Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ РОМАН 2001

Отминаващата 2001 г. се подреди сред най-повратните в близките летописи на българската история. Политици, партии и движения подскачаха лудо по скалата на общественото доверие. Тя бе година на шеметен възход и драматично падение на най-маститите български държавни мъже. Едни с трясъка на взривен лайнер се сгромолясаха от върховете на властта почти до дъното на парламентарното представителство. Други се изстреляха от небитието направо към висините на държавата със скоростта на детско въображение. Трети пък просто в точния момент яхнаха случая и умело и кротко се подредиха на удобно местенце в управлението. Ако само преди година на връх Коледа някой беше пожелал на червения лидер Георги Първанов поста на държавния глава, той щеше да го приеме в най-добрия случай за другарска закачка. Само месец и половина преди сегашната Коледа обаче с категоричната си победа в президентската кампания Георги Първанов се превърна в неоспорима сензация за 2001 годинаИзненадата беше огромна не само защото не беше минала и половин година от далеч не толкова успешната за партията му парламентарна кампания. В 39-ото Народно събрание БСП е едва трета сила, а младият й лидер със завидна ловкост сложи всичките си конкуренти в президентското ръгби в малкия си джоб. Наблюдателите имат разнообразни обяснения за това, но по-важното в случая е, че не успяха да ги дадат предварително. Въпреки сензационното излитане на Първанов обаче Симеон Сакскобургготски води класацията за феномен на годинатаКато във вълшебна приказка царственият ни премиер долетя от слънчева Испания и кацна на Дондуков 1, понесен на крилете на народното отчаяние. Но дали защото разказвачът излезе несладкодумен или пък защото сюжетът остана незавършен, магията почна полека да се разпадна, а родената от нея надежда се стопи с декемврийската киша по улиците. Някак прекалено бързо Симеон Сакскобургготски е на път да се превърне от всенароден любимец в названието на поредната излъгана надежда на българския гласоподавател. С тази скоростна трансформация много от наблюдателите обясняват и звездния час на Георги Първанов. Макар по-простото обяснение е, че търпилото на нацията се поизчерпало след дванадесет години шляпане в калта на прехода. Впрочем от обещаните 800 дни повечето все още са в бъдещето... Така че дали премиерът, или народът е повече ирационален в надеждите, предстои да се види.За сметка на това пък титлата мистър рационализъм без конкуренция печели неговият коалиционен партньор Ахмед Доган. Както сам се хвали напоследък, появило се на политическата сцена в началото на демократичния преход той остана единственият действащ актьор. И ролята му не е второстепенна. Умен, ловък и хладнокръвен и дяволски хитър, Ахмед Доган успя да премине успешно през всички превратности на времето. Без съмнение най-трудни му бяха последните четири години, когато управлението на Иван Костов беше превърнало присъствието му в парламента в разнообразяващ всекидневието декоративен елемент. Той обаче надживя и това, а 2001 г. му донесе много повече късмет. Доган умело яхна царската вълна и успя да вкара ДПС в изпълнителната власт, сам отново оставайки в уютната сянка на обикновения депутатски мандат.Благодарен за благосклонността на изминалите дванадесет месеца завинаги ще остане и новакът на годината младият лидер на Социалистическата партия Сергей Станишев. За широката публика внезапният му партиен възход изглеждаше малко неочакван. Доскоро името му не беше известно на почти никого извън рамките на столетницата. Новият председател на партията обаче се радва на сериозната подкрепа на доста влиятелни икономически, вътрешнопартийни и международни кръгове. Така че датата, когато пое председателския пост на БСП, вероятно ще остане да бележи само началото на бъдеща успешна политическа кариера. Както задължително се случва в живота, възходът на едни през 2001 г. беше свързан с болезнено падение на много други. Имена, които само допреди месеци символизираха цялата мощ на държавната воля, вече преминаха в скромните записки на съвременната ни история. Макар че името му все още не слиза от страниците на вестниците, бившият премиер Иван Костов със сигурност може да се определи за падналия от най-високо политик през отиващата си година. И като при всяко жестоко падане нанесените травми са дълбоки и явно ще отшумяват дълго. Пет месеца след изборите доскорошният министър-председател продължава да ближе раните си в усамотение, обръщайки обидено гръб на журналисти, колеги и наблюдатели. След изборния крах на СДС Костов пое отговорността за поражението, подаде оставка и се раздели с лидерския си пост в съюза, но не това е голямата му болка. Той със сигурност вече никога няма да се кандидатира за председател на политическа сила, затова пък до края на живота си винаги ще мечтае отново да седне в премиерското кресло.Дори не знае за какво да мечтае пък доскорошният му съратник, държавният глава Петър Стоянов. След зрелищната загуба на сините през юни президентът обърна света с главата надолу, за да не го сподели същата съдба. И точно когато беше най-спокоен и сигурен, че е направил всичко необходимо и е взел сериозни предпазни мерки, за да осигури втория си мандат, Георги Първанов го изненада и кацна в креслото му. Одобряваният уж, според социолозите, до последния момент от всички българи президент изведнъж се оказа господин ничийи падна зад борда, въпреки подкрепата и на самия Симеон Сакскобургготски.Тези, които преди месеци бяха избрали приказката, вече не й вярваха. Тези пък, които в парламентарната кампания бяха подкрепили сините, вече не вярваха на самия Стоянов. Така от многото столчета, които си беше подложил, президентът накрая звучно тупна на земята.

Facebook logo
Бъдете с нас и във