Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ВАЛУТЕН БОРД В РУСИЯ?

Проф. Георги Петров


В печата бяха изказани противоположни мнения по въпроса за въвеждане на Валутен съвет в Русия. Джордж Сорос, Стив Хенке и др. смятат, че Валутният съвет е ефикасно средство за пресичане на изострящата се финансова криза. Емил Хърсев е категоричен, че тази парична система е вредна и неприемлива за огромната руска икономика.


Валутният борд не е невъзможен в Русия


Въвеждането на Валутен съвет в Русия според Емил Хърсев е невъзможно, защото американският долар като резервна валута и международните финансови институции нямало да издържат на евентуалните сътресения в икономиката на такава голяма страна. Той обаче не отчита, че и сега над 100 млрд. щ. долара са под контрола на руски капиталисти, финансови институти, населението и мафиотски групи. И че флуктуацията на тези валутни средства е неизмеримо по-силна и непредвидима в условията на перманентна криза на руските финансови пазари, отколкото може да бъде при Валутен борд. Япония, Хонконг, Южна Корея държаха огромни валутни резерви в долари. Финансовите кризи в тези страни и спекулациите засегнаха, но не застрашиха сериозно положението на долара и на американската икономика. Още по-малко това може да се очаква при трайната финансова стабилизация, която прилагането на Валутен борд в Русия ще осигури.


Не е непреодолима пречка за въвеждането на Валутен борд и евентуалният недостиг на валутни резерви на руската Централна банка. Ако в изходния момент пазарният курс на рублата към щатския долар е около 10 рубли за 1 щ. долар, а валутните резерви са само 15 млрд. щ. долара и паричната база е 300 млрд.рубли, фиксираният в закона курс на рублата би следвало да бъде 20 рубли за 1 щ. долар (300:15). Но ако се прецени, че първоначалната девалвация на рублата със 100% е необоснована и се окаже възможно да се получат примерно над 10 млрд. щ.долара стабилизационен заем от МВФ и Световната банка, валутният резерв на Русия ще достигне 25 млрд. щ. долара. Тогава курсът на рублата може да бъде фиксиран в закона на равнище 12 рубли за 1 щ. долар (300:25). При положение че се вземе решение за 110% покритие на паричната база (парите извън банките и банковите резерви) с резервна валута, фиксираният курс на рублата ще бъде 13.2 рубли за долар (300 х 1.2 : 25). Фиксираният курс може да си остане 12 рубли за долар и при 110% покритие с резервна валута, ако валутните резерви на Централната банка са 27.5 млрд. щ. долара.


Има достатъчно основания да се очаква, че международните финансови институции ще отпуснат първоначален стабилизационен заем за въвеждане на Валутен съвет в Русия, ако тя даде гаранции, че ще осъществи необходимите структурни, пазарни реформи.


Валутният борд не е неприемлив за Русия


Твърденията, че Валутният борд е неприемлив за Русия, са основани на неразбиране или по-вероятно са опит за груба манипулация. Според г-н Хърсев западните кредитори на Русия се стремят да поставят под своя контрол всичките й валутни резерви, да отворят руските пазари за чуждестранните конкуренти и валутните спекуланти като Сорос. При фиксирания в закона курс на рублата те щели да й отпускат кредити с високи лихви при дефицит на конвертируема валута и ще придобиват евтино собственост и контрол над руската икономика. Експлоатирайки до край плашилото на отворената, либералната и колонизираната икономика, Емил Хърсев дори не е забелязал, че изпада в елементарни противоречия. Например със собствените си заявления, че при Валутен борд Русия би се лишила от достъп до нови кредити на вътрешния и на международните пазари.


Непреднамереният анализ позволява да се направят съвсем други изводи:


Общите интереси на кредитори и длъжници са доминиращи в техните отношения, което намира израз в договорите за кредит и в тяхното изпълнение. Чуждестранните кредитори на Русия са заинтересовани тя да е редовен платец, а не да банкрутира и да спре обслужването на заемите. Валутният борд не дава никакви допълнителни възможности на чуждестранните кредитори да контролират и направляват валутните резерви на държавата, в която той действа. Неговият автоматичен механизъм постоянно поддържа тяхното равнище в съответствие с паричната база (парите извън банките и банковите резерви). Защото всяка единица от националната валута се емитира срещу съответното количество резервна валута, получена от емисионния институт и преизчислена по фиксирания в закона курс.


Очевидно е, че нито чуждестранните кредитори, нито местното правителство могат да наложат емитирането на по-голямо количество пари, отколкото е паричното търсене. Инфлационното финансиране става невъзможно. Държавата, както и всички стопански субекти живеят при твърди бюджетни ограничения. Те са в състояние да харчат само толкова, колкото са собствените им доходи и получените кредити, за които са налице достатъчно гаранции, че ще бъдат върнати. В този смисъл е груба заблуда, че държавата, въвела Валутен борд, не може да получава нови външни и вътрешни кредити. При дефицит на платежния баланс (превишение на търсенето над предлагането) тези кредити естествено ще бъдат по-скъпи. Такива са законите на пазара. Чрез колебанията на пазарните лихвени проценти в условията на Валутен борд автоматично се възстановява и поддържа равновесието на финансовите баланси. Това става толкова по-бързо, с по-слаб диапазон на колебанията и по-малки загуби, колкото по-висока е степента на либерализация на стоковите и финансовите пазари.


Следователно Валутният съвет и пълната либерализация на икономиката водят до намаляване на пазарния риск (измерен чрез бета коефициент и стандартното отклонение). Съответно се снижава изискуемата норма на възвръщаемост за чуждестранните и местните инвеститори (акционери и облигационери) и се повишава пазарната цена на активите. Естествено възможностите за валутни спекулации се ограничават, падат лихвените проценти по заемите, приватизиращите се предприятия не могат да се продават на безценица при откритите пазарни процедури.


Валутният борд наистина гарантира на чуждестранните инвеститори и вносителите на стоки безпрепятственото връщане на парите по фиксирания курс. И по този начин стимулира по-активното им участие във възстановяването на разрушените посттоталитарни икономики. Но той е също толкова благоприятен и за местните фирми с финансовата стабилност и с общата конкурентоспособност, която автоматичният му механизъм осигурява. Защото фиксираният в закона курс на националната валута е равновесен курс. Националната парична единица при Валутен борд по принцип не може да бъде надценена, доколкото общото равнище на вътрешните цени не може да се задържи дълго над световните цени, респ. над цените в страната на резервната валута. С други думи, при паричната система Валутен борд инфлацията е невъзможна поради това, че паричното предлагане не може да бъде по-голямо (и по-малко) от паричното търсене, а вътрешните цени съответстват на световните цени, респ. на цените в стабилната резервна валута.


Тези основни характеристики на Валутния борд като модификация в съвременните условия на златния стандарт не могат или не искат да разберат голямото мнозинство от неговите критици.


Валутният борд не е усмирителна риза за управниците


Защото за разлика от усмирителните ризи тази парична система се въвежда от самите управляващи - било за да избегнат хаоса и разрушението на хиперинфлацията и кризата, било за да излязат от това състояние, ако вече е настъпило.


Най-често повтаряната и най-лъжливата заплаха е, че Валутният борд лишава управляващите от възможността да провеждат самостоятелна финансова (и валутна) политика и ги поставя в зависимост от икономическото положение и политиката на страната на резервната валута. Велика страна като Русия не можела да приема такива ограничения, които се налагат на отворените общества и колонизираните територии - по думите на Емил Хърсев.


В действителност ограниченията, които Валутният борд налага на управляващите, само отразяват закономерностите и изискванията на съвременното пазарно стопанство и по никакъв начин не накърняват националния суверенитет и националните интереси. Ако тези закономерности и изисквания се разбираха и твърдо се съблюдаваха от правителствата, формалното въвеждане на Валутен съвет щеше да е безсмислено и ненужно. Такова е положението сега в развитите демократични държави, отчели горчивия опит от миналото.


Единствените ограничения, които Валутният съвет налага на управляващите, се състоят в невъзможността да емитират допълнително количество парични знаци за покриване на бюджетния дефицит и да влияят върху пазарния лихвен процент по друг начин освен като един от участниците на финансовия пазар при емитирането на държавни облигации. Както всеки заемоискател, и държавата трябва да доказва пред кредиторите своята трайна платежоспособност. Но това е възможно само ако бюджетният дефицит и държавният дълг не излизат от определени поносими в перспектива размери. Страните, членки на Европейския валутен съюз, са приели засега максимални граници от 3% за бюджетния дефицит и съотношение на държавния дълг към БВП 60 процента. Може да се очаква, че при спазване на тези ограничения при 2-3% средногодишен ръст на БВП за по-дълъг период държавният дълг няма да нараства и бюджетният дефицит няма да бъде източник на инфлация.


Самият фиксиран курс не е външно ограничение, а проява и реализация на същността на паричната система от типа на златния стандарт. Той изразява установеното в закона задължение на централния емисионен институт да обменя свободно и неограничено своите парични знаци срещу едно и също фиксирано количество резервна валута. От което следва, че ролята на пари се изпълнява от свободно конвертируемата стабилна резервна валута. Тя при съвременните условия е заела мястото на златото като парична стока. Страната, въвела Валутния борд, не се поставя в по-голяма зависимост от държавата на резервната валута, отколкото е била при златния стандарт зависимостта от златодобиващите държави.


За резервна валута се избира националната парична единица на държава, в която централната банка от десетилетия е независима от правителството. Колебанията в свободно плаващия курс на резервната валута, предизвикани например от вътрешноикономически и политически фактори, могат да се отразят неблагоприятно върху финансовата и икономическата система на страната, въвела Валутен борд. Тези колебания обаче са твърде слаби и не могат да застрашат сериозно стабилността и доверието в националната парична единица. Те обаче са по-трудно приемливи за голяма страна като Русия.


Непоносима ли е цената


плащана от държавата, въвела Валутен борд? Заинтересованите от запазването на инфлацията и нестабилността икономически и политически групи и техните идеолози най-много спекулират по въпроса за цената на въвеждането на Валутен съвет. Смята се за безспорно, че тази цена е непоносима за по-голямата част от населението, което ще бъде засегнато от твърдите бюджетни ограничения, премахването на преките и косвените субсидии, закриването и фалита на губещи предприятия, рационализирането и съкращаването на социалните разходи, увеличаването на безработните, намалението на заплатите и пенсиите.


Доказано е от опита на другите страни и от най-новия български опит, че галопиращата инфлация и хиперинфлацията са най-ефикасното средство за брутално снижаване на реалните доходи на населението и дори за тяхната нулефикация. Например средната реална заплата в обществения сектор на България се е намалила през декември 1996 г. спрямо декември 1995 г. с 32.5%, а през февруари 1997 г. спрямо февруари 1996 г. е спаднала с 32%, достигайки 24% от равнището през 1989 година. Намалението на средната реална пенсия е с 45.4% през декември 1996 г. спрямо декември 1995 г. и със 77.5% през февруари 1997 г. спрямо февруари 1996 г., падайки до 11% от равнището през 1989 година. След въвеждането на Валутен съвет от 1 юли 1997 г. започва възстановяване на покупателната способност на паричните заплати и пенсии: средната реална заплата е увеличена през декември 1997 г. спрямо декември предишната година с 15.5%, а през февруари 1998 г. спрямо февруари 1997 г. - със 110 процента. Средната реална пенсия съответно е увеличена с 48% и 219 процента (изчисленията са помесечните обзори на АИАП).


Заплатите и пенсиите и сега са под равнището им в предкризисните години. Но геноцидът на нацията е прекратен. Без Валутен борд този процес щеше да бъде бавен и мъчителен, с несигурен краен резултат.


Така че Русия не може да бъде заплашвана с високата цена от въвеждането на Валутен борд. А останалите тежки и непопулярни мерки при въвеждането на Валутен съвет са присъщи на всяка финансова стабилизация след тежка финансова криза и хиперинфлация. Валутният борд има това предимство, че гарантира тяхната ефикасност и по-бързо постигане на положителни резултати.


В Русия още няма готовност за въвеждане на Валутен борд


Хората все още не са изпитали целия ужас от настъпващата хиперинфлация и от финансовата криза. Преобладават илюзиите и заблудите. Могъщи финансови групи все още се надяват да печелят от дестабилизацията и хаоса. Очевидно липсва разбиране и воля сред основните политически сили за радикални икономически и социални пазарни реформи, обвързани с въвеждането на Валутен съвет. При по-нататъшното задълбочаване на икономическата и социалната криза е реална опасността да вземат връх силите, които обещават на народа избавление чрез установяване на политическата диктатура и централизирано, дирижистко управление на икономиката.


Ако все пак се стигне до съгласие за въвеждане на Валутен съвет, ще трябва да бъдат решени изключително тежките проблеми по оздравяване на банковата система, реорганизация и подобряване дейността на фиска, по рацонализиране на бюджетните разходи и съкращаване на бюджетния дефицит, за да се прекрати инфлационното му финансиране. Тежестите за населението в този преходен период могат да се намалят значително, ако същевременно се ускори приватизацията, преструктурирането и либерализацията на икономиката.


Без твърдите изисквания и принудата на Валутния борд финансовата стабилизация и социално-икономическите реформи ще се осъществяват по-бавно и непоследователно, с по-големи обществени разходи, лишения и жертви. Ще липсват гаранциите за необратимост и доверието, които паричната система Валутен борд създава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във