Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАБЪРЗАНО КРАЧИМ КЪМ ЗВАНИЕТО АНТИПИРАТ НОМЕР ЕДНО

Заглавието, естествено, съдържа ирония. И разочарование!


Още преди три месеца в.БАНКЕРЪ (бр. 2/12 януари 1998 г.) спомена, че април ще е решаващият месец за приобщаването или отстраняването ни от списъка на най-опасните за международния бизнес крадци (!) на интелектуален продукт. Междувременно в страната ни се извършиха значителен брой акции - полицейски, митнически и пр. - за залавяне на нарушителите, иззети бяха огромен брой компактдискове, създадоха са допълнителни държавни и полицейски структури за наблюдение и санкциониране на пиратите. Започна и лицензирането на производството. С други думи - забеляза се небивало оживление, което трябва да компенсира странната немарливост на държавата, проявявана цели шест-седем години.


Споменатата забързаност, така несвойствена за изпълнителната власт в други области на живота ни, този път е разгъната на няколко равнища: от полицейските акции до създаването на специални държавни структури за борба с пиратството и по-ефективен контрол. Но при полицейските действия и до днес се използва тактиката комар, т.е. ужилват се най-ниските етажи на иначе високата пиратска пирамида. При това полицията следи вноса на суровината, производството, остатъците от материала за производството, амбулантната търговия. И нито веднъж не се опита да проследи пътя на нарушенията откъм върха - контактите на пиратите, комуникациите с партньорите им възложители, посоките и пътищата на тези връзки. Така мозъчният тръст на пиратството остава необезпокояван, като изключим единственото дело - неуспешно! - срещу Марко Михайлов във Велико Търново. А пътят за пресичане на престъпността от долу на горе е доказано неефективен.


На другото равнище се намира активният стремеж към създаването на все повече централизирани структури - съвет, централна полицейска лаборатория, отдел и информационна служба при Министерството на културата и т.н. Без да отричаме нуждата от подобни институции, без да подценяваме стореното досега, все пак имаме основания да се усъмним в по-нататъшната ефективност на държавните действия. По една причина - липсата на държавна стратегия в тази област, както и пълната абдикация на държавата от ареала на културните индустрии. Неслучайно в проектозакона за културата няма нито дума за мястото и ролята на държавата в аудиоиндустрията. Тя е предоставена изцяло на частната инициатива, а е добре известно, че територията много бързо се зае от крайно съмнителни като знания, квалификация, морал и ценностна система хора. Същите тези хора доста сръчно започнаха прегрупиране и преструктуриране на фирмите си с цел най-ефективно да се справят с новата, вече по-стегната ситуация.


В същото време държавата се грижи за чистото изкуство и главно за онези негови разклонения, които не се подават на индустриализация. Излишно е да споменаваме, че подобен подход е белег на крайно остаряло мислене, несъобразено с битуващите реалности и с приоритетите - днешни, но и утрешни, на културната индустрия.


Първите резултати не закъсняха! От няколко дни се говори за изнасяне на две поточни линии за производство на компактдискове извън територията на България. Едната е на Балкантон, а другата е от номенклатурата на ДЗУ - Стара Загора. Не дай, Боже, тази тенденция да продължи! Тогава ще стане ясно, че държавата в стремежа да изхвърли мръсната вода от коритото е изсипала и бебето. С други думи - борбата с пиратите не е успоредна с усилията за структуриране на пазара, държавата не е намерила своето място на този пазар, а производството и разпространението на българския културен продукт чрез индустриален носител е предоставено на инициативата на крайно съмнителни хора. Които нехаят за културата, които не познават световния културен пазар и конюнктурата, които нямат необходимите връзки и контакти за международен обмен. И които почти нищо няма да загубят, ако се изнесат въпродсните производствени линии зад граница. Губи държавата, губи България!


Останалото е на границата с популизма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във