Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗА ЛАТИНСКА АМЕРИКА НАСТЪПВАТ ОЩЕ ПО-ТЕЖКИ ВРЕМЕНА

От Латинска Америка непрестанно пристигат лоши новини. Нещо повече: всички знаци на небето и земята подсказват, че черната хроника ще продължи и по-нататък. Навсякъде икономическото положение се влошава, обществените договори се разпадат, политическата нестабилност все повече се задълбочава. И в това няма нищо чудно. Защото - както сочат експертите - пътят, по който вървеше през последните две десетилетия Южна Америка, е бил изцяло погрешен. Активите се разпродават почти тотално, публичният дълг нарасна неимоверно, а тази политика не донесе практически никакви трайни резултати.През последните две десетилетия БВП на глава от населението в Латинска Америка се увеличаваше само с 0.35% годишно. При подобни темпове той би могъл да се удвои за цели двеста години. Докато жизненият стандарт на Азия се удвоява с всяко ново десетилетие. Има ли логика при този немощен растеж да се очаква, че Латинска Америка може да се удържа на повърхността другояче, освен като непрекъснато ограничав доходите на населението? При това сегашната икономическа ситуация се дължи не на някакво фатално стечение на обстоятелствата, а е закономерен резултат на лоши управленски решения. Ако това не се промени, алармират световните медии, Латинска Америка все повече ще заприличва на Африка, т.е. на още един континент със слаба държавност, огромен дял на сивата икономика и с мизерия, която обхваща все по-широки обществени слоеве. Различните анализатори изтъкват най-различни причини за този крах. Най-често сочените фактори обаче са четири на брой.На първо място, твърди Руди Дорнбуш, професор по икономика в Масачузетския технологически институт, това е фактът, че в Латинска Америка бе приватизирано едва ли не всичко - от фирмите за публични услуги до предприятията от преработвателната промишленост. Тази разпродажба на активите, отбелязва бившият главен съветник на МВФ, даде възможност в краткосрочен план да се балансират държавните бюджети, като наред с другото осигури и средства за запазване на равнището на потреблението. Приходите от приватизацията обаче не бяха използвани за модернизиране на инфраструктурата или за повишаване конкурентоспособността на износа, констатира проф. Дорнбуш.Към това трябва да се прибави и обстоятелството, че успоредно с разпродажбата на държавната собственост се прибягваше до все по-големи външни заеми. По тази причина някои страни, какъвто е случаят с Аржентина, отдавна изчерпаха всички възможни кредитни линии. В това отношение реалностите в различните държави на Латинска Америка не са еднакви, но доверието на кредиторите към всяка от тях е силно накърнено.Другата причина регионът да попадне в сегашната задънена улица произтича от факта, че стопанските реформи не доведоха до очакваното повишаване на благосъстоянието. Според един коментар в британския Индипендънт: всички латиноамериканци, меко казано, се изприщват само при споменаването на думата реформа. Вярно е, продължава същият материал, че в началото притокът на капитали доведе до покачване на жизнения стандарт. Но щом инвестиционният поток секна, благосъстоянието бързо се изпари. Сега обществените настроения са такива, че най-сигурният начин една политическа партия да стигне до изборна катастрофа е да обяви, че възнамерява да провежда структурни реформи. От друга страна обаче, без такива реформи не е възможно да се създадат условия за стопански растеж или за привличане на инвестиции. И омагьосаният кръг се затваря.Третата причина за песимистичните тонове на латиноамериканския икономически пейзаж са неефективните политически системи. Правителствата на страните от полуконтинента, които се ръководеха в своите действия от технократични принципи, третирайки стопанския растеж като приливна вълна, която издига нагоре всички хора, са вече само спомен от миналото, обяснява проф. Дорнбуш. В Аржентина един неподходящ президент се сменя с друг не по-малко неподходящ. Институциите са разложени до краен предел, поставени са под въпрос дори законите, които защитават собствеността.Перу и Венецуела също не изглеждат кой знае колко по-добре, не е изключено по техния път да поеме и Бразилия. Според Иконъмист фактът, че популистът Лула Игнасио да Силва и неговата групировка получават в сондажите на общественото мнение толкова значителна подкрепа, е един вид предупреждение, че повечето хора в тази латиноамериканска страна, и не само в нея, са готови да отхвърлят демократичния модел на управление. И макар че президентските избори тепърва предстоят, капиталите вече започнаха да се изтеглят от Бразилия явно заради това, че Лула и неговата партия са твърде далеч от главния талвег в икономическото, а и в политическото мислене.В Мексико демократизацията наистина доведе до известна стабилизация, но тя също може да се окаже ефимерна. Песото вече се обезцени значително и ако външнотърговският баланс продължава да се влошава, на Мексико също може да му се наложи твърдо кацане. Още повече пък, че въпреки добрите новини за току-що проходилата мексиканска демокрация, немалко от стъпките на президента Фернандо Енрике Кардосо потвърждават страховете, че той няма ясна визия за бъдещето, не разполага с екип от достатъчно компетентни съветници и достатъчно качествен парламент, с който да си сътрудничи (Иконъмист).Четвъртият фактор за неблагополучията на Латинска Америка е характерният за целия регион нисък процент на спестяванията. Защото там, където няма спестявания, няма и големи инвестиции, нито пък условия за акумулиране на капитали и по-голяма ефективност на производството. Ето защо, пише немският Ди Хандел, Венецуела боледува от носталгия по сладките времена на ОПЕК от 70-те години - тя просто ги проспа и занемари петролните си мощности. Богатството на Аржентина е на почивка в Маями и може да си остане там задълго. Докато Бразилия и Мексико пък са азбучни примери за държави, които са разпродали своите активи и са живели от заеми, без да заделят настрани никакви бели пари за черни дни.Всичко това, продължава публикацията, е в пълен контраст примерно с положението в Китай, където спестяванията и инвестициите гонят 40-те процента, текущият бюджет разполага с излишъци и няма публичен дълг. Управленските институции и механизми са добре пригодени към пазара, населението е образовано и дисциплинирано, а предприемчивостта и стопанският риск имат необходимата възвръщаемост, което на свой ред подтиква към инициативност все повече хора. Китай, разбира се, е все още бедна страна. БВП на човек от населението там и днес е два пъти по-малък от този в Бразилия. В крайбрежните райони на Китай обаче темпът на растеж е 15 на сто годишно, което означава, че след около 15 години той несъмнено ще изпревари Бразилия. Въпреки всички трудности нещата в Китай вървят в правилната посока, и то не само заради големия прилив на чуждестранни инвестиции или заради членството в Световната търговска организация. В същото време в Латинска Америка почти всичко върви наопаки, правителствата се отказват от реформите, а икономиката изостава все по-безнадеждно от останалия свят, заключава Ди Хандел.Диагнозата на проф. Руди Дорнбуш звучи в не по-малко минорен тон. В Латинска Америка работите вървяха добре, докато влизаха евтини капитали, но тези времена вече свършиха. През следващите години нас ни очакват още по-лоши новини от този континент - икономически, социални и политически. Демагози като Хуго Чавес във Венецуела и неговите аналози в другите страни могат да предизвикват какви ли не нелепи шеги, но това, което засяга съдбата на Латинска Америка, не е никак смешно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във