Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗА ЛЕКИ ЦЕНТОВЕ ЩЕ ПРОДАВАМЕ И ТЕЖКАТА ХИМИЯ

Фатални тринадесет дни делят градовете Стара Загора, Враца, Димитровград и Девня от бунта на тежката химия. Пълният колапс на четирите български торови завода - Агробиохим, Химко, Неохим и Агрополихим, може да изкара на 1 август над десет хиляди химици на ефективна стачка. Защото вече месец те напразно чакат правителствените люде да им ударят едно държавно рамо. От 24 юни тази година в Министерския съвет безплодно отлежава депозираната там информация за кризисното положение в отрасъла. На следващия ден тревожните данни са внесени за разглеждане в Държавната обществена комисия по цените, но са оставени без последствие. На 30 юни, на първото заседание на новосформирания Консултативен съвет по проблемите на химическата промишленост, изпълнителните директори на Агробиохим - Стара Загора, Химко - Враца, Неохим - Димитровград и Агрополихим - Девня, уведомяват членовете на съвета, че високата цена на природния газ ще затрие торовите заводи. Предупредителният глас на браншовиците обаче заглъхва нейде из административната пустиня. Затова на 2 юли тази година те слагат подписите си под следната ултимативна декларация:


Загрижени за оцеляването на торовото производство и за достойното съществуване на над 10 000 работници и служители категорично настояваме за:


Спешна среща с министър-председателя Иван Костов и вицепремиерите Евгени Бакърджиев и Александър Божков. С оглед намаляване на цената на природния газ да отпадне 5-процентното вносно мито. Да се преразгледа ценовата политика на Булгаргаз ЕАД по отношение на торовите заводи. Да се даде възможност на тези предприятия да потребяват природен газ и от други доставчици с цел конкурентност на цените. Правителството да съдейства за подписване на двустранни споразумения между торовите заводи и Булгаргаз относно натрупаните задължения до 30 юни 1998 г. и неначисляване на лихви и неустойки при редовно плащане на доставките след 1 юли 1998 година.


Смятаме, че предложените спешни мерки ще оздравят торовите заводи и ще подпомогнат икономиката на страната. В случай че на срещата, за която настояваме, не бъдат взети под внимание нашите предложения, ще бъдем принудени да обявим повишена стачна готовност и започване на ефективни стачни действия в химическата промишленост, считано от 1 август 1998 г. с цел запазване на производството на азотни торове.


Както научи в. БАНКЕРЪ, през миналата седмица този ултиматум безрезултатно е прехвърлян


между два кабинета


- на промишления министър Александър Божков и на заместника му Стефан Ставрев. Все още не е ясно дали исканата среща на високо равнище изобщо ще се осъществи. Така че торовият проблем продължава да е във висящо положение. Както е известно, дружествата, произвеждащи азотни торове, освен огромните си задължения към банки, доставчици, към персонала и към бюджета са натрупали от миналата година насам към Булгаргаз борчове за над 120 млрд. лева. От тази сума на всеки един от четирите завода се падат по около 30 млрд. лева. Ръководителите на предприятията обаче недоумяват кому е необходима


завишената от 4 на 11.4% печалба на Булгаргаз


която монополният газов доставчик формира за второто тримесечие на тази година? При положение че в същото време загива основният му клиент, който потребява над 45% от общото количество природен газ, доставяно в страната. Торовото производство използва синьото гориво за суровина и производителите на азотни торове основателно искат цената на тази суровина да се диференцира както според характера на потреблението, така и според сезона, през който се консумира. Те не са съгласни и с договорните условия, които силово им налага Булгаргаз. Вместо лихва за просрочие например предприятията трябва да плащат неустойка за забавено плащане, което обаче прави на практика една годишна лихва от 108 процента. Това е някаква пълна лудост, твърдят представителите на бранша, този таван надхвърля не само размера на основния лихвен процент в страната, но и обичайните надбавки по банковите кредити. На всичко отгоре Булгаргаз определя основната цена на газа, без разлика дали се ползва за суровинни, или енергийни нужди, на 211 441 лв. за 1000 куб. метра. Тази стойност е непосилна за производителите. Както уточняват от Химко - Враца, дружеството може да работи при цена на синята суровина най-много 80-82 щ. долара за тон. А при цената, искана от Булгаргаз, врачанският завод не можел да продаде


дори и едно кило тор на външния пазар


Изобщо при тази стойност на газа в нашите торови заводи цената на амониевата селитра се формира в рамките на около 115 щ. долара за тон. В същото време на външните пазари руската, украинската и полската селитра върви по 65-70 щ. долара. Повече от ясно е колко конкурентоспособна е в момента българската стока. Затова заводите просто удрят шалтера и с надеждата, че е временно - не работят. От 1 юли например производството в Химко е спряно. Същото важи и за торовия завод в Девня - Агрополихим, който може би ще бъде купен за 1 щ. долар от норвежката фирма Норск хидро. Производствени престои реализира в момента и димитровградското дружество Неохим. В сравнение с останалите си събратя този завод, прогнозират познавачите, има най-голям шанс да бъде приватизиран, въпреки че засега конкретен кандидат не се е появил на хоризонта. Агробиохим - Стара Загора, обаче едва ли ще може да бъде продаден като цяло предприятие. Инвеститорски интерес имало към отделни негови производства - като това за полиметилметакрилат, известен с търговското си име кристакрил, и към производството на капролактам(суровина за каучуковата и леката промишленост). Само че тези участъци трудно могат да се обособят за продан като самостоятелни обекти, уточняват от завода.


Нищо розово няма засега в торовата картина.


Консултативният съвет по проблемите на химическата промишленост


си е поставил като първа, и то спешна задача - спасяването на това производство. За каузата ще се борят председателката на съвета Политими Паунова, началник управление в Министерството на промишлеността, и членовете на съвета - експерти от промишленото министерство, директорите на торовите заводи, на Свилоза, на Медика - гр. Сандански, на Ален мак - Пловдив, на Антибиотик - Разград, на Химатех - София, както и специалистите от институтите по полимери и тежка химия към БАН.


След като се справи с торовите проблеми, Консултативният съвет ще поеме фармацията. Твърди се, че специалистите от съвета са разтревожени от напълно зациклилата приватизация на фармацевтичните предприятия. По неизвестни причини например буксува раздържавяването на Трояфарм - Троян, и на Биовет - Пещера, независимо че са предвидени за целева приватизация и от продажбата им се чакат приходи в бюджета. Но най-тревожното било, че българските фармацевтични предприятия имали да взимат от руски частни и държавни фирми


една солидна сума от 54 млн. щ. долара


Петгодишният давностен срок на вземанията изтичал на 1 януари 1999 г., а никой не си мърдал пръста да събира парите. Странното е, че от април тази година стои без отговор една оферта, депозирана както в промишленото министерство, така и във Фармахим холдинг. Частна фирма дала предложение да събере от руснаците зелената валута срещу комисионна от 25-30 процента. Преговори по офертата обаче не се водят. По предложение на заместник промишления министър Марин Маринов в скоро време по тези въпроси се планирала среща с представителите на Фармахим холдинг. Дали и тя ще се състои, ще покаже времето. Ясно е, че сега то не работи в полза на българската химическа промишленост, чиято цена може да олекне и до дребни центове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във