Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАДАДЕ ЛИ СЕ ПОРОЙ, НАПРАВИ МУ ВАДА

Преди 94 години дядо ви се е появил тук с препасана сабя. Днес вие влизате с маслиново клонче. Така се обърнал към премиера в сградата на търновското Учредително събрание проф. Андрей Пантев в Деня на независимостта на България. Казват, че тогава Симеон се просълзил. Днес обаче е подложен на тежките упреци, че дръзва да вкара България във война.Всъщност Симеон е пропит от трайна неприязън към всякакви бойни действия и има лоши спомени от коалиционни англо-американски бомбардировки. Ето нещо, което често повтаря: Най-страшното беше на 10 януари 1944 г. - отидохме, няма да забравя, в Света Неделя, където труповете бяха наредени под вестници - ама редици, редици, беше ужасно. И затова съм пацифист. Не страх, а ужас изпитвам от такива зверщини. При това няма как да забрави, че 36-те бомби, паднали тогава във Врана, са целели него самия. Как се е изявявал премиерът като пацифист през следващите години не е много известно. Но е факт, че миналата година получи наградата Защитник на мира на фондация Път на мира, председателствана от представителя на Ватикана в ООН. И то за изключителни заслуги.За нас, обикновената аудитория, решението на МС за оказване на помощ на САЩ при война срещу Ирак, одобрено от парламента на 7 февруари, си е чисто въвличане в тази война. Но дипломатите - тези велики тактици на езиковия натиск, знаят, че това е помощ по принцип. А на дипломатически език да се присъединиш към един принцип е просто вежлив начин за отказ. Казал го е Бисмарк.Има и още нещо. Около 1920 г. Ленин поръчал на инженери прогнозисти да му изготвят доклад за развитието на военната техника за 50 години напред. Изводът на експертите бил: към средата на ХХ век ще бъде изобретено оръжие за масово унищожаване. Ленин си отбелязал в полето: Значи войната ще стане невъзможна!. Пред Симеон не минават модерните шоу-доклади за предстартово насъскани подобни оръжия. Но се прави, че им вярва. И остана верен на принципа на баща си: Зададе ли се порой, направи му вада.Дотук добре. Но прави ли нещо носителят на наградата Защитник на мира Симеон II за мирния изход от кризата с Ирак?Да се върнем към неговото мистериозно изчезванеТо се случи между 8 и 11 февруари (включително). Официално - заминал за Швейцария поради внезапно неразположение на свой близък, за 48 часа. (Не дай, Боже, ама ако се чакаше да умре на 49-ия час?) Както се казва, алибито е законен начин за доказване, че някой не е бил на мястото, на което действително е бил. А това място може и да не е било Швейцария, нито Мюнхен. Може да е Андора или друга неутрална територия като Египет или Оман. Просто защото не е логично, когато по всички преговорни маси по света транжират епопеята Война и мир, Симеон да ходи на гости. Та той новородените си внучета виждаше чак като проходят!Оказа се, че най-трудната седмица и за НАТО, и за ЕС, и за целия миролюбив свят беше тази, в чието начало Симеон изчезна. Най-превъртаната фраза беше задънена улица. А как, според теорията, се излиза от нея? Задейства се т.нар. Харвардски проект за преговори, при който на масата се вадят не позиции, а интереси - конкретните нужди, желания и страхове на страните в конфликта. Правилата са три - ограничава се броят на преговарящите, контактът е очи в очи, а публичността се анулира. Задължителното мирно средство тук е посредникът или медиаторът. Мисията му е да помогне за уреждане на кризата като комуникационен канал или доставчик на предложения. Според статистиката, през ХХ век до мирен изход от кризите се е стигало предимно при посредничеството на религиозни лидери и лидери на правителства. И преди всичко - на личности.Безспорно ефективен посредник е руският външен министър Игор Иванов, наричан умиротворителя в сянка. През 1994 г. посредничи между САЩ и Югославия за прекратяване на конфликта в Босна. През 1998 г. допринесе за сделката земя срещу мир в израелско-палестинската криза, а през 1999 г. именно той преговаряше с Милошевич. Между Израел и Палестина миналата година се опита да посредничи и Колин Пауъл, но се провали, дори стана причина за мощни протести в ислямско-арабския свят. През 1976 г. и Николае Чаушеску се изявява като посредник в Испания - между краля Хуан Карлос и комуниста екстремист Сантяго Карильо.По-интересно е да погледнем към цар Борис III и посредническата му мисия между Англия и Германия през 1941 г., тъй като е ключ за разбирането на ходовете и на Симеон. Първата среща на Борис е била с Чембърлейн. След това, под предлог че царицата е болна и се нуждае от преглед в някаква клиника в Берлин, се вижда тайно с Хитлер, за да му предаде предложенията на Чембърлейн. Връща се обратно и съобщава на англичаните исканията на нацистите. Ето и мотивацията на Борис, както я предава синът му Симеон: Един ден, като го закарат на бесилката, поне ще има тази мисия като атестат за доброто му желание да помогне, понеже от началото той е бил убеден, че Германия ще загуби войната.