Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗА СКОКА ОТ АРМИЯТА В БИЗНЕСА Е ОБЕЩАН ПАРАШУТ

ЕКСВОЕННИТЕ СМЯТАТ, ЧЕ ТОЙ НЯМА ДА СЕ ОТВОРИ


Докато цивилното население трепетно гадае с какви ли прегрешения са пълни тайнствените папки, изпратени на главния прокурор Никола Филчев от военния министър Бойко Ноев, армейският състав е налегнат от далеч по-прозаични грижи. Както повелява реформаторската план-програма, до 2004 г. между 20 и 30 хиляди офицери и сержанти ще трябва да се разделят с пагоните си. А според неофициалната статистика от началото на миналата година досега около девет хиляди представители на отбранителната система вече са свалили униформите. Така че на и бездруго тесния трудов пазар се явява нов, при това сериозен конкурентен контингент. Поне на книга зад гърба му стои военното ведомство в лицето на неговата дирекция Социална политика. Тя носи отговорността за реализацията на амбициозната програма с дълго заглавие За социална адаптация на военнослужещите и цивилните служители, които подлежат на освобождаване в резултат на преструктурирането на българската армия и тяхната реинтеграция в гражданското общество. Пресметнато е, че в периода от 2000-а до 2004 г. за нейното изпълнение ще са необходими общо 6 380 000 евро. От тях 5 840 000 евро ще се похарчат за мотивационни и преподготвителни курсове, през които ще преминат 11 680 души, или 58% от армейците, предвидени за съкращение, като

на човек се падат средно по 500 евро

Планирани са и пари за бъдещите регионални центрове за социална адаптация, които до средата на тази година трябва да отворят врати в София, Пловдив, Сливен и Велико Търново, където са локализирани големите военни гарнизони, чийто състав чувствително ще олекне.


За капиталния ремонт на сградите, които ще приютят четирите центъра, са предвидени 100 000 евро, за канцеларска и офисмебелировка - още 100 000 евро, за заплати на работещите там експерти - 240 000 евро (по 60 000 евро на година), а за поддръжката на сградния фонд и за консумативи са заделени пак 100 000 евро. За тази година

бюджетът на центровете за социална адаптация

е определен на 359 200 евро.


По всичко личи обаче, че главен двигател и пряк изпълнител на цялото това начинание на практика ще е фондацията Ресурсен център на неправителствените организации в България, която под егидата на отбранителното министерство ще вкара в действие както неговата програма, така и своята Програма за социална адаптация и икономическа интеграция на освободените военнослужещи в гражданското общество. Първоначалното й финансиране е осигурено от

нюйоркския институт Отворено общество

и от едноименната фондация в София. Засега сумата, с която разполага ресурсният център, е повече от скромна - около 100 хил. щ. долара. С тази мая трябва да се завърти механизмът на адаптацията. А за да се ускорят оборотите, фондацията Ресурсен център на неправителствените организации в България е сключила договор с Министерството на отбраната за изграждането на споменатите вече регионални центрове в София, Пловдив, Велико Търново и Сливен за социална адаптация на офицерите и сержантите. Мнозина от тях обаче вече търсят помощта на експертите от ресурсната фондация и често посещават офиса й на пл. Народно събрание N3 в столицата.


Проблемите и тревогите на военнослужещите, които с единия или и с двата крака са минали в запаса, са многолики. Но на първо място всеки си задава няколко важни въпроса: оттук нататък накъде, ще има ли работа и достойно препитание, ще се справя ли? Опитвайки се да намерят точния отговор, хората от фондацията, повечето от които също са с о.з. чинове, са предпочели да пият вода от извора - от

частните трудови борси

които са наясно с голата истина за възможностите на този пазар у нас, действащ в желязната хватка на икономическата стагнация и повсеместните съкращения. Както поясниха пред в. БАНКЕРЪ представители на фондацията, особено ползотворни в тази посока са се оказали контактите им с борсовите агенти на работна ръка от известните фирми в бранша като американската Снелинг, разкрила клон в България, Ню Ай, Топмениджмънт сървисис, Синектика и още поне петнайсетина сродни компании. С тях са обсъдени реалните възможности за подготовка, преподготовка и пренасочване на бившите военни към цивилните професии съобразно изискванията, които работодателите като най-често предявяват.


