Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗА МЕЧЕТО МИША, ДРУЖБАТА И ТЪРГОВИЯТА

На 6 юли в Москва пристигна българска делегации, може би най-голямата от ерата на демократичните промени в България и Русия. Журналистите пресмятаха за кой пореден път - шести или седми, ще се срещнат президентите Владимир Путин и Георги Първанов. Путин прие през септември миналата година Първанов най-напред в домашна обстановка в резиденцията си в Сочи, а после разговаряха официално. Този път двамата президенти първо вечеряха в тесен кръг в резиденцията Ново Огарьово, а след това в Кремъл се състояха официалните разговори. Подобен подход Путин използва само в контактите си със западните лидери или когато специално подчертава добрите лични отношения. Защо Кремъл избра Георги Първанов, за да покаже, че потенциалът на историята и традициите е по-силен от политическата конюнктура? Нас не ни безпокои българското членство в НАТО, нито пък предстоящото приемане на България в ЕС, обясни Путин отново на съвместната пресконференция в Кремъл. За Русия и България е далеч по-важно прагматично да претеглят възможните негативни последствия от разширяването на участието си в евроинтеграцията. На нас не ни трябват нито посредници, нито мостове, за да разговаряме с Европа и Запада, напомни пак руският президент. С което бе сложена точка на наивните твърдения, че някой някому ще свети по пътя. Всеки ще се оправя сам по новите магистрали, но по утъпканите черни пътища също трябва да бъде подредено и чисто. А пътеките между двете страни са утъпквани не едно десетилетие по различни технологии. После с необяснимо настървение двете страни методично доубиваха кадрите, които знаеха какво и как може да се прави. Защото социализмът си отиваше. Но заедно със социализма си отидоха и кадрите и част от икономическия потенциал, пазарът и връзките, които хич нямаше да са ни излишни по европейските пътища. Сега Европа и Западът търсят кадри за работа с Русия и някои нелошо използват знанията си за езика и страната. И ако на руснаците не им пука много за нашите домати, на нас не ни е все тая на какви цени ще ни продават руснаците нефт и газ. Политическият диалог укрепва, а търговията, както се люшкаше надолу-нагоре по статистиките, и досега мига аварийно на кръстовището. Москва прие добре и президента Жельо Желев, и президента Петър Стоянов. Президентът Желев пръв призна независимостта на Русия през октомври 1991 година. После по време на своето ответно официално посещение у нас руският президент Борис Елцин подписа двустранния договор, който след дълги спорове и умуване в двете страни беше наречен Договор за дружески отношения и сътрудничество. Тогава Желев убеди Елцин да признае независимостта на Македония, а после в независима Русия дълго спориха дали е валиден подписът на президента, сложен във въздуха на неутрална територия. Демократите в България и Русия така й не се разбраха, защото у нас смятаха, че руските демократи не са толкова демократи. Петър Стоянов беше няколко пъти - неофициално и веднъж на официално посещение в Москва. Още веднъж пролича, че за Москва няма значение как ще се идентифицира българският президент - като демократ, социалист или някакъв друг, стига да не превключва токовете по линиите от един разклонител на друг. С премиерите и външните министри нещата бяха по-сложни. Там трябваше и дългове да се делят, и резервни части да се получават, и нови споразумения да се подписват. Даже най-твърдият спрямо Русия български премиер Иван Костов бе приет максимално любезно. Симеон Сакскобургготски в Кремъл бе приет като премиер-министър, а в Руската патриаршия - като цар. Той пръв каза публично, че България трябва да има своя политика спрямо Русия. Баща му навремето балансираше между Москва и Берлин. Сега българският премиер трябва да балансира между Брюксел, Вашингтон и Москва.Русия се обиди за визовия режим и се опита да си го изкара на следващия външен министър Соломон Паси. Той обаче спокойно прие отказа на Москва да подпише вече договорената визова спогодба, а оттогава България търпеливо и последователно облекчава визовия режим. Защо на руснаците не им се удава същото, не е ясно. Броят на руските туристи расте с всяка година, макар и не с желаните от нас темпове, но на икономическите връзки не им спори. За миналата година стокообменът се е увеличил с 25%, отбеляза президентът Путин. Но това не се отрази особено на дисбаланса, напомни Първанов. Според московския кмет Юрий Лужков, от началото на тази година вносът от България се е увеличил с близо 38 процента. Данните всъщност са от руския митнически комитет. Любимото блюдо на московския кмет - имамбаялдъ, обаче както си беше дефицит, така си и остана. Към вашите консерви, вина, лекарства има създадени навици, хората ги търсят, знаят, напомни Лужков пред българския президент и българската делегация, в която бяха представени всички партии и най-едрият бизнес у нас. На Първанов вече не му се налага да бистри дълго политическите отношения между двете страни. Изграждането на законовата база на взаимоотношенията е завършена, споразуменията са актуализирани и модернизирани, макар че работа има, отбеляза той. Първанов обаче напомни, че още не е ратифициран от руска страна страна протоколът на Договора за взаимно насърчаване на инвестициите. И. д. председателят на Държавната дума Артур Чилингаров (председателят Борис Гризлов бе в Ирландия) обеща да насърчи депутатите за по-ускорено темпо. Бившият полярник Чилингаров си спомни, че и той има специални връзки с България. Навремето бе участник в експедициите Северен полюс и оттам донесъл и подарил на българската зоологическа градина едно мече. Миша или Маша и досега е в зоологическата ни градина. Впрочем много са руснаците, които имат лични чувства към България. Даже когато в Йоановския женски манастир президентът Георги Първанов разговаряше с руския патриарх Алексий Втори и отпред чакаше тълпа миряни, едно младо руско момиче с любопитство улавяше всяка реплика на българските журналисти. Оказа се, че знае доста добре български. В Йоановския манастир се съхранява частица от мощите на чудотвореца Иван Рилски. Основателят на манастира Йоан Кронщадски, духовен наставник на императорското семейство, е следвал заветите на нашия чудотворец. Още една пресечка на историята.Развитието на нашите отношения ще зависи не от сантиментите на историята, а от перспективите на сътрудничеството, подчерта Георги Първанов на 7 юли в Кремъл след разговора си на четири очи с Владимир Путин и след заседанието на двете делегации. Изграждаме отношения от европейски тип, обясни той. Сантименталностите ще бъдат оставени за културното и хуманитарното сътрудничество, прагматично отбеляза Путин. Добре е, че нашите срещи не са само знакови, но и работни, посочи Първанов, като напомни, че точно на 7 юли се навършиха 125 години от установяването на дипломатическите отношения между двете страни. За прагматизма напомни и Путин. Ние не искаме нито повече, нито по-малко, обясни Путин. Просто молбата ни е нашите фирми да получат равни условия на българския пазар. Тогава и инвестициите ще се увеличат, и транизитите, и нови фериботни линии може да се появят. Защо Москва, Кремъл или Путин избраха Първанов? Защото, според мен, той не се прави на повече социалист, отколкото е. Не се прави и на приемник на дружбата със СССР, нито пък на заслужил натовец. Успя да докара в Москва внушителни икономически делегации. Не забравя, че президентът в Русия решава всичко, а в България президентът представя всички. Време е политическите контакти да се конвертират в икономически дивиденти, подчерта българският президент. По време на визитата се състоя още един бизнес форум. Отново учредителен. Обещан отдавна. Но, както казва Путин - важното е да не се навреди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във