Възможно ли е именно Симеон да е посочен като подходящото мирно средство за излизане от кризата с Ирак? Факт е, че царят е доста търсен посредник, особено в отношенията между Испания и Мароко. През юли миналата година в. Ел Мундо написа: Днес Симеон II ни липсва! Ако и сега беше тук да се намеси, както много пъти в миналото, със сигурност нямаше да се стигне до новия испано-марокански конфликт за остров Перехил. На 9 януари БТА съобщи, че Симеон се е ангажирал да сътрудничи в убеждаването на Северна Корея да се откаже от ядрената си програма. Още помним и неимоверния натиск, на който беше подложен миналата година от лобисти на Израел по цял свят заради кризата в Близкия изток.И все пак, с какво Симеон покрива нормите за идеален медиатор в иракската криза? Първо, с обстоятелството, че е цар, обучаван да бъде арбитър, и без усилия може да се превръща от Дук в Рекс. Второ, носител е на престиж, има минали отношения с арабско-ислямския свят, има съответстващия на враждуващите властови статус. Трето, има чувство за време, процедурни умения и свръхдипломатичен такт, т.е. умее да мълчи на няколко езика.Най-важното - владее арабски с мил йордански акцент. Просто защото в този кризисен район е фатално непознаването на езика. Изпитал го е на гърба си лично генералният секретар на ООН Курт Валдхайм през 1980 г. в мисията си за разрешаване на проблема с иранските заложници. Идвам като медиатор, за да постигнем компромис - заявил пред медиите и само след час колата му била разбита с камъни. Горкият не знаел, че медиатор на арабски значи лице, което се намесва в пазарлъка, без да е канено. А смисълът на компромис е нещо като смилих се над девствеността ти, размина ти се. Не дай си, Боже, пък да настояваш за отстъпка - за арабите то означава загуба на право и достойнство.Освен това Симеон умее да предвижда, а в най-трудни ситуации между два пътя да избира среднияКато прибавим и перманентно отворените пред него врати на канцеларии и кралски дворове, може би ще се доближим до казаното от Ахмед Доган: Образът на царя-премиер е политически капитал, който ние (българите) не искаме да разберем добре и тъкмо затова не можем да го включим в една прагматична стратегия за постигането на национално значими цели. А Симеон отдавна гледа на кризата в Ирак през призмата на бъдещите ползи: Вместо да се гледат само някакви нападения - каза още на 6 октомври в Турция - би било интересно да си зададем въпроса какво бихме намерили в Ирак след Саддам.Няма съмнение, че премиерът вече е мислил (и преговарял!) по темата кой ще свали режима на Саддам и кой ще заеме мястото му. Предвид личните му наблюдения върху смяната на диктаторския режим на Франко с демократичния ред на крал Хуан Карлос, лесно можем да доловим и личните му пристрастия. Известно е, че в Лондон работи Иракският национален конгрес, свързан с покойния крал на Ирак Фейсал II и с ценностите на монархията. Така че испанското решение за мирен изход от кризата в Ирак може да се намери в недрата на династията на Хашемитите. Да си спомним, че демократичната алтернатива за Афганистан беше предложена от краля Захир Шах, а в Камбоджа беше дори осъществена под формата на монархия с фигурата на крал Нородом Сианук.За самия Саддам също е помислено. През ноември в. Таймс писа, че иракският диктатор вече е сключил тайна сделка с Муамар Кадафи да скрие в Либия семейството и най-близките си сътрудници в случай на преврат. Цената е 3.5 млн. долара и вече е внесена в либийски банки.За нас, българите, вече е важен въпросът не дали, а кога ще си получим иракския дълг, как ще заслужим по-челно място в списъка на новия демократичен кабинет. Симеон и затова е помислил. Още през август миналата година с чичото на днешния йордански крал - принц Хасан, е уговорил Ислямска мирна конференция, която да се проведе в София през март. Независимо дали ще се спази месецът, България ще може реално да покаже пред най-влиятелните и най-богатите личности в Арабския свят, че е важен фактор между Изтока и Запада. Как иначе да си обясним фразата на либийския външен министър пред българския му колега в началото на месеца: Либия очаква от България мира в Ирак!Нормално е неинформираните да се дразнят от цялата тази тиха дипломация. Озлобени, че не виждат нищо през ключалката, изгонените от час дават мило и драго да видят премиера в най-срамната за дипломатите ситуация. Свързана е със сръбския държавник Никола Пашич, разгласил наляво и надясно за предстоящите си преговори с Австро-Унгария по малък граничен спор. Империята, разбира се, не се съгласила, но той все пак трябвало да съобщи пред множеството своя провал: Ето ви и резултатите от преговорите. Моля, хванете с лявата си ръка дясната, но по-близо до рамото. Сега свийте юмрука на дясната и почнете да я движите нагоре-надолу, като я прегъвате в лакътя. Случката е известна като Голямото клатене на Кале мегдан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във