Направена била оптимистичната констатация, че

запасният контингент не се търси само за охрана

Доказателство за това са първите успешни пробиви, реализирани от негови представители в конкурентната битка за спечелването на малкото работни места, изискващи мениджърски умения. Точно с такава длъжност, при това с доста висок ранг, се е сдобил наскоро български полковник, уволнен само преди няколко седмици от армията. Човекът е бил предпочетен, защото наред с висшето си военно образование - мотострелкови профил, владее няколко чужди езика, минал е през всички възможни командни постове и има зад гърба си двегодишна служба в специализираните формирования към ООН. Както подчертават спецовете по социална адаптация обаче, в случая не ставало въпрос за офицер от някаква специална класа. Българският военнослужещ, казват те, по принцип е обучаван да ръководи хора и затова от него става добър мениджър. Проблемът е, че запаснякът не умеел друго - да опише на разбираем за бизнесмените език какво може всъщност. Малцина например са наясно

що за чудо е това военният свързочник

способен да осигури телеграфна и телефонна връзка на 50, 100, 200 абоната, във всякакви условия и да я поддържа в постоянно действие. За цивилния гражданин пък понятието тиловак не е нищо повече от склададжия. Само че същият този склададжия знае как и може да се грижи за снабдяването на над 1000 души с ток, вода, топлина, храна, оборудване, дрехи, да поддържа складова база и сключва всевъзможни договори за всякакви доставки. Бедата е, че като излезе от армейската система, такъв спец увисва в пълна безтегловност, защото е

непригоден да дава работни интервюта

Затова една от основните задачи на бъдещите регионални центрове за социална адаптация ще е да помагат на уволнените офицери и сержанти да говорят за себе си, за качествата и възможностите си. В Сливен фондацията Ресурсен център на неправителствените организации в България вече е започнала реализацията на един пилотен проект за бизнесобучение на 21 военнослужещи. В продължение на пет месеца те ще се учат как се прави малък бизнес, а накрая на обучението си ще могат да кандидатстват с разработените от тях бизнеспланове за получаване на кредити. Скоро подобно начинание ще започне и във Враца. Постепенно ресурсният център ще развива тази програма и ще дава шанс на военнослужещите от всички гарнизони след уволнението си да получат кредити и да завъртят

собствен бизнес

В момента проекти, разработени от кооперирали се военнослужещи, влезли в запаса, са предоставени за обсъждане на финансови организации, които са готови да предоставят необходимите парични средства.


Не сме заблудени оптимисти, вярващи сляпо на светлото бъдеще, твърдят експертите от фондацията, подчертавайки, че са наясно с икономическите реалности, и се тревожат за много неща. Но са убедени, че на този етап именно неправителствените организации, като основни социални ядра, могат да играят водеща роля в постигането на хармония между интересите на военнослужещите и интересите на гражданското общество. За тази цел са разработени четири основни програми за медицинска оценка на освободените от армията кадрови служители, за психосоциална адаптация на съкратените, за сформиране на мотивационни курсове и за професионално ориентиране и преквалификация. Според уверенията, преди да излезе от строя, всеки кадрови армеец ще бъде обект на тези програми, за което ще съдейства военното министерство и Генщабът на армията. Пилотният проект за

медицинската оценка

на минаващите в запаса ще се осъществява в София и Варна. Първоначалното финансиране е осигурено пак от Отворено общество. Снемането на медицинския статус е повече от наложително, смятат от ресурсния център, тъй като според последните решения запасняците губят преференциите си да ползват здравното обслужването на специализираните военномедицински заведения. Волю-неволю с тази раздяла ще трябва да се примирят както онези 30 хиляди офицери и сержанти, които ще пореже реформата, така и около 180-те хиляди живи о.з. армейци.

Парите за психосоциалната адаптация

не само на военнослужещите, но и на членовете на техните семейства, са налице благодарение на съдействието на Демократичната комисия към посолството на САЩ у нас.


Що се отнася до военнослужещите, офицери и сержанти от военните институти, които подлежат на съкращение, те също са част от контингента на фондацията и на тях също им се обещава пълно съдействие, каквото примерно ще получи командирът на взвода, ротата или на батальона, да кажем от Звездец. Като научни работници те имат своите ценни

качества, които могат да бъдат продадени

и то на висока цена, прогнозират бодро експертите по социална адаптация. Тъй като това не е тяхна работа, те естествено не се ангажират с мнение по щекотливия въпрос как така се случи, че в новосформирания Институт за перспективни изследвания за отбраната(ИПИО), който се появи на мястото на закритите четири военни института, вместо първоначално планираните 300 щатни бройки научното заведение остана едва с двадесет и пет. Излишно е да се коментира дали тази скромна група ще може да развива планираните високи технологии в областта на отбраната. По-същественото е, че и научните кадри ще отворят работа на центровете за социална адаптация. Засега инициаторите на спасителните програми се надяват, че потентните бизнессреди у нас, които искат да наемат качествена трудова сила, ще погледнат по-реалистично на контингента, напускащ армията. Грехота е да се смята, че военният е просто една фуражка, под която нищо няма, твърдят от фондацията. Според тях сред тази група не всички са еднакви, но като цяло тя би могла да бъде изключително полезна за икономиката на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във