Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН КРЕДИТ НЕ СА НЕОБХОДИМИ ЗДРАВЕН КАРТОН И БЕЛЕЖКА ОТ ИНКАСАТОРА

Желаете да се измъкнете от лапите на мизерията и да дадете простор на своите амбиции? Търсите възможност да закупите ателие или магазин? Или предпочитате да инвестирате в малък цех или фабричка? Може би се стремите да закупите земя и да построите върху нея своето предприятие? Успехът на подобно рисково начинание до голяма степен се определя от възможността за повече или по-малко щедро банково финансиране.


Факт е, че повечето от приватизираните и от нововъзникващите фирми не разполагат със значителни парични ресурси. Най-често не им достига дори оборотен капитал. Същевременно, поне на хартия, банковите трезори пращят от ликвидност, достъпът до която обаче е ограничен от железния английски принцип: Няма безплатни обеди!.


Въпреки това днес все още има кандидат-кредитоискатели, които не могат да проумеят баналния факт - защо банките не им дават пари, въпреки че в много случаи възнамеряват съвсем добросъвестно да изпълняват поетите пред кредитиращата ги финансова институция ангажименти?


Кандидат-инвеститорите като Любчо Георгиев от Благоевград или Лозан Лозанов от Видин поставят и друг въпрос: защо банките им дават пари за година-три и категорично отказват да ги финансират за срок, равен или поне съизмерим с амортизацията на закупените с кредита машини и оборудване? А това обикновено прави между 5 и 15 години. Ние кредити не даваме, отговаря банкер, пожелал анонимност, а те искат пари за две-три петилетки? Всъщност това е и един от основните проблеми на българската банкова система. А крайният ефект е поразителен - дори разбираното по български дългосрочно инвестиционно кредитиране се превръща на практика в своя антипод - в някакво оборотно финансиране, което не изпълнява главната си роля - да осигури стабилен кредитен фундамент на икономическата инициатива на хората.


В джунглата на бланки и проверки


не оцелява всеки клиент. Финансовите институции освен че изискват всички първични документи, доказващи присъствието на фирмата-кредитоискател в търговския свят - съдебна регистрация, устав на АД или дружествен договор за ООД, СД и КД, търсят и огромно количество информация, която понякога размива границите на търговската и (дори) на банковата тайна.


Особен интерес представлява т. нар. икономическа обосновка. Според водещата българска финансова институция - БУЛБАНК, заемоискателят трябва да й представи кратко описание на дейността си. Следва историческа екскурзия в близкото минало, описваща досегашното развитие на фирмата. Същевременно банкерите не крият, че делят своите кредитоискатели на познати и непознати. Ако БУЛБАНК е обслужвала една фирма няколко години и е натрупана история на техните отношения, проблемите се решават по-лесно. Но ако фирмата, кандидатстваща за кредит, е напълно непозната, писмената дейност на мениджърите й ще им отнеме не една нощ. Необходими са описания на основните цели и перспективи в нейното развитие, на проблемите, с които се е сблъскала, и мерките, предприети за тяхното преодоляване.


Всички български банки държат задълбочено да се запознаят с кредитоискателя и да научат повече за неговия професионален опит и квалификация. Необходима е и организационната структура на търговеца, общият брой на заетите наемни работници, тяхната квалификация, броя на напусналите и съкратените през последните 2-3 години.


Кредитните институции изискват пълна и точна счетоводна и финансова информация - активите на фирмата по групи и тяхната оценка; вземанията от клиенти, основните длъжници и датата, от която е възникнало всяко вземане; задълженията на потенциалния кредитоискател към други банки - като размер, погасителни планове, предоставени обезпечения, дължимите лихви.


Банките обикновено се интересуват и от подробности около задълженията на кредитоискателя към доставчици и основни контрагенти, на които трябва да плати.


Някои финансови институции изискват прогнозни данни за очакваните парични потоци през целия срок на издължаване на кредита, съобразно НСС 21.


Кандидат-кредитополучателят предоставя на банката и информация за възможностите си за набавяне на необходими суровини и материали и техните цени; производствените разходи, типа на използваната технология, стоките и услугите, които фирмата възнамерява да произвежда, и очакваната динамика на цените им.


В заключение банките се интересуват и от фирмите на клиентите на потенциалния длъжник, пазарите, на които той смята да реализира своята продукция, и от основните му конкуренти.


Едва след това се пристъпва към описанието на проекта, за осъществяването на който се търси финансиране - начин за изразходване на средствата, договори за доставка на оборудване, проектно-сметна документация, очакваната икономическа рентабилност и възможностите за погасяване на кредита. На банката се полага и подробна информация за предлаганото обезпечение.


Най-накрая се представят и счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите, заверени от дипломиран експерт-счетоводител. Търговците, които плащат патентен данък, представят в банката заверени от териториалните данъчни служби отчети за приходите и разходите.


От острото око на банките не убягват и икономически свързаните с потенциалните кредитополучатели лица. Бъдещите длъжници подават и декларации за семейно, гражданско и имотно състояние на управителите или водещите съдружници на търговските фирми.


