Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗА ХУБАВОТО ВИНО - ПАЗАРИ МНОГО

Ако има нещо, което не сме ликвидирали докрай, това е винопроизводството. Което съвсем не означава, че няма да съсипем и него. Един от въпросите, който непрекъснато се спряга през последните няколко години, е с какво количество суровина разполага отрасълът. Очакванията са отговорът да дойде с разработването най-после на Стратегия за развитието на лозаро-винарството. Друг е проблемът кога тя ще влезе в сила и доколко стратегиите у нас се осъществяват.


Прогнозите за тази година са във винзаводите да постъпят за обработка около 200 хил. т грозде, което е със 100 хил. т по-малко от миналата. Виното, което би могло да се произведе от това количество, е около 170 млн. литра. В по-добри времена са преработвани по 700 хил. т годишно или повече от три пъти в сравнение с реколта '98. Не може да се създаде нормална обстановка за осигуряване на суровината, тъй като лозовите насаждения непрекъснато намаляват - смята Аспарух Айвазов от Института за изследване и контрол на виното. Според него липсата на инвестиции в лозарството ще доведе до криза. Голяма част от лозята у нас са на възраст над 25 години, а добив от тях може да се очаква до 30-годишна възраст. Разбира се, ако всички винопроизводителни фирми отделят внимание на засаждането на нови лозя, както е в случая с Винпром - Свищов, засадил 2500 дка и подготвил още толкова за засаждане, бихме могли да разчитаме на реколта от 700-800 хил. декара. Това пък ще създаде и нормалните условия за производството и търговията с вино.


Гроздето ще се изкупува в рамките на 250-500 лв/кг, а определени сортове ще достигнат и 700 лева. Повечето от големите фирми винопроизводителки твърдят, че няма да имат проблеми със закупуването на суровина, а има и такива, които вече са платили необходимите им количества.


По думите на някои представители на научните среди тази година износът на български вина ще бъде затруднен поради високите екологични изисквания на страните, за които е предназначен. Но фактите, предоставени от самите фирми производителки и износителки на вино, са малко по-други. Секретарят на управителния съвет на Сдружението на производителите и търговците на вина и спиртни напитки Богдан Манджуков категорично опроверга подобни версии, припомняйки, че и след Чернобилската авария нашите вина са били търсени по света. Обяснението е в това, че при ферментацията и утаяването на виното евентуалните екологични замърсявания изчезват. Пък и ако българските вина не са висококачествени и евтини, международни финансови институции като Световната банка не биха инвестирали в тях. А такива инвестиции неотдавна бяха направени в Домейн Бояр например.


Не можем да не си зададем обаче въпроса: като са толкова качествени нашите вина, защо са евтини? Търговците единодушно отговарят, че такава е пазарната конюнктура. Тоест имаме добри пазари, защото са ниски цените на изнасяните вина. Естествено тези цени навсякъде са фирмена тайна, но експерти твърдят, че нашите са в рамките на 50-70 цента за литър наливно вино. Същите източници обясняват това с монопола на две големи търговски фирми, които диктуват цената на виното и полагат основите на един ценови хаос в недалечно време. Дори се чуват мнения, че от страна, износителка на вино, България ще се превърне във вносителка.


В края на октомври в пленарната зала на Народното събрание предстои да влезе проектозаконът за виното. Надеждата и на производители, и на търговци е, че макар и с голямо закъснение, най-сетне ще има регламент в работата им. Колкото до лозарите - те пък вярват, че някой ще помисли и за източника на винената наслада.


Даниела Кисьова


(Редове от годишния отчет за дейността на управителния съвет на Сдружението на производителите и търговците на вина и спиртни напитки за периода януари 1997 г.- март 1998 година.)


Винарската индустрия у нас успя да запази добрите си позиции въпреки трудните икономически условия през последните няколко години. Още по-важно е, че опази външните си пазари. Но през 1997 г. въпросът за кредитите беше труден, проблемът за изкупуването на гроздето се комплицира и в много случаи отиде в ръцете на посредници.


Не се подобриха условията за излизане от кризата в лозарството въпреки някои опити да се раздвижи тежката машина на държавните институции. Не се реши проблемът с окончателното възстановяване на земята, което е изключително важен фактор за засаждането на нови лозя. Не се отпуснаха специални кредити за възстановяване на лозарството, независимо че се говореше за предвидени средства във фонд Земеделие.


По данни на Международната организация по лозарство и винарство предлагането на вино в световен мащаб е недостатъчно за задоволяване на търсенето. През 1995 г. производството на вино е 246 млн. хектолитра, или с 2% по-малко от предишната 1994 и с 3% по-малко от 1993 година. Седемдесет процента от общото винопроизводство в света се пада на Италия, Франция, Испания, Аржентина, САЩ и Германия, които през 1996 г. са произвели с 9% повече вино, в сравнение с 1995 година.


Високото качество и относително ниските цени на българските вина са причината България да се утвърди като постоянен износител на основните европейски пазари. През 1996 г. страната е изнесла 123.694 млн. л бутилирани и 27.328 млн. л наливни вина. През 1997-а се наблюдава известен спад в експорта, по-точно в количеството на бутилираните вина - 117.332 млн. литра, но пък наливните вече са 28.128 млн. литра. Във Великобритания, която е нашият най-голям западноевропейски клиент, българските вина заемат средно около 18% от вноса на страните, нечленуващи в Европейския съюз. През 1996 г. за британските пазари са изнесени 32.518 млн. л бутилирани наши вина и 1.690 млн. л наливни. През следващата 1997 г. износът обаче е намален на 26.475 млн. л бутилирани и 1.127 млн. л наливни вина.


В Германия делът на българските вина спрямо общия внос от страните, нечленуващи в ЕС, е около 16%, което за миналата година представлява 13.894 млн. л бутилирани и 12.622 млн. л наливни вина.


Интересен, а и сериозен, както се оказва в последните години, е японският пазар. От 54 хил. л през 1996 г. бутилираните вина, изнесени в Япония, нарастват на 784 хиляди, а наливните съответно от 3.874 млн. л - на 9.227 млн. литра. Очакванията на специалистите в бранша са през тази година японските пазари да поемат значително повече българско вино. Само фирма Винекс Преслав, 70% от чието производство е предназначено за износ, от началото на годината досега е изнесла 800 хил. л бутилирани вина за Страната на изгряващото слънце.


През последните години Холандия, която значително ограничи вноса на френски вина, започна да запълва мястото им с български. Така нашето присъствие там вече е доста осезателно - 39% от вноса на страните, нечленуващи в ЕС. Наред с Англия, Бенелюкс, Дания, Норвегия, Швеция, Канада и Япония, Холандия е традиционен пазар за продукцията на Ловико - Сухиндол. Фирмата изнася 85% от производството си, главно на червени вина.


Проблемни за износителите на вино засега са руските пазари. Износът за Русия през 1996 г. е бил 14.180 млн. литра. Членовете на Сдружението на производителите и търговците на вино и спиртни напитки смятат, че при намаляване на митата за българските стоки нещата до голяма степен ще се нормализират.

Facebook logo
Бъдете с нас и във