Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАДКУЛИСНАТА ИГРА С АКЦИИТЕ НА ФОНДОВЕТЕ ИЗЛИЗА ПОЛЕКА НА СЦЕНАТА

Г-н Христов, името на
банката, на която сте председател, беше споменавано в пресата
във връзка със спорните акционерни събрания на ПФ
Мелинвест и на Българо-холандския приватизационен
фонд. Как ще коментирате това?


- Ръководството на ЕВРОБАНК
АД преценява, че приватизационните фондове, съответно предприятията,
които те притежават, са един добър пазар за предлагане на банкови
услуги - финансово обслужване на тези дружества, възможности за
тяхното кредитиране, обезпечаването им с банкови гаранции и др.
Естествено е ние да имаме желание по някакъв начин да участваме
в контрола на средствата, които банката предоставя на този пазар.
Ето защо смятаме, че участието ни в надзорни и управителни органи,
при това немажоритарно, само би увеличило контрола и оптималното
управление на средствата на нашите вложители.


При нас са идвали представители
на различни приватизационни фондове с предложения банката да финансира
придобитите вече от тях предприятия или отделни отрасли на икономиката.
С някои - например Агроинвест НПФ и ПФ Добруджа,
сме постигнали известни договорености и наши представители са
избрани с по едно място в надзорните или управителните съвети
на двата фонда. С други фондове, някои от които доста големи,
сме в процес на преговори. Но има и такива, на които отказахме
сътрудничество поради неприемливите условия, които ни поставиха,
а именно предоставянето на кредити, без какъвто и да е контрол
от наша страна върху тяхното изразходване.


Освен обезпеченията по
кредитите нас винаги ни е интересувал начинът на тяхното изразходване.
В кредитната политика на банката е приоритетно изискването тя
да получи вложените средства обратно, а не след неуспешен бизнес
на кредитоискателя да придобие собствеността, с която е обезпечен
кредитът, защото това създава допълнителни проблеми. По тази причина
при нас обезпечението по даден кредит, бизнеспланът, върху който
той е отпуснат, и контролът върху изразходването на средствата
са равнопоставени по важност.


Защо напоследък толкова
много се усили борбата за надмощие във фондовете - за управлението
и контрола им?


- На капиталовия пазар
в момента се търгуват само акции на предприятия, а след 3 март
се очаква на него да излязат и акциите на приватизационните
фондове. Това означава всички акции да имат своята стойност и
ако някой желае да придобие дадено предприятие или контролния
пакет от него, да го направи чрез изкупуване на акциите на останалите
участници. Всички останали методи чрез вдигане на капитала на
даден приватизационен фонд или холдинг от страна на едно или няколко
дружества или дори чрез винкулиране на акциите на даден фонд са
измама спрямо дребните акционери на тези структури. Тъй като след
това никой вече няма интерес от покупка на техните акции.


Само на дивидента ли се
осланят сега дребните акционери?


- Дивидентът е относително
понятие. Той може и да е много малък, а може този, който държи
контролния пакет в дадено дружество, да вземе решение дивидент
въобще да не се раздава. В повечето случаи дивидентът представлява
процент от номинала на акциите. Докато пазарната стойност на акцията,
която се определя както от имуществото, което стои зад нея, така
и в много голяма степен от интереса, който се проявява към покупката
й, може да надвишава много пъти номинала й. Ето ви един пример.
В момента в приватизационните фондове никой не притежава контролния
пакет от капитала. Ако някой има желание да придобие между 30
и 50% от тях, той трябва да го направи чрез изкупуване на акциите
на борсата. Когато има две или три такива групи, които влязат
в конкуренция помежду си, интересът към акциите си повишава и
тяхната цена ежедневно расте. Хората, които продават своите акции,
е възможно да получат суми, които надвишават многократно дивидента,
който биха получили за период от пет или десет години. Естествено
този, който иска да придобие контрола, в случая ще изхарчи средства,
които са доста близко до стойността на имуществото във фонда.
За съжаление в България съществуват и други начини, при които
отделни групи могат да придобият контрол върху цялото имущество
на фонда, изразходвайки десетки пъти по-малко средства от истинската
цена на тези дружества. Ето ви един пример. Капиталът на Мелходинг
или бившия ПФ Мелинвест е само 2 млрд. лева. А имуществото
в него, или по-точно в притежаваните вече от него предприятия,
надхвърля 100 млрд. лева. Това означава, че пазарните стойности
на една акция на този холдинг могат да варират между 20 и 50 хил.
лева. В същото време три предприятия под контрола на управителите
на холдинга внесоха заедно по-малко от 1 млрд. лв. в капитала
на дружеството и придобиха над 34% от него. Оттук нататък никой
без тяхното съгласие не би могъл да промени ръководството на холдинга
или начина му на управление. Естествено никой не би имал и интерес
повече да купува акции на този фонд, при което тяхната пазарна
стойност моментално става много ниска. По този начин една малка
група от хора може да се разпорежда с цялото имущество за стотици
милиарди левове, без да е заплатила нищо на акционерите. А вложените
1 млрд. лв. в контролираното от нея дружество могат да бъдат взети
и назаем и върнати от активите на фонда. На дребните акционери
остава да се надяват на хипотетични дивиденти от порядъка на 6000
лв. за тази година. В държавите с развита пазарна икономика това
не е възможно или поради законови ограничения, или поради това,
че там няма хиперинфлация, която да доведе до огромната разлика
между регистрирания капитал и действителната стойност на активите
на българските предприятия.


Така ли ще обясните желанието
на ЕВРОБАНК да участва в управлението на редица фондове, или има
и други причини?


- Една от целите, които
ние си поставяме, чрез участието на банката в управителни и надзорни
съвети е да пречим на такива кухи схеми, за да може
акциите на дребните вложители да не се обезсмислят и както те,
така и ние да спечелим от продажбата на тези акции на вторичния
или на фондовия пазар.


Надявам се, че подобни
схеми няма да се реализират в други приватизационни фондове, като
например този на Пощенска банка или Континентал, Родна
земя и други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във