Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗА ДВА МИЛИОНА ПРОСИЯ, ЗА 600 - РАЗСИПИЯ

В навечерието на съдбовните 24-часа, отредени ни за размисъл, натиснатият от предизборни грижи кандидат-депутат Петър Жотев прояви похвално самарянство към една скромна група от електората. Напразно бунтуващите се от март насам 350 работници от Булгаргеомин най-после бяха споходени от блага вест. На 14 юни бе огласено съобщението, че вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев е направил предложение до своя колега, финансовия министър Муравей Радев, да разреши спешното отпускане на временна помощ от 2 млн. щ. долара за изплащането на дължимите от 1994 г. заплати на златарите, петролотърсачите и водарите от злощастната фирма, лели пот по сондите в Монголия и Либия. Мотивът за целевото инжектиране е железен и трагично прост - невъзможността на дружеството на този етап да разреши проблема със собствени средства. Защо, бе джанъм? Отговорът би трябвало добре да знае заместник икономическата министърка Любов Панайотова, по чиято инициатива патронът й Петър Жотев е молил Муравей Радев за зелената валута. Тъкмо на г-жа Панайотова, която от 1995-а до април 2000 г. оглавяваше директорския борд на Булгаргеомин, би трябвало да са до болка ясни управленските машинации, изпратили фирмата към дъното. Само че на висшата държавна чиновничка явно не й се разказва тази дълга обирджийска приказка. Странно мълчание обаче пази самият Петър Жотев по далеч по-важен въпрос. Хвала му, че отваря кранче за заплатите на булгаргеоминци, но е най-малкото странно, че не се сеща да отпуши далеч по-важна канелка - казуса с прословутите български петролни концесии в Либия, които уж трябваше да разрешава Булгаргеомин. Откакто е на власт, вече година и половина, вицепремиерът мълчи като шестия от РМС и не казва дали булгаргеоминци наистина са хората, които трябва да преговарят с оторизираните органи в Джамахирията за разкритите залежи в районите на Мурзук и Гадамес. Според специалистите там ни чака черно злато, което, ако бъде извадено в джойнтвенчър с авторитетен чуждестранен партньор, ще донесе на България 600 млн. щ. долара. За тази сладка баница обаче в Булгаргеомин могат само да мечтаят. Защото без яка правителствена подкрепа тя няма как да се разточи. И явно е доста по-лесно за управляващите да запушат гладните уста на петролотърсачите с 2 млн. щ. долара. Пък като минат изборите, ще видим дали някой най-сетне ще запретне ръкави да уреди по най-изгодния за държавата начин концесионния батак, който се бърка повече от десет години. Междувременно либийците ни гледат сеира, защото часовникът цъка за тях. През 2005 г. срокът за ползване на нефтените залежи в Мурзук и Гадамес изтича. И тогава сбогом, Гергино! Язък за панаира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във