Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВУНДЕРКИНДЪТ НА БУШ

Той превърна Джордж Буш от депресиран пияница в лидер на нацията. Мнозина го смятат за най-влиятелния политически съветник в цялата история на Белия дом. Сега Карл Роув, със 150 млн. долара за харчене в джоба, оглавява кампанията по преизбирането на американския президент. Но какво се крие зад пухкавата физиономия на човека, когото Буш нарича моят вундеркинд? Отговора на този въпрос търси кореспондентът на Гардиън Джулиън Боргър.През есента на 1970 г. един неугледен, очилат тийнейджър се вмъкнал в предизборната щабквартира на Алън Диксън, демократическия кандидат за ковчежник на щата Илинойс. Никой не обърнал внимание на момчето, което и без това скоро си тръгнало. Нито пък някой от сътрудниците на Диксън успял да направи по-късно връзката между хлапака и около хилядата покани, разлепени из гетата на Чикаго, канещи всички на безплатна бира, безплатна храна и хубави момичета в същата тази щабквартира. Поканите били изписани върху оригиналните бланки с името на Диксън, затова няколкостотин скитници, пияници и проститутки се отзовали и наводнили централата на демократите. Кандидатът побеснял от яд, но дори и този мръсен номер не бил достатъчен, за да спре възхода му. Диксън не само спечелил изборите за ковчежник, но по-късно даже станал и сенатор. А момчето, което му отмъкнало бланките, стигнало дори по-далеч. Последните няколко седмици Роув, който вече е на 53, прекара почти неотстъпно в Белия дом, зает да дооформя предизборната стратегия на Буш-младши. Неговите хора удивително дълго успяваха да си опазят патроните, докато демократите се дърляха помежду си на първичните избори. Но сега, когато името на конкурента е вече известно - това на сенатора Джон Кери - републиканската атака може да започне. Естествено, че тя ще бъде предвождана от главния политически съветник на президента. Някогашният слаб ученик, с едва завършена гимназия, днес е наричан от Буш моят вундеркинд - заслужено признание, защото именно Роув бе човекът, дирижирал възхода на лекомисления тексаски пияница до губернаторския, а после и до президентския пост. Всичко това - за по-малко от десетилетие. За разлика от кариерите на повечето му колеги, тази на Роув преминава с равномерно ускорение от агитациите в училищния автобус до върховете на властта. Наистина до върховете. От Белия дом упорито мълчат, когато стане дума за пълномощията на този човек. Според някои над него са само президентът и вицепрезидентът. Според други дори и те са под него. Карл е изключително влиятелен, вероятно най-могъщият човек без официална длъжност от времето на самия Хувър насам, заяви наскоро Джон Дилулио, сам бивш президентски съветник. Дори членове на кабинета на Буш признават, че мнението на Роув много често е било изразявано в по-настоятелна форма от обикновения съвет. Политическият консултант на президента не крие, че гледа доста по-напред в бъдещето от ноември 2004-а, когато са изборите. Той се надява - ни повече, ни по-малко - в началото на ХХI век да повтори събитията от началото на ХХ. Има доста сходства - през 1896-а Уилям Маккинли също идва на власт със съвсем минимален аванс пред демократа Уилям Дженингс Брайън, но това е достатъчно, за да положи началото на три десетилетия републиканска хегемония в щатската политика. В момента републиканците контролират президентството, Сената и Камарата на представителите. Същинската задача на Карл Роув сега е да консолидира тези три звена и после да посегне и към четвъртия стълб на властта - Върховния съд, като замени сегашния му предпазлив консерватизъм с една по-голяма лоялност към републиканските идеи.За да постигне това обаче, Роув първо трябва да спечели ноемврийските избори. Републиканците имат предимството да агитират от най-висшата позиция - тази на действащия държавен глава. Но във въздуха витае все повече разочарование от провала в Ирак, от неуспехите в борбата с тероризма и от упорито неподдаващата се на редуциране безработица. А доскоро разединените демократи вече са сплотени зад високия гръб на Джон Кери. При това положение картите изглеждат равностойни. Всичко ще се реши от предизборните стратегии, а тук, по всеобщо признание, Роув няма равностоен съперник. Докато повечето деца мечтаели за космоса или за музикалната сцена, малкият Карл, роден през 1950-а в Денвър, от детската градина знаел, че ще бъде политик. Когато Роув навършил 19, баща му го изоставил. Скоро младежът научил, че всъщност това изобщо не бил истинският му баща. Новината се стоварила на масата за вечеря след пререкание между лелята и вуйчото. Карл си взел шапката и излязъл, за да се върне чак след месец. Дванайсет години по-късно майка му, изоставена съвсем сама, се самоубила в Рино, щата Невада. Като ученик в Юта Карл бил досаден, многословен и непопулярен. И въпреки това по всички въпроси се търсело именно неговото мнение. Докато връстниците му