Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ ВЕЧЕ НЕ Е ПРОБЛЕМ НОМЕР ЕДНО ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО


ПРЕЗ 1999 Г. ПЛАЩАНИЯТА КЪМ МВФ, КЪМ ЛОНДОНСКИЯ И
КЪМ ПАРИЖКИЯ КЛУБ ЩЕ ГЛЪТНАТ 664.4 МЛН. ДОЛАРА


Плащането на дълговете към чуждестранни кредитори
вече не гони съня от очите на финансовия министър. От 1994 г.
насам (когато бе подписано споразумението с Лондонския клуб) това
бе най-важното и същевременно най-трудното за решаване уравнение.
Същността му може да се изрази по следния начин: собствени
средства минус плащания по външния дълг равно на необходимост
от външно финансиране. То обаче бе голяма неизвестна, защото
единствените сравнително сговорчиви кредитори са международните
финансови институции, а срещу парите си те настояваха за истински
реформи, а не за имитация. Точно с това им изискване нито едно
правителство до 1997 г. не успя да се справи. И управляващите
трепереха за всеки предстоящ транш, а валутният курс се люлееше
отчаяно пред всяко плащане към големите външни кредитори. С въвеждането
на Валутния борд проблемът за външното финансиране, а оттам и
за обслужването на външния дълг позагуби актуалност. От началото
на 1998 г. до края на септември


България погаси към чуждестранни кредитори 829.1
млн. щ. долара


главници и лихви, а до края на годината трябва да
плати още около 140 млн. щ. долара. Валутният пазар не направи
ни най-малък опит за атака срещу лева, както през януари и юли,
когато платихме по 135.5 млн. щ. долара към Лондонския клуб, или
през март, когато издължихме 166.1 млн. щ. долара към страните
от Г-24. Нещо повече - валутният резерв нарасна от 2.5 млн. на
2.8 млн. щ. долара. С толкова се увеличи и размерът на външния
ни дълг. Този ефект се получи, защото преобладаващата част от
резерва е в долари, а една немалка част от задълженията ни са
в германски марки, в ECU и в японски йени. При обезценката на
долара с 8% през последните четири месеца валутният резерв би
трябвало да намалее - нещо, което не стана, защото бе попълван
чрез продажба на валута. В същото време външният дълг се увеличи
с 3.4 процента. В така създалата се конюнктура това е нормално
- марката, йената и ECU-то поскъпнаха спрямо долара. Поради което
твърденията, че валутният резерв е увеличен с цената на нови външни
дългове, са несериозни.


988.9 млн. щ. долара трябва да платим


през следващата година. Това предвижда проектобюджетът
за 1999 година. Най-големите погашения са към Лондонския, към
Парижкия клуб и към МВФ. Общият им размер е 71.36% от всички плащания
към чуждестранни кредитори. И докато към Лондонския клуб отново
ще връщаме само лихви, към МВФ и към Парижкия клуб ще изплатим
главници за около 304 млн. щ. долара - 72.31% от общия размер
на всички главници, които трябва да върнем през следващата година.
От 30 септември тази година България започна да издължава големите
дялове от главниците: към Парижкия клуб до края на 2004 г. ще
трябва да върнем по 200 млн. щ. долара годишно. От 2002 г. започват
погашенията по облигациите по просрочени лихви (IAB's) и по тези
с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's)


Обслужването на външния дълг


В момента България демонстрира висока платежоспособност
по всички направления. Общият размер на външния дълг е 65.5% от
брутния вътрешен продукт, който се очаква да бъде постигнат в
края на 1998 година. Ако прогнозата на правителството за ръста
му се сбъдне и дългът не нарасне чувствително, това съотношение
може да намалее до 62.5% - много близо до изискванията на Маастрихт
- 60 процента. Финансовият министър Муравей Радев се закани да
се добере до това съотношение през следващите три години. Сегашният
валутен резерв покрива около три пъти плащанията към външни кредитори
през следващата година. Единственият проблем може да дойде от
отрицателното търговско салдо - в края на тази година то трябва
да е минус 92 млн. щ. долара, а през следващата се очаква вносът
да превиши износа с около 450 млн. щ. долара. Правителството се
надява да запълни дупката с приходи от приватизацията. Постъпленията
по тази линия, които са заложени в бюджет'99, са 250 млн. щ. долара.
Но с тази доста малка сума изпълнителната власт по-скоро се презастрахова.
Реалистичната прогноза е около 600 млн. щ. долара - средства,
които кабинетът се надява да си набави до края на 1999 г., като
продаде няколко големи фирми и банки. Ключовият източник на приходи
обаче са две приватизационни сделки - за БТК и за БУЛБАНК.


