Банкеръ Weekly

Общество и политика

Възход и падение на партийните (бизнес)проекти

Тъмни облаци се събират над главата на бизнесмена Веселин Марешки през последните седмици. Само за два месеца той остана без депутатски имунитет и се сдоби с две обвинения от прокуратурата. Същото се случи и с двама негови съпартийци. Марешки създаде проекта си "Воля" с ясните послания за борба с картела на горива, за по-евтин бензин и лекарства, именно за да може да се намеси в българската политика и да влияе върху процесите. Добрият му резултат на президентските избори му даде надежда за по-солидно представителство в парламента, но това не се случи. Партията му беше допусната там, за да служи за пето колело на управляващите и да ги подпомага при ключовите гласувания. Депутатите от "Воля" обаче не оправдаха тези очаквания. Марешки се опитва да играе своя игра, за което вероятно ще си плати.

От края на 90-те години досега наблюдаваме периодичното възникване на такива инженерингови проекти – някои по-успешни, други не чак толкова, но идеята винаги е да постигнат чрез участието им в политиката определени цели, обикновено с икономически измерения. Такива партийни формирования нямат ясно изразена идеология, а разчитат на послания, които лесно се възприемат от хората, защото са свързани с реални техни проблеми. В действителност застъпваните от тях позиции обслужват или прокарват интересите на онези, които инвестират в тях.  

За първи такъв проект може да се смята коалицията "Обединение за национално спасение" (ОНС), която се роди през 1997-а за предсрочните избори през април същата година след посещението на няколко политици, начело с лидера на ДПС Ахмед Доган, при Симеон Втори в Мадрид. Завръщайки се оттам, те дадоха специална пресконференция под портрета на царя, като обявиха странния съюз между ДПС, "Нов избор" на Димитър Луджев, Партията на демократичния център на Венцислав Димитров, БЗНС "Никола Петков" на Милан Дренчев, Зелената партия на Валентин Симов и Федерация "Царство България" на Христо Куртев. Въпреки че афишираха, че имат подкрепата на българския монарх все още в изгнание, много добре се знаеше, че финансово зад въпросното обединение стои президентът на "Мултигруп" Илия Павлов. Всъщност това е единственият път, когато ДПС не се яви самостоятелно на избори, а в коалиция. Партньорите му обаче не донесоха нищо в повече като електорален капитал и съюзът взе 7.60% от гласовете, т.е. горе-долу колкото Движението получава и само. Но целта беше да се прикрие етническият му характер, като се размие сред други български партии. А иначе за никого тогава не беше тайна "топлата връзка" между Доган и Павлов.

От началото ОНС, което имаше 19 депутати в 38-ото НС, влезе в т. нар. реформаторско мнозинство, само че още през есента на 1997-а го напусна и премина в опозиция на правителството на ОДС, водено от Иван Костов. Стана ясно, че Костов не желае да прави компромиси с Илия Павлов срещу подкрепа за кабинета му и на практика ОНС не успя да изпълни мисията, за която беше създадено. Затова и за следващите избори тази коалиция вече не съществуваше. Но тогава, през 2001-ва, самият Симеон Сакскобургготски се завърна в България и принуден от обстоятелствата направи свой собствен проект, подпомогнат финансово от "родолюбиви" бизнесмени. В листите на НДСВ, а след това и в кабинета на Сакскобургготски влязоха доста заможни хора.

Вярно е, че царската партия изкара цял мандат в коалиция с ДПС, а след това участва и в Тройната коалиция, но избирателите доста бързо се разочароваха от Симеон и НДСВ, което вече е в историята. Сблъсъкът на интереси между царистите и ДПС по приватизационни въпроси за малко не събори правителството преждевременно. Изглежда, не всички интереси, които бяха заложени в това управление, бяха удовлетворени.

През 2005-а Яне Янев създаде нов политически проект. Твърдеше се, че зад него стои бившият съветник в ДАНС Алексей Петров. На извънреден конгрес Янев закри партията си "Народен съюз-БЗНС" и учреди "Ред, законност и справедливост". Новата партия участва в президентските избори, но претърпя неуспех. Същото се случи и на вота за Европейски парламент през 2007-а. През 2009-а малко не достига на РЗС да има евродепутат. Затова пък 4-те процента й бяха напълно достатъчни да сформира своя парламентарна група от 10 души в 41-ото Народно събрание. Янев и хората му тръгнаха като остра опозиция на ГЕРБ. През ден, през два той размахваше в парламентарните кулоари някакви папки, получени от ДАНС, а след това тържествено ги занасяше в прокуратурата, тъй като уж уличавали Бойко Борисов и приближените му в корупция. Само че папките се оказваха доста празни, т.е. подхвърленото от ментора на Яне беше недостатъчно като доказателства, но можеше да служи за рекет и предупреждение. И докато зад кулисите вървеше изясняване на отношенията между станалия вече премиер Бойко Борисов и "лоялния гражданин" Алексей Петров, групата на РЗС в парламента беше атакувана и разбита. След постоянни скандали и вътрешно роене тя се разпада.

През 2010-а бившият съветник в ДАНС Алексей Петров беше арестуван и обвинен като лидер на организирана престъпна група, занимаваща се с широк спектър престъпления. Започна дългата съдебна сага "Октопод". След първоначалната яростна съпротива, която оказваше Янев на ГЕРБ на президентските избори през 2011-а, с конкретни заплахи лично към Борисов, поведението му коренно се промени. Той и останалите му верни депутати започнаха ревностно да подкрепят ГЕРБ, но това просто бе краят на РЗС.

Своя бизнес партия ЛИДЕР направи и Христо Ковачки преди местните избори през 2007-а. В интерес на истината, самият бизнесмен не участва пряко в тази формация, обявявайки, че не иска да се намесва в политиката. Впрочем тя не успя да постигне особени успехи нито самостоятелно, нито в съюз с други формации, докато не влезе в коалиция с един друг политически бизнес проект - "България без цензура" на Николай Бареков. През 2014-а ЛИДЕР успя да влезе в 43-ото НС и да вкара осем депутати в обща парламентарна група с ББЦ, ЗНС и "Гергьовден". Това беше пикът в политическата кариера на Бареков, след което нещата за него тръгнаха стремглаво надолу, нищо че на евроизборите успя да спечели две места - за себе си и за Ангел Джамбазки от ВМРО, тогавашен коалиционен партньор на ББЦ. Повечето от "неговите" народни представители го изоставиха и се присъединиха към партията на Ковачки, която пък се преименува на "Български демократичен център", оглавен от Красимира Ковачка.

Според някои наблюдатели в известен смисъл и ГЕРБ била политически проект с определена бизнес окраска, но той продължавал все още да съществува "на базата на широките плещи на Бойко", тъй като от толкова много експерименти през последните години хората вече имали алергия към нови политически проекти и нови спасители. Това се видя и на последните избори - политико-бизнес проектът "Да, България", воден от експравосъдния министър Христо Иванов, зад когото стоеше бизнесменът Иво Прокопиев, постигна скромен резултат, независимо от големите надежди и очаквания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във