гонели момичетата, той се посветил изцяло на училищната политика и непрекъснато обикалял да агитира за най-различни каузи. Макар родителите му да били аполитични, малкият Карл станал шумен поддържник на Никсън още на деветгодишна възраст. Също като вицепрезидента Дик Чейни, и Роув се отървал от Виетнамската война, като влязъл в колежа. Съвсем скоро обаче зарязал следването, за да се посвети на делата на Републиканската партия. И до ден днешен няма диплома. Първите му стъпки в истинската политика били в Колежанските републиканци, радикална студентска организация от епохата на Никсън. За да я оглави, Роув използвал срещу съперника си Еджуърт същите средства, които няколко десетилетия по-късно щели да решат и президентските избори. Като млад активист на партията 22-годишният Карл бил замесен и в прочутата афера Уотъргейт. В прословутата серия от публикации на Вашингтон Поуст, довела до оставката на Никсън, има и една, разказваща как Роув обикалял из страната, за да обучава местните партийни активисти на мръсни трикове. Случаят предизвикал такъв скандал, че с младия Карл се захванал лично председателят на Националната републиканска комисия - един бивш конгресмен от Тексас на име Джордж Хърбърт Буш. Само за няколко дни той провел разследване, видял как стоят нещата, уволнил Еджуърт и взел амбициозния Роув със себе си във Вашингтон. Именно там Карл срещнал и младия Джордж Уокър Буш. От политическа гледна точка това било любов от пръв поглед. Каубойски ботуши, пилотско кожено яке, прекрасна усмивка, неустоим чар, описва по-късно Роув първите си впечатления от бъдещия президент. Скоро двамата станали неразделни, Карл дори съпровождал Джордж при завръщанията в Тексас - официално с политически задачи, а на практика - за да се грижи за него след тежките запои. Някъде по онова време Роув се запознал и с Валъри Уейнрайт, състоятелна дама от социалния кръг на Буш, за която скоро се оженил. Но бракът нямал шанс при съпруг, отдаден изцяло на политиката. Скоро последвал развод, а от 1986-а Роув е женен за втората си съпруга - Дарби. Идването на Карл в Тексас съвпада с един повратен момент от политическата история на щата. Хегемонията на демократите, наследена от времето на Гражданската война, започва да се руши. С всеки следващи избори републиканците завземат нови и нови части от щата. Вотът за губернатор през 1986-а е отличен пример. Анкетите сочат равенство между клиента на Роув, републиканеца Бил Клемънтс, и демократическия му противник Марк Уайт. Два дни преди изборите Роув обаче обявява, че е открил подслушвателни устройства в кабинета си. Обществото е възмутено, Клемънтс печели изборите с огромен аванс, а демократите и досега са убедени, че Роув е скалъпил цялата история. Осем години по-късно друг демократ, госпожа Ан Ричардс, заема губернаторския дворец, но Роув има други планове - той смята да настани там стария си приятел Джордж Буш-младши. Интелектуалните способности на съперника карат съветниците на Ричардс да се заливат от смях. Но им се готви жестока изненада. Буш, който е свикнал да говори каквото му падне и да се явява пийнал, в кампанията изглежда съвсем нов човек. Роув му бе дал десет картончета с реплики и му бе наредил да не казва нищо извън тях - спомня си Дик Шепли, един от лидерите на демократите. - Един модел, който му послужи по-късно и в Белия дом. В последните дни кампанията през 1994-а става все по-груба. Гласоподавателите започват да получават телефонни обаждания от мними социолози с въпроси от типа: Ако знаехте, че щабът на Ан Ричардс е съставен от лезбийки, бихте ли гласувал за нея?. Няма съмнения кой стои зад тези хитрости. Роув прилага този подход във всички избори, в които участва, смята Шепли. Но убеждението още не е доказателство. Още от дните в колежа Карл Роув внимава изключително много да не оставя никъде личните си отпечатъци. Има кой да върши мръсната работа вместо него. Едва миналата година съветникът на Буш допусна малка грешка в това отношение. Доказа се, че именно той е насъскал журналистите срещу Валъри Плейм, законспириран агент на ЦРУ. Валъри бе омъжена за Джоузеф Уилсън, бившия посланик, осмелил се да оспори политиката на Буш в Ирак. Това бе честна игра, отвърна на обвиненията Роув - защото мъжът й си позволи нещо, което не биваше да си позволява. Все пак честната игра навлече на Карл федерално разследване. Тепърва той ще трябва да се яви пред съда за показания. Впрочем от това едва ли ще произтече нещо, защото Роув си е наел най-скъпоплатения адвокат в окръг Колумбия. Моментът е опасен за дясната ръка на президента, но пък от друга страна, Роув се е измъквал от множество по-деликатни ситуации. Освен вундеркинд Буш понякога нарича своя съветник и turd blossom - тексаски израз за цвете, което расте върху говежди екскременти. По всичко личи, че в задаващата се кампания Роув ще има възможност да оправдае прякора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във