Разривът в търговското салдо ще продължи да се увеличава


и през 2000, и 2001 г., като през последната ще достигне
509 млн. щ. долара. Екипът на Иван Костов се надява поне че...
ще заемат по-голям дял в увеличения внос. Това трябва да подобри
конкурентоспособността на българската икономика, така че след
около три години износът се увеличи рязко и постепенно да затвори
разрива в търговския баланс. Според Муравей Радев друго развитие
на събитията е невъзможно, защото новите собственици на приватизираните
предприятия трябва да инвестират в тях, ако искат да ги направят
рентабилни и да печелят от дейността им. Практиката в България
обаче показва, че въпреки логиката желаното невинаги се превръща
в реалност. Ако бъдещето опровергае финансовия министър, още през
2002 г. държавата ще бъде изправена пред сериозен проблем - минимален
интерес към приватизацията у нас и огромна дупка в търговския
баланс. Ще последва увеличаване на външния дълг, което бързо ще
подкопае устоите на Валутния борд. За да се застрахова срещу подобна
опасност или срещу по-бавно от очакваното увеличение на износа
(например поради международна икономическа рецесия), правителството
ще трябва да спестява всеки останал му долар, като удържа равнището
на паричната маса и увеличава фискалния резерв.


Управлението на външния дълг


Не е важно какъв външен дълг имаш. Въпросът
е дали можеш да го плащаш. Така кратко коментира наш банков
мениджър, участвал в преговорите с Лондонския и Парижкия клуб
въпроса на в. БАНКЕРЪ какви са принципите за управление
на външния дълг. Проучването сред хората, занимавали се с този
проблем, показа, че не съществуват някакви международно възприети
съотношения, които да регулират нарастването на държавните задължения
към чужбина. Изискването на Маастрихт външният дълг да не
надхвърля 60% от брутния вътрешен продукт не е универсално и в
него не се вместват дори държави членки на ЕС. Например външният
дълг на Белгия е около 140% от нейния БВП и в тази държава ще
сметнат за постижение, ако успеят да го намалят до 120 процента.
Това обаче не притеснява правителството й - твърдят запознати
с международните финанси.


Парите на МВФ нямат адекватен заместител


Кредит на латински означава доверие. Но страни като
България трудно печелят доверието на чуждестранните кредитори
и лесно го губят. Пример са събитията у нас през 1996 година.
Така че няма друг изход за страната ни в момента, освен да следва
препоръките на Фонда, за да си осигури необходимото й финансиране.
А част от ангажиментите, които сме поели към МВФ, е да не надхвърляме
определени размери на външния дълг, като в него се включват и
гаранциите, поети от държавата. За следващата година размерът
им е фиксиран на 527 млн. щ. долара. Като цяло външният дълг едва
ли ще надмине 9.3 млрд. щ. долара. Лихвите, които дължим за 1999
г. - 548.5 млн. щ. долара, ще трябва да плащаме със собствени
средства, а главниците - 420 млн. щ. долара - с ново финансиране.
Вече са договорени 288 млн. щ. долара от МВФ. Още 100 млн. щ.
долара ще дойдат по линия на заема FESAL, договорен със Световната
банка. Останалите средства се очакват от първите траншове, които
ще получим по кредити от Г-24.


Еврооблигациите си остават добро пожелание


В бюджета е предвидено и емитирането на еврооблигации
- за 314.6 млн. щ. долара. Но това е по-скоро осигуряване на една
възможност. За да бъде пласиран успешно един наш еврооблигационен
заем в момента, той трябва да носи годишна доходност над 14 процента.
Според експерти за България ще бъде изгодно да емитира евробонове,
ако срокът им е минимум петгодишен, а доходността, която носят
- не повече от 9% годишно. Но международните пазари едва ли ще
ни предоставят подобни условия през следващата година. Подобен
ресурс е необходим, ако се реши с него да бъдат заместени заемите
за подкрепа на платежния баланс, които получаваме от международните
финансови институции, или ако се използва за обратно изкупуване
на външния ни дълг към Лондонския клуб и за уреждане на дълговете
към Италия и Австрия. Да се емитират евробонове за първите два
случая е неизгодно. Полученият чрез тях заем ще бъде по-скъп от
кредитите, които получаваме от МВФ, Световната банка и Г-24 -
при лихва между 5 и 6% годишно. Освен това задълженията ни към
Лондонския клуб са дългосрочни и по тях плащаме годишна лихва
между 6 и 7 процента. Задълженията към Австрия и Италия са 147
млн. щ. долара и има реални възможности те да бъдат разсрочени
и редуцирани. Сумата е твърде малка, за да се предприеме емитирането
на евробонове. Така че до края на хилядолетието спокойствието
по обслужването на външния дълг ще зависи от степента на доверие,
с което правителството се ползва пред международните финансови
институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във