Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВТОРОТО ИЗПИТАНИЕ НА БУШ

ПРЕЗИДЕНТЪТ Е ИЗПРАВЕН ПРЕД ВЪТРЕШНА КРИЗА ЗАРАДИ СКАНДАЛНИЯ БАНКРУТ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ГИГАНТ ЕНРОНЕдна година след встъпване в длъжност президентът на Съединените щати Джордж Буш не може да бъде недоволен, след като осемдесет процента от американците са доволни от него. Толкова популярен е бил само Франклин Делано Рузвелт по време на Втората световна война. Атентатите от 11 септември изхвърлиха от спомена им слабия президентски старт на Буш, когато обикновеният американец го наричаше само Джордж У. Даже неприятностите, които може да предизвика една бисквита пред телевизора, бяха схванати единствено от комичната им страна и твърде спокойно пуснати на публиката. Имиджмейкърите на Буш просто нямаха съмнение, че куриозният случай не само няма да вкара президента в смешна ситуация, но майсторски я продадоха на света като доказателство за човешката страна на президент в силна позиция. Журналистите, пътуващи в президентския самолет, с удоволствие описват как Буш отишъл при тях, подарил им една голяма кутия с бисквити и казал: Внимавайте, като дъвчете. Случката в самолета направи впечатление на наблюдателите и някои, за да докажат прогнозите си, бързо я изкоментираха по следния начин: След войната срещу международния тероризъм Буш се завръща към вътрешнополитическите въпроси. Такава прогноза има сериозни основания. Буш спечели заслужено огромна популярност с поведението си след атентатите и военната операция в Афганистан и ще бъде изключително неочаквано, ако не прецени времето да я използва политически в събудилите се американски вътрешнопартийни борби. Най-малкото защото предстоят избори за Конгрес и за една трета от местата в Сената. През последните дни се появи ново издание на станалата традиционна необходимост от сравнения между Буш-младши и Буш-старши. През 1992 г. Буш-старши допусна фатална грешка, като не използва докрай политическия капитал, натрупан от войната в Залива, и не бе избран за втори мандат. Сравнението е любопитно, но не издържа като доказателство, защото за Буш-младши борбата за втори мандат е с твърде далечна дата. Все пак едва ли той и неговата Републиканска партия са очаквали, че завръщането към вътрешната политика ще се случи под дебелата сянка на един огромен скандал. С просто око може да се забележи, че Буш е пред второто голямо изпитание след атентатите от 11 септември. Поводът не е толкова в предстоящите през есента избори за Конгрес, колкото в неприятната прогноза, че случаят Енрон може да се превърне в случая Буш. Сгромолясването на седмия по мощ енергиен гигант Енрон е повод Вашингтон да преоткрие вътрешната политика и в тази ситуация президентът да попадне в центъра на много случайности, които дълго ще произвеждат заглавията в американската преса. Фалиралият Енрон, който измести Афганистан от водещите заглавия, търгуваше с петрол, газ и ток. Бизнес, който никак не е бил чужд на Джордж Буш като шеф на петролна фирма. Освен това Енрон бе големият спонсор още на баща му, а три четвърти от финансовите дарения на концерна попадаха в касата на републиканците. Буш-младши наследи финансовите бонуси от Енрон още като губернатор на Тексас и по-късно в тежката битка за президентския пост. Твърди се, че в кандидатпрезидентската кампания той е получил от Енрон дарение от над петстотин хиляди долара. Сега очевидно е дошъл моментът, в който трябва да инкасира пасивите от връзките с енергийния гигант. В този смисъл комичната ситуация с бисквитката не изглежда толкова невинна. Досега няма конкретни доказателства администрацията на Буш да е забъркана с фалита на Енрон, но информационната политика на Белия дом изглежда подозрителна. Не може да не е обезпокоително, когато пет комисии нямат търпение да разследват случая Енрон, а журналистите започнаха да броят колко пъти представители на Енрон са набирали правителствените телефони във Вашингтон. На практика всички класически елементи на един огромен скандал по темата съжителство на политиката и бизнеса са налице. Правителството на Буш ще трябва да отговаря на много въпроси. Например какво е знаело за предстоящия фалит, дали е ходатайствало за спешни кредити на закъсалия енергиен гигант и дали изобщо се е намесвало по някакъв начин. Обвиненията са и в друга посока. Енрон остави хиляди хора без работа, а това предизвиква въпроса какво е направило правителството, за да защити служителите и акционерите на банкрутиралата фирма. Вицепрезидентът Дик Чейни, също бивш петролен бизнесмен от Тексас, е във фокуса на атаката, защото освен че се е познавал с шефа на Енрон Кенет Лей, отказва да даде подробности за една тайна среща с него от миналата година.Един коментатор сполучливо напомни поговорката във финансовите среди, според която геният на капитализма се състои в това, че фирмите идват и си отиват. Всъщност това откровение бе цитат от финансовия министър О'Нийл. То минава за скромен намек, че случаят Енрон със сигурност ще издраска рейтинга на Буш, но едва ли ще въвлече президента във фатален скандал а ла Клинтън. Проблемът става голям не заради старите връзки на енергийния гигант и семейство Буш, а заради факта, че Буш-младши трябва да убеждава американците в своята икономическа политика. Защитата на страната и подкрепата на нейната икономика са двете страни на един и същ медал, казва през тези дни американският президент. Той има сериозни основания за това, защото още преди 11 септември се появиха данни, че американската икономика влиза в рецесия. Прогнозата на правителството за икономически ръст от 3-3.5% трудно кореспондира с реалността. Безработицата, макар и бавно, започна да се повишава, програмите за намаление на данъците и основно войната срещу тероризма неприлично надуха бюджета. Сега най-важна за САЩ е либерализацията на международната търговия, твърди Буш. Завръщането към вътрешната политика е без съмнение второто голямо изпитание за Буш на прага на втората година от встъпването в длъжност. Външната политика обаче остава на преден план. Първо, предстои втората фаза на войната срещу тероризма, и в този смисъл състоянието на международната коалиция и големият дипломатически успех на Буш ще бъдат от решаващо значение. Отговорът на въпроса кои са точно враговете ще бъде и отговор на въпроса кои точно са съюзниците и докога. Това ще определя и важните отношения на Съединените щати с Русия и европейските съюзници от НАТО. Ще бъде решаващо и за конфликта в Близкия изток, за латентните Балкани и в опасния ядрен триъгълник - Китай, Индия и Пакистан. Струва си да се припомнят първоначалните представи за външната политика на Буш. В началото той минаваше за изолационист, който за пет месеца без притеснение се раздели със седем важни международни договора, между които са протоколът от Киото и Договорът за ядрените оръжия с Москва от 1972 година. Обвиненията срещу външната политика на Буш бяха многобройни. Даже през лятото на 2001 г. се стигна до дебат дали Съединените щати не трябва открито да признаят, че се стремят към Imperium Americanum. Всичко това е минало, но и част от следващото изпитание пред Буш. Всеки негов външнополитически ход ще бъде преценяван и чрез това минало. Който не е с нас, е против нас е външнополитическата формула на Буш. Проста и ясна. Международната коалиция във войната срещу