ЦКБ, която е активно кредитираща институция, изисква и фирмата на банката, обслужвала кредитоискателя, номерата на банковите му сметки и начина, по който той предполага да ползва кредита - еднократно или на траншове, като кредитна линия или като револвиращ. Освен това се предлагат крайните срокове за ползване на ресурса и неговото издължаване, както и исканият гратисен период.


Засега българските банки използват няколко типа обезпечение по предоставени кредити - ДЦК в левове или валута, валутен или левов депозит, злато, първа ипотека - законова или договорна, гаранции и авали в левове или валута, поръчителство, залог на налично оборудване, стоково-материални ценности, търговски ценни книжа.


В ЦКБ изискват и документ, доказващ правото на лицето, подписало искането за кредит, да задължава фирмата.


Банката настоява за пазарна оценка на предлаганите обезпечения, направена от лицензиран оценител плюс застрахователни полици в полза на фирмата и референции от други банки, клиенти и контрагенти.


Банковите специалисти задълбочено проучват собствеността върху предложените обезпечения. Търсят се и доказателства за отсъствието на тежести върху залозите, фактури и договори за тяхната доставка, ако са стоки, както и полици за тяхното застраховане. В някои случаи се искат и свидетелства за съдимост на управителя.


Лихвата по дългосрочните кредити


За разлика от повечето банки по света българските като че ли се чувстват щастливи от обвързването си с ОЛП. Така или иначе, но отдавнашните призиви да отрежат пъпната връв и да възприемат SIBOR-а - пазарната лихва, определяна на междубанковия пазар за краткосрочни левови депозити, не са дали плод. И до днес лихвите по кредитите все още се определят - гласно или негласно, съобразно нивото на ОЛП. Различна е единствено надбавката, която всяка финансова институция налага върху това ниво. Ето защо цената на левовите заемни средства варира между 15-22% годишно. Доколкото има различия, те касаят размера на надбавката. Впрочем с този си подход българските банки подават сигурен сигнал за анализаторите накъде се движи тяхната рентабилност. По-високата надбавка е сигурен признак за по-ниска рентабилност. И за по-големия риск, който търговецът поема, свързвайки се с такава банка, както и обратното.


Днес повечето финансови институции, кредитиращи фирмите от реалния сектор, декларират, че договарят размера на надбавката върху ОЛП или договорят цялата лихва. Така например в чл.7 от тарифата на БРИБАНК ясно е записано, че: По предоставените кредити в левове банката събира лихва, равна на ОЛП, действуващ през съответния период, плюс договорена надбавка.


Другият подход може да се илюстрира с практиката на Националната банка на Гърция (НБГ). В своята справка за лихвите и комисионите тя не посочва лихвата по кредитите, а единствено размера на лихвата по различните съпътстващи услуги: при отпускане на заем в левове се събират 0.1% върху исканата сума за правно становище, такса за ангажимент от 0.1% и от 0.3 до 1% за обслужване и обработка на заема, плюс още 0.1% върху сумата при отпусната кредитна линия.


Според вътрешната нормативна уредба на ДСК лихвата по кредитите е равна на сбора на минималната лихва по кредитите за стопанска дейност, определяна периодично от УС на касата, плюс договорена надбавка за риск. Съществува и уточнение - лихвата в полза на ДСК се начислява и плаща месечно върху фактически използваната сума от кредита. А това е твърде важна уговорка, която е в изгода на заемоискателя.


Банките не дават пълен портфейл


Част от институциите ограничават своето участие във финансирането на инвестиционни проекти. ОББ е приела, че нейното участие не бива да надхвърля 50% от цялата проектна стойност, докато БУЛБАНК изисква инвеститорът да участва в проекта с минимум 10% от общия ресурс, който гарантира цялостното изграждане на обектите, включително и доставката на необходимото оборудване.


Причината за тези рестрикции е лесно обяснима. И за банкери, и за търговци е ясно, че делът на разрешените и усвоени кредити не може да надвишава възможностите за реализация на продукцията на вече завоювани или на нови пазари. Затова кредитната опция се ползва единствено когато са налице осигурени поръчки или когато междуфирменото финансиране е по-неизгодно от банковото.


Съществуват и проблеми, свързани с мащаба на българските фирми. Например INGBank предпочита да работи с клиенти, чийто годишен оборот е над 1 млн. щ. долара, докато ОББ и ДСК са готови да обслужват и по-малки фирми.


Друг е въпросът, че дори големите български фирми са принудени да посягат най-вече към скъпия банков кредит, за да осигурят необходимите им пари. В същото време инструментите, които могат да се използват по света, са значително по-разнообразни и дори оказват натиск за намаляване на цената на банковото кредитиране.


Финансирането на инвестиционни проекти се спъва и от липсата на специализирани ипотекарни и инвестиционни банки. Универсалните български кредитни институции си позволяват само краткосрочни заеми, защото са пряко обвързани с неустойчивите и краткосрочни депозити на населението. За сметка на това специализираните чуждестранни банки дават кредити със срок до 10-20 години срещу набирането на ресурс, да речем, с емисия на облигации със същия матуритет.


В крайна сметка днес можем да направим баналния извод - въпреки високите изисквания към кредитополучателите инвестиционното кредитиране у нас има повече от скромен принос за икономическото възстановяване на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във