Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЗРИВЕНИТЕ НАДЕЖДИ ЗА БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Ливан стоеше някак настрана от врящия котел на Близкия изток, отдалечен от сянката на тероризма и от информационните емисии на катарския телевизионен канал Ал Джазира. Това беше до 14 февруари, когато една тристакилограмова бомба взриви бившия ливански премиер Рафик Харири. Бомбата събуди не само призрака на кървавата гражданска война, която в продължение на 16 години съсипваше перлата на Близкия изток. Нейната взривна сила вкара и Ливан в орбитата на тероризма, удари целия регион и може да предизвика нова вълна на нестабилност от Сирия, през Ирак и Иран до Саудитска Арабия. Мистър Бейрут, както наричаха Харири, бе ключова фигура от ливанския политически живот в продължение на 15 години. Строителен предприемач, близък до саудитското кралско семейство, милиардер и любимец на световните финансови институции, Харири започна ливанската си политическа кариера през 1989 година. Тогава той финансира мирната конференция в Таиф със сирийска помощ и после предложи свой план за икономическото възстановяване на страната. От 1976 г. Сирия държи в Ливан 14 000 свои войници, което дава еднозначен отговор на въпроса кой дърпа конците в Бейрут и кой контролира политическата ситуация. След края на гражданската война Харири бе възприеман като големият реформатор и лицето на Ливан. Арабските медии го наричаха бащата на ливанското икономическо и политическо възстановяване. Той беше и в милиардерската класацията на сп. Форбс за стоте най-богати хора в света. През 1992 г. Харири стана за първи път министър-председател на Ливан, после през 1998 г. напусна заради разногласия с просирийски настроения президент генерал Емил Лахуд. През 2000-та Харири пак спечели общите избори, но подаде оставка през октомври миналата година след конфликт с вечния противник президента Лахуд.На траурната церемония по погребението на Харири президентът Лахуд и настоящият премиер Омар Караме не присъстваха. Работата е там, че Рафик Харири се присъедини към опозицията, която все по-силно започна да иска изтегляне на сирийските войски. До 14 февруари, когато бомбата избухна, бе напълно реално да се очаква, че на насрочените за май парламентарни избори обединената опозиция начело с Рафик Харири отново ще спечели и ще поеме ливанския кабинет. Неговата популярност в Ливан и в международната общност не се подлагаше на съмнение.Убийството на Харири поставя много въпроси не само за бъдещето на Ливан, но и за региона като цяло. Това, което ще се случи с Бейрут, е в пряка зависимост със случващото се в Ирак, с положението на Сирия и Иран и изобщо с процесите в Близкия изток. Очертаващата се ливанска криза, която в най-лошия случай може да наруши единството на страната и нейния суверинитет, на първо място пряко кореспондира с положението на Сирия и нейното военно присъствие в Ливан. Съмненията за покушението срещу Харири паднаха тъкмо върху Сирия, която е заинтересована да не изпусне влиянието си в Ливан. Сирийски източници пък обвиняват Израел. Сред заподозрените е и Иран. Официалните ливански власти вече поискаха помощ от швейцарски експерти в разследването на убийството.Със сигурност международният натиск, особено от страна на Съединените щати и Франция срещу Дамаск, ще се засилва все повече. Според в. Гардиън Сирия, която бе фактическият сюзерен на Ливан, е изправена пред множество разнородни сили - като се започне от Съединените щати, Франция и Израел и се стигне до ливанците, които в една или друга степен са се включили в антисирийския лагер. Харири впрочем беше много близък приятел на френския президент Жак Ширак. Преди три години той успя да осигури на Ливан заем на стойност 2.5 млрд. долара от Франция, Кувейт и Саудитска Арабия. Жак Ширак определи Харири като носител на идеала за демокрация, независимост и свобода на Ливан, а неговото убийство като зловещо деяние. Френският външен министър Барние пък призова сирийците да се изтеглят от страната, а в Ливан да се проведат предсрочни избори.Още в първите часове след убийството на Харири Сирия бе подложена на силен международен натиск незабавно да изпълни резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН, което означава пълно изтегляне на сирийските войски от Ливан. Помощник държавният секретар на Съединените щати Уилям Бърнс недвусмислено заяви, че смъртта на Рафик Харири би трябвало да засили стремежа на Ливан да бъде свободна, независима и суверена държава. Вашингтон извика незабавно и посланичката си в Дамаск Маргарет Скоуби за спешни консултации, което няма друго значение, освен че разговорът с Дамаск ще изгуби и малкото останала дипломатическа нежност. Тя впрочем е изгубена отдавна, защото Вашингтон разглежда Сирия като дестабилизиращ фактор в региона. Още по време на изслушването пред Сената държавният секретар Кондолиза Райс нареди Сирия сред държавите, които са предни постове на тиранията. Тогава Кондолиза Райс констатира, че американско-сирийските отношения не се развиват добре. Думите й след покушението срещу Харири - че сирийското военно присъствие в Ливан оказва дестабилизиращ ефект върху страната, не можеха да бъдат по-ясни. Надяваме се, че сирийското правителство ще възприеме изпратения от Вашингтон сигнал като възможност за преразглеждане на връзките си със Съединените щати и ще се опита да насочи тези отношения в по-положителна насока, каза Райс. Тя направи и едно важно допълнение: Вашингтон продължава да обмисля всички варианти за действие, с които разполага. Неотдавна САЩ предоставиха на Дамаск списък с 34 заподозрени терористи, но сирийските власти не проведоха разследване с мотива, че повечето имена са непознати. Сирия впрочем е в полезрението на Съединените щати още от момента, когато американският президент Джордж Буш произнесе краткото изречение Той ще види по адрес на иракския диктатор Саддам Хюсеин. Още тогава тя бе разглеждана като страна в сивата зона на геополитиката на Близкия изток, която трябва да докаже, че не е престъпна държава или най-малкото - че не дава убежище и не подкрепя остатъците от режима на Саддам Хюсеин. Конкретните причини бяха сирийското военно присъствие в Ливан и помощта, която оказваше на Хизбула в южната част на страната. Още тогава беше ясно, че младият сирийски президент Башар Асад не може да направи кой знае какво срещу старата гвардия, нито може да промени режима, наследен от баща му. Сега причината е от много по-стратегически характер и е свързана с Иран. След падането на талибаните в Афганистан и премахването на Саддам Хюсеин в Ирак, Сирия и Иран останаха единствените в района, които категорично не се отказват от статуквото преди войната в Ирак. Двата режима са заподозрени, че подкрепят тероризма и тайно разработват оръжия за масово унищожение. Един съюз между Сирия и Иран се разглежда като много опасен. Веднага след убийството на Харири Техеран и Дамаск засилиха съмненията в тази посока след една среща между иранския вицепрезидент Мохамед Реза Азефи и сирийския премиер Наджи Отари. Готови сме да помогнем на Сирия срещу заплахата във всички сфери, каза след разговорите Азефи, което даде повод за предположения, че Дамаск и Техеран правят общ фронт пред заплахата от чужбина. След убийството на бившия ливански премиер Сирия със сигурност става много актуална тема за световната политика. Във и чрез нея неизбежно ще се преплетат интересите на Съединените щати, Европейския съюз и Русия, в които едва ли влиза сирийското опекунство над Ливан. Още отсега е ясно, че режимът в Дамаск ще бъде в дневния ред от предстоящото посещение на американския президент Джордж Буш в Европа и по време на разговорите му с руския президент Владимир Путин в Братислава. Сирия продължава да е в сянката на иракската война и иранските ядрени амбиции. Въпросът е докога?

Facebook logo
Бъдете с нас и във