Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗА КАКЪВ БИЗНЕС И ЗА КАКВИ БАНКИ МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ В БЪЛГАРИЯ?


Доц.Красимир Ангарски, доктор по икономика, икономически
секретар на президента на Република България и председател на
УС на БРИБАНК


Г-н Ангарски, как оценявате подхода, възприет при
банковата приватизация?


- От времето, когато бях изпълнителен директор на
БКК - и до днес, съм привърженик на раздържавяването на банките
чрез увеличение на техния капитал. През 1993-1994 г. продадохме
миноритарните капиталови дялове на държавата в седем банки, въпреки
че нямаше национална фондова борса. Продавахме и на търг, съгласно
Наредбата за търговете.


Затова не спирам да се чудя на порочната практика
да са търси максималната цена за продаваните банки. Ако наистина
искаме да създадем силна и здрава банкова система, която ще работи
десетилетия напред, не трябва да търсим печалба от продажбата,
а да укрепваме кредитните институции чрез увеличение на собствения
им капитал.


Има и опоненти, които казват - ако инвеститор вложи
20 млн. г. марки в увеличението на капитала на една банка, той
всъщност финансира самия себе си. Да, отговарям му аз, но той
ще оздрави болната българска банка, ще я захрани със свеж ресурс
и ще я направи много по-ефективна при кредитиране на реалната
икономика. Затова постоянно повтарям, че се прекалява с искането
за висока цена и заради парите се губи перспективата.


Второ, когато бързаме да продаваме, най-често не
подбираме и купувачите. Ние сме единствената държава в Източна
Европа, в която не е дошъл инвеститор от първата десетка на водещите
световни банки. И ако не успеем да привлечем поне една от тях,
ще си останем икономика и финанси от трета глуха, на която никой
няма да обръща внимание. Дори Румъния си има своята Ситибанк,
да не говорим за Чехия, Полша и Унгария. Докато инвеститори у
нас са осем гръцки банки, две турски, плюс клоновете на няколко
по-големи западни институции.


Тогава къде се крие спасението за банките?


- Ако една световна банка купи БУЛБАНК, тя, заедно
с клоновете на големите чуждестранни банки у нас, окончателно
ще изяде хляба на малките институции. За тях остава нерадостната
перспектива - да се занимават с банкиране на дребно или да се
преобразуват след време във финансови къщи. Защото в развитите
пазарни икономики 10 млн. г. марки струва личното имущество на
отделни индивиди. Не са малко и мениджърите, които получават годишни
заплати по 10 млн. г. марки. А нашите банкери си мечтаят как с
10 млрд. лв. ще въртят бизнес наред с акулите и дори ще изкарат
печалби.


За банкерите е по-разумно да мислят единствено за
увеличаване на своя капитал, независимо дали ще намират външен
инвеститор, или ще се вливат в други банки.


Смятам, че в България има място само за четири-пет
универсални банки. Ще има няколко по-малки специализирани кредитни
институции, които ще обслужват по четири-пет свои клиенти. И това
е всичко.


В България има 8 млн. жители, от които 2.5 млн. пенсионери,
1 млн. ученици и 500 хил. безработни. Половината от останалите
4 млн. човека са държавни чиновници. За какъв бизнес може да се
говори и за какви 50 банки, които да го обслужват, има място?


Защо според вас банките изнасят парите си на депозит
в чужбина и предпочитат да преживяват от дребните лихви, изкарвани
там, наместо да работят по-активно в България? Печалното е, че
за този проблем говорихме с Вас и в края на миналата година.


- Това е доказателство че оттогава досега нищо не
се е променило в икономиката. Кой ще даде пари на фалирали предприятия,
които никога няма да ги върнат? Когато в България възникнат условия
за пласмент на привлечените средства, тогава и българските банки
ще заработят за България.


Но има и друга причина за безсилието на нашите банки,
независимо че банкерите отново ще ми се разсърдят. В България
няма търговски банки - изключвам няколко по-свестни институции.
Повечето български банки са нещо средно между популярна каса и
финансова къща, плюс 10 млн. г. марки уставен фонд. С такъв капитал
изобщо не можем да говорим за банки.


Г-н Ангарски, вие сте един от авторите на Закона
за банките, който наложи драстични ограничения върху финансовите
институции. Не ви ли спохожда усещането, че неговите текстове
са по-рестриктивни, отколкото трябва?


- Напротив! Най-често банкерите критикуват забраната
да се отпускат единични кредити, надхвърлящи 25% от собствения
капитал на банките. В Европа тази граница 15 на сто. Къде регулацията
е по-ограничителна? Някои банкери искат да раздават кредити, равни
по размер или дори по-големи от уставните фондове на техните институции.
Аз съм твърд противник на подобни идеи. Зад тях прозира
желанието отново да се раздават необезпечени кредити и да не се
носи никаква отговорност след това.


Но с проекта за промени в Закона за банките се предвижда
точно такава възможност - банките да кредитират определени проекти
дори без обезпечение. Как ще коментирате това?


- Мисля, че въпреки вътрешните си подбуди по-голяма
част от банкерите няма да се възползват от тази възможност, защото
вече са се опарили. Чух, че в някои държавни банки е имало натиск
да кредитират до някакъв процент необезпеченост държавните фирми,
за да тръгнела икономиката. Това е абсолютно погрешна
политика, която преди две години следваше и Жан Виденов. Ако тя
се превърне в правило, рано или късно ще се повтори крахът от
1996 година.


Защо в България всяка по-голяма приватизационна сделка
се съпровожда със скандал? Той не отбягна дори продажбата на Пощенска
банка...


- Защото няма публичен търг, защото не се спазват
никакви правила. Има Наредба за държавния търг, по която никой
не работи. А какво по-лесно от продажбата на пакети с акции на
публичен търг в присъствието на журналисти. Питаме - кои сте вие,
купувачите? И те отговарят - ние сме еди-кои си - банка, фирма.
Следващият въпрос е Колко давате? И всички виждат
как печели този, който е дал най-много пари. Чисто и просто! Мислите
ли, че някой ще се жалва след това? Аз не!


Но в БКК имали някакви революционни идеи и затова
искат да преговарят. И забравят, че скандалите обиждат и прогонват
не само кандидат-купувачите, но и потенциалните инвеститори. Защото
чиновниците изобщо не могат да обяснят защо е била приета една
оферта, а другата - не.


Дотук стигнахме, защото няма никакви параметри, никакви
твърди показатели, никакви ясни условия, с които купувачи и продавачи
да се съобразяват. В резултат възникват всеобщи съмнения - за
тях може да прочетете и в Бялата книга на БИБА. Там пише, че единственото
публично нещо в приватизацията е отварянето на пликовете с офертите.
След което ги четат само в БКК. Оттук идват всички беди.


Смятате ли, че трябва да се ограничава правото на
банките да придобиват дялове в търговските дружества срещу натрупаните
от фирмите дългове?


- Напротив, това трябва да се насърчава. И аз се
чудя дори защо държавата продава нещо, което не е нейна собственост,
а принадлежи на банките. Кредитните институции са истинските собственици
на повечето предприятия, обявени за приватизация. И законите допускат
замяната на дълг срещу собственост.


За да се спре със сегашния парадокс, трябва да се
раздвижи пазарът за дългове, търговията с ценни книжа. А чиновниците
ги е страх от това. Те искат да продават централизирано, чрез
министерства, агенции, служби. Защото ако се пусне свободният
пазар, положението ще бъде съвсем друго - те стават излишни. Всеки,
който има пари, може да си купи акции или дългове, когато е убеден,
че те ще му донесат доход.


Мисля, че държавата е най-заинтересована от това
и само ще спечели от суапа дълг срещу собственост.
Лошото, че тези възможности изобщо не се използват.


Как ще се отрази премахването на образователния ценз
за банкерите и увеличаването от 5 на 10% на капиталовия дял, който
отделният инвеститор може да придобие без разрешение на БНБ?


- Приветствам промяната в размера на капиталовия
дял, който може да се придобие без разрешение, защото 5% е безсмислено
ограничение, което никой не спазваше и преди. Смятам дори, че
тази норма трябва да се повиши още повече, за да се привлекат
нови свежи пари в банките.


Не одобрявам обаче премахването на изискванията за
образователен ценз на банкерите. Защото така минаваме от едната
крайност в другата. Аз знам какви бяха мотивите, когато се приемаше
предишното ограничение. Банкерският ценз обаче е много по-широко
понятие от това, което използва законодателят. Шефовете на финансови
структури трябва да са лица добре известни на обществото, висококвалифицирани
и да спазват консервативен морален кодекс - който никой до ден
днешен в България не е формулирал: да не влизат в хазартни заведения,
да не пиянстват и да не посещават публични домове. На Запад това
са обикновени правила, които много стриктно се следват. Но като
гледам нашите банкери, разбирам, че те продължават да следват
стария си път.

Facebook logo
Бъдете с нас и във