Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЪГЛЕДОБИВЪТ КАТО ОСНОВА НА ЕНЕРГИЙНАТА НИ НЕЗАВИСИМОСТ

България ще отстоява енергийната
си независимост в близките десетилетия чрез по-ефективно използване
на местните въглища за производство на електрическа и топлинна
енергия. Нарастващото енергопотребление на страната ще се удовлетворява
от въглищните запаси, чрез внедряване на икономически изгодни
и екологосъобразни технологии. До края на века трябва да се осигурят
всички условия за лоялна, поставена на пазарна основа, конкуренция
между различните горива. Това са основните принципи и насоки,
заложени в енергийната стратегия на страната, разработена от Комитета
по енергетика.


Състояние на въгледобива


След проведената през
последните години децентрализация днес твърдо гориво у нас добиват
12 дружества. Изкопни работи се извършват в 30 рудника, в 10 от
които по открит, а в 20 - по подземен или смесен способ.


Въглищните запаси в 30-те
работещи мини възлизат на около 3 млрд. т, сочат прогнозни изчисления.
Над 90% от тях - 2.7 млрд. т - обаче са нискокалорични лигнитни
въглища, 324 млн. т са кафяви и едва 11.1 млн. т - черни и антрацитни.


През 1997 г. са добити
общо 30.6 млн. т въглища, от които 27 млн. т лигнитни, 2.6 млн.
т кафяви и само 0.097 млн. т черни и антрацитни.


Единствената у нас брикетна
фабрика в Гълъбово има годишен капацитет за преработка на около
4 млн. т лигнитни въглища, от които произвежда до 1.5 млн. т брикети.


Разчетите на Комитета
по енергетика сочат, че през 1998 г. трябва да бъдат произведени
33.5 млн. т - с 9% повече от миналата година.


Големият проблем на България
е фактът, че 90% от местните въглища са лигнитни, като на всичкото
отгоре геоложките условия за добиването им са твърде сложни. Така
държавата е ощетена допълнително от високите производствени разходи
за разработването на залежите. Разходите за добив в Полша, Германия
и Украйна са над два пъти по-ниски за неколкократно по-висококачествените
черни и антрацитни въглища.


Миналата година се забеляза
поврат в работата на въгледобива и постепенното излизане от тежката
икономическа криза, заявява заместник-председателят на Комитета
по енергетика Станчо Андреев.


Отрасълът приключи 1997
г. с


печалба от 38.5 млрд.
лева


Обективният анализ на
този резултат обаче води до обезпокояващи изводи:


- първо, че резултатът
на всяко дружество е в пряка зависимост от начина на добиване
на въглищата - от печелившите мини само една е с подземен добив,
а останалите - с открит;


- второ, общата печалба
на печелившите мини е 66 млрд. лв., но 95% от нея (62 млрд. лв.)
е формирана от националния енергиен комплекс Марица-изток;


- трето, от общата загуба
през миналата година - 27.7 млрд. лв., над 48% се падат на мини
Бобов дол - 13.3 млрд. лева.


Парадоксите не свършват
дотук. Оказва се, че най-висок относителен дял в разходите на
дружествата заема фонд Работна заплата и свързаните
с труда социални обезпечения - 44% от всички разходи.


Неблагоприятна е и структурата
на заетия персонал. В печелившите дружества, които дават над 85%
от общия добив, се трудят 45% от работещите в отрасъла, докато
в губещите, които произвеждат едва 15% от въглищата, работят 55
процента!


Всички досегашни правителства
са се отнасяли несправедливо към дружествата от въгледобива, твърди
заместник-председателят на Комитета по енергетика Кирил Гегов.
Практиката те да бъдат заставяни да работят в пазарна среда и
при пазарни условия, а да продават по фиксирани цени, при това
без отпусканите субсидии да покриват 100% от загубите, ще бъде
прекратена, категоричен е той. Именно фиксираните цени са


смъртоносният вирус за
въгледобивните дружества


Недалновидната амортизационна
политика на всички досегашни кабинети пък е довела до огромна
декапитализация на предприятията. Към негативните фактори се прибавя
и забавеното разплащане от страна на потребителите.


Всичко това обяснява и
високата задлъжнялост на подотрасъла като цяло - общо 62.8 млрд.
лева. Най-големи са дълговете към бюджета - 26.6 млрд. лв., и
към Националния осигурителен институт - 19 млрд. лева.


Максималното


намаляване на държавните
субсидии


до постепенното им анулиране
е една от основните цели на стратегията за развитието на въгледобива
у нас. Това ще се постигне чрез концентрирането му в предприятията,
поделенията и участъците с най-висока продуктивност и най-малки
разходи. Концентрацията ще се съпътства от ликвидиране на неефективните
мощности. Начело в черния списък са мини Бобов дол,
Пирин и Марбас, които ще бъдат закрити
до края на 1998 година.


Самият преход към пазарно
работещи и пазарно продаващи стопански субекти ще се осъществи
на два етапа:


Първият ще продължи три-четири
години и цели стабилизиране на отрасъла и подготовката му за работа
в пазарни условия. През сегашната година например ще се създадат
нормативни условия за


привличане на частни инвестиции


във въгледобива. Целта
е да се създадат акционерни дружества със смесена собственост,
след което да се премине към пълната им приватизация.


Инвестиционната програма
за 1998 г. общо за целия въгледобив е на стойност 54.67 млн. щ.
долара. Стратегията за развитие на подотрасъла до 2010 г. предвижда
привличане на 427 млн. щ. долара инвестиции.


Вторият етап цели пълна
комерсиализация на производството. Дружествата трябва да се превърнат
в самостоятелно развиващи се, самофинансиращи се и конкуриращи
се стопански субекти. Фирмите сами ще проучват пазара, ще договарят
произведените количества и ще определят цените.


Националният гориво-енергиен
баланс в близките десетилетия, както и гарантирането на енергийната
независимост на страната са тясно обвързани със състоянието и
развитието на


националния енергиен комплекс
Марица-изток


се отбелязва в стратегията.
В Марица-изток е съсредоточен най-големият у нас миннопроизводствен
потенциал, създаден на базата на огромните концентрирани залежи
от лигнитни въглища. Прогнозни проучвания показват, че комплексът
може да осигури до 31% през 2000, и до 40% през 2005 г. от общото
електропроизводство на страната.


Предвиденото увеличение
на добива в Марица-изток от 27 млн. на 35 млн. т годишно
при изпълнението на програмата за съкращаване на разходите пък
ще намали себестойността на въглищата до 10 щ. долара на тон.
Свалянето на цената на въглищата ще свали и стойността на произвежданата
в комплекса електроенергия, с което НЕК се надява да неутрализира
високата цена на електроенергията от останалите ТЕЦ-ове и АЕЦ
Козлодуй.

Facebook logo
Бъдете с нас и във