете на премиера, обезсмислянето на парламента или всесилието на главния прокурор. А задкулисие изобщо да не съществува", продължава разсъжденията си по темата Яков. Според него всичко това са продукти на системата, която "всички ние позволихме да вземе връх в родината ни". "Продукти на същата система са и кандидат-лидерите на дясното, които водят лични битки, обезценявайки каузите на обществото. Обаче в личните борби няма политика, а когато няма политика, хората виждат единствено борбата между едни мераклии за власт", казва още шефът на предизборния щаб на ДСБ. По негово мнение дясната общност няма нужда от анализатори и наблюдатели, а от каузи и цели, както и от лидери, които да водят, и път, по който да се върви. Той отдавна бил трасиран, но се искало само малко смелост. Хората не разбират десните водачи, защото "не лидерите избират гласоподавателите си, а гласоподавателите избират лидерите".

Стоил Яков призовава десните да се върнат към политиката и обществения интерес, и

да изоставят персоналните драми

"Няма как искането на вето от президента по една или друга тема, безкрайната кореспонденция с институциите, размяната на писма и разпращането на прессъобщения да бъдат обявени за политически действия. И то на отговорни и смели личности, загрижени за бъдещето на държавата... Не се стремим да отстояваме цели и каузи, а демонстрираме кой колко по-десен и по-принципен е. На думи", пише още той. И обяснява, че с това си поведение десните губят доверието на хората, които вече са им бесни. "Упорито и дори с ентусиазъм ние година след година, избори след избори се държим по един и същ начин, правим едни и същи грешки и сме горди от себе си. С идиотските си действия - а днес с бездействие, показваме само и единствено страх. Страх от отговорност, страх от действие, страх да погледнем истината в очите. А тя е там, независимо дали искаме да я видим, или не", завършва поста си Стоил Яков.

И от СДС - след първоначалния ентусиазъм, вече не бързат с ново обединение вдясно. Заместник-председателят на партията Костадин Марков смята, че този път то трябва да се получи вследствие на едно много по-широко обсъждане и с експерти, и със симпатизанти. Трябва да се изготви програмен документ около какви ценности и около какво ще се гради евентуална бъдеща дясна коалиция или обединение. Ето защо следва да се прецени много внимателно с кои формации ще се водят тези разговори, защото не всички, наричащи се десни, са такива. Според Марков този път дясното няма да бъде разделено "заради междуличностни отношения или отношението към Бойко Борисов или пък заради отношението към главния прокурор, което не е сериозно", а по идеологически причини, което вече ясно се виждало. Една част от партиите и хората, които симпатизирали на СДС, били по-скоро консервативно настроени, но имало и друга част - либерали. И именно това ще е

следващата разделителна ивица

категоричен е Марков. "Този път ми се струва, че каквото и да се случи вдясно, то трябва да стъпва на идеологическа основа. Защото аз например не мога да си представя какво ще прави СДС до "Зелените" и ДЕОС например. Най-мъчно пък ми е за ДСБ, които бяха заченати като консервативна партия, обаче в момента определени политици в ДСБ ги дърпат упорито към Христо Иванов - тези неолиберали - там, където са "Зелените" и ДЕОС. Там посмъртно не мога да си представя какво ще правят завършени консерватори като приятелите ни от ДСБ", обяснява вижданията си заместник-председателят на СДС. И признава, че никой от останалите не е канил партията му за разговори. Тя пък изчаква да види какво ще бъде новото ръководство на ДБГ, преди да иницира срещи. Марков каза, че Реформаторският блок не е разпуснат още и хора от ръководствата на партиите в него от време на време се виждат.

Ако направим рекапитулация, можем да кажем, че сближаване или обединяване между формациите вдясно скоро няма да има. Първо, очевидно трудно ще намерят значима обща кауза, която да ги събере и консолидира. Второ, най-активните хора от дясната общност и онези, които раждаха идеите, се умориха или разочароваха и избягаха от партиите в различни НПО-та, фондации и други организации. Така че кадровият дефицит на десните е видим отвсякъде. Трето, отношението към Бойко Борисов и ГЕРБ ще продължава да бъде препъникамъкът за евентуални сериозни разговори - въпреки гласовете, които се чуват, че това не може да е нито критерий, нито кауза. И не това е най-важното. И не на последно място формациите в дясното пространство гледат с известно недоверие към ДСБ - не само заради новия й лидер Атанас Атанасов, който си е старо лице от 90-те години на миналия век, но и защото тази партия на три пъти разцепва десницата. Пък и избори не се виждат на хоризонта, за да пришпорят центростремителните процеси, така че няма защо и за къде да се бърза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във