Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР ОСТАНАХА СЛЕД КЕРБАЛА

Приказките за безопасност и готовност да се отбият терористични атаки в България нямат нищо общо с реалността, твърдят отговорни представители на армията. Истината била, че точно както в Кербала и у нас нито военните обекти, нито граждански и обществени места са достатъчно надеждно защитени от подобни посегателства. Според тях най-важният въпрос, който трябва да се поставя през следващите месеци, е именно необходимостта от подобряване на защитата и антитерористичните средства и на територията на България.Висшите военни коментирали трагедията в Кербала, наблягайки предимно на емоционалната страна, и избягвали да правят пред медиите професионален анализ. Не случайно никой не повдигал въпроса за огромния процент поражения, които претърпя контингентът ни в Кербала. Един процент убити и над 10% ранени са загуби, които шокирали военните от останалите мисии, коментират експерти. Само за месец ще трябва да бъдат подготвени около 40 нови рейнджъри, които да се присъединят към втория български контингент в Ирак. Тази спешна мярка се наложи, след като заради трагедията в Кербала част от обучените вече военнослужещи се отказаха от мисията. Във вторник (6 януари) министърът на отбраната Николай Свинаров и началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев посетиха Пета шипченска механизирана бригада в Казанлък и напомниха на разколебалите се, че ще трябва да заплатят целия курс на обучение, който са преминали до този момент. Вторият български батальон ще замине за Ирак до края на януари. В началото на годината за Кувейт вече отплава кораб, натоварен с ново снаряжение, техника и 60 войници, които след това ще бъдат прехвърлени в Кербала.Нападението над българската база Индия принуди българските управници и членовете на Генералния щаб да вземат повече мерки за подобряване на сигурността на контингента ни в Ирак На срещата в Казанлък заминаващите бойци са поставили остро въпроса за недостига на екипировката и са поискали от министър Свинаров да им бъдат възстановени личните средства, вложени в набавянето на част от нея. На среща с президента Георги Първанов пък членове на Генералния щаб са поискали да бъдат заменени тежките и изключително неподходящи български бронежилетки с по-леки и функционални. Експерти обясняват, че новите жилетки ще бъдат със значително по-ниска степен на сигурност. Сегашните спирали всякакви куршуми, изстреляни от 50-60 метра. Условията в Ирак обаче не предполагали чести заплахи от толкова близко разстояние и за това били за предпочитане заради значително по-малката си тежест. Освен това се обмислят и начини да бъдат заменени използваните в момента за патрулиране и транспорт руски стари автомобили УАЗ. Един от най-големите проблеми в обезпечаването на български военни мисии извън страната е фактът, че по закон те се финансират от бюджета на армията, който е 2.6% от БВП на страната. Ген. Никола Колев предложи пред президента това да се промени и занапред контингентите ни в Ирак и в други държави да бъдат финансово обезпечавани от отделна бюджетна сметка. Идеята му беше подкрепена и от президента. Нещата обаче не изглеждат чак толкова прости. От Министерството на финансите твърдят, че такова преструктуриране на държавния бюджет може да стане много трудно. Освен това едно от изискванията на натовските държави е всички операции на организацията, в които държавите членки участват, да се финансират от средствата на военните им министерства. Мисията в Ирак е в рамките на друга коалиция и за това в случая може да се направи изключение, но то не може да важи за всички български участия в операции извън страната, както настояват президентът и ген. Колев, обясняват запознати. Обезпечаването на всяка мисия зависи от организацията, под чиято егида се провежда тя. Когато войните ни участват в операции на ООН например, световната организация плаща за всяка бойна единица, изпратена от България, независимо дали се отнася за техника, или жива сила. Изискванията на НАТО пък са подобни операции да се възприемат като част от рутинните функции и задължения на конкретната армия и затова да се обезпечават от собствения й бюджет. Български офицери твърдят, че бюджетът на военното министерство не може да поеме такива големи разходи. Финансовият министър Милен Велчев демонстрира готовност да отпусне допълнителни средства за увеличаване на командировачните на рейнджърите в Кербала, но със сигурност няма да е толкова отзивчив, когато става въпрос за увеличаване на цялата сметка на армията. На срещата в Казанлък министър Николай Свинаров пое ангажимента парите на войниците от контингента в Ирак да скочат от 60 на 100 щ.долара на ден. Засега необходимите средства ще бъдат осигурени от военното министерство, заяви Свинаров. Но ако политиците наистина са решили да подобрят екипировката на българските момчета и оборудването на цялата мисия, парите трябва да бъдат осигурени от другаде твърдят специалисти. Иначе ще бъде застрашено реализирането на предвидените проекти за модернизация на армията ни. Според тях представителите на натовските държави у нас и без това протестирали, че е предвиден толкова малък бюджет, който не може да обезпечи реформата в армията. А когато от него се теглят средства за мисии извън страната, за осъвременяване на техниката според изискванията на натовските стандарти не остава почти нищо. За първите шест месеца за поддръжка на българския батальон в Кербала са били необходими 10 млн. щ. долара, без да се смятат парите, обещани от правителството за близките на загиналите и ранените при терористичната атака. Военните специалисти са убедени, че с частичната подмяна на техниката, която обещават политици и генерали, втората мисия ще струва доста. За цялата 2004 г. страната ни вероятно ще изхарчи в Ирак над 30 млн. щ. долара. През април предстои България да стане член на Северноатлантическия пакт. Във военните среди обаче се говори, че бъдещите ни съюзници не са никак очаровани от темповете, с които се провеждат реформите у нас. Български военни са убедени, че още с приемането на страната ни в НАТО ще започнат големи кадрови промени във върховете на армията. Те обясняват, че първият етап на реформата, който се отчита като приключил, предизвика известно недоволство сред бъдещите ни съюзници. Те изрично настоявали съкращенията в личния състав на армията да бъдат главно сред средния и висшия команден състав. Но от българската армия били съкратени най-вече младши офицери. Един от най-големите проблеми след финансирането обаче, за който командването на българската армия не показва никаква воля да бъде решен, е пълната липса на прозрачност Военни твърдят, че на практика обществото ни не знае почти нищо нито за случващото се във войската, нито за реформата, която се провежда в нея. А малкото информация, която излиза в медиите, била манипулирана и контролирана много строго. Този проблем ясно пролича през изминалите шест месеца, когато от Кербала не постъпи никаква информация за състоянието и мисията на българските войници. В този половингодишен период в лагера Индия не беше допуснат нито един журналист. За сравнение трябва да отбележим, че и сред американските, и сред полските рейнджъри има непрекъснато представители на медиите, които изпращат редовни кореспонденции до своите редакции. Информиран военен източник твърди, че българските войници са били задължени предварително да подпишат специални декларации, че няма да изнасят никаква информация за протичането на мисията им в Кербала. Заплаха от санкции тегнела върху рейнджърите ни дори и заради споделени елементарни битови проблеми. Липсата на прозрачност обаче има още по-тъмна страна. Истината била укривана от самите рейнджъри. Военни уверяват, че заминалият първи батальон за Ирак също не е бил достатъчно добре информиран нито за същността на мисията, нито за преките задачи, които ще изпълнява там. Докато са били подготвяни в България, у момчетата било създадено впечатлението, че ще изпълняват не мироналагаща, а мироопазваща функция, подобна на тези в Босна и Херцеговина и в Косово. До последно никой не си е направил труда да им обясни колко по-рискова ще бъде ситуацията в Ирак. За да не възбудят подозрението и безпокойството на заминаващите през юли 2003 г., шефовете от Генералния щаб дори са отказали да изпълнят едно от задължителните изисквания на коалиционните партньори - да се вземат и ковчези. От армейските среди обясняват, че липсата на адекватна информация е и една от основните причини да има толкова много отказали се сред бойците от втория батальон. Инцидентът на 27 декември се е превърнал в драматичен повод да се разбере истината за същността на българската мисия и за някои новината се оказала неприемлива. Стана ясно обаче, че военното командване не предвижда повдигане на информационната завеса. В Ирак ще бъде командирован офицер, който ще изпълнява функциите на пресаташе и ще има за задача да изпраща информация от Кербала. Тя обаче ще минава през военното министерство, което ще я прецизира и ще я предлага излъскана на медиите, предвиждат армейци. Според тях липсата на прозрачност оказвала влияние и върху сигурността на контингента ни, защото осигурявала безконтролност както на самото командване, така и на решенията на българските политици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във