Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЪЗХОД И УПАДЪК НА ТЮТЮНЕВИЯ МОНОПОЛ

ПРОИЗВОДСТВОТО НА ТЮТЮН СЛЕЗЕ ДО РАВНИЩЕТО НА 50-ТЕ

ГОДИНИ

Търговско-промишленото обединение Булгартабак

бе създадено през 1977 г. като наследник на основания през 1947

г. държавен тютюнев монопол. През 1996 г. то бе преименувано на

СО Булгартабак, като запази всичките си дейности

- от научно-изследователската до вътрешната и външната търговия.

1986 г. може да бъде определена като златно време

за българската тютюнева индустрия. Тогава у нас бяха произведени

130 хил. тона тютюн, а страната държеше една пета от световния

износ на цигари и тютюневи изделия.

През 1993 г. с решение на правителството на Любен

Беров СО Булгартабак бе преобразувано в холдинг. Холдингът

запази 30% от акциите на отделните дружества, а останалите бяха

записани като пряко държавно участие. През същата година започна

процес на частична приватизация на дружествата. Чрез увеличаване

на капитала им в тях влязоха частни собственици. Най-голямо бе

участието на швейцарската фирма Фрама, която взе 9%

от БТ Гоце Делчев. В същото време реализацията на

тютюневи изделия достигна най-ниската си точка - 30 хил. тона

годишно. В страните от ОНД бяха пласирани само около 5 хил. тона

(срещу 18 хил. тона през 1990 година).

Основните фактори за спада на производството бяха

както високите импортни мита, наложени от Русия, така и масовият

контрабанден внос на цигари у нас, съчетан с ниски нива на курса

на конвертируемите валути спрямо лева.

През 1995 г. в списъка за масова приватизация бяха

включени с по 20% от капитала им Булгартабак холдинг

АД и още 15 контролирани от него дружества. По предварителни данни

до момента приватизационни фондове и индивидуални бонови инвеститори

са изкупили по-голямата част от предложените акции.

През есента на 1995 г. министърът на търговията в

правителството на Виденов Атанас Папаризов предложи план за преструктуриране

и приватизация на холдинга. Според тази неосъществена програма

касовите инвеститори можеха да закупят както акции от прякото

държавно участие в тютюневите дружества, така и книжа на холдинга.

Чужденците проявиха подчертан интерес най-вече към поделенията

на Булгартабак в Благоевград, София, Пловдив и Гоце

Делчев. Причината е, че те не се нуждаят от технологично обновление.

Още тогава беше ясно, че схемата няма да проработи.

Външните инвеститори трябваше да стъпят върху пъстър килим от

акционерни участия в отделните дружества - на държавата, на холдинга,

на масовите приватизатори, работниците и мениджърите... За щастие,

след последното преструктуриране на Булгартабак непрякото

държавно участие във всяко от предприятията ще бъде не по-малко

от 67 процента. Ако държавата все пак реши да се раздели с някое

дружество, ще може да предложи на касовия купувач контролния пакет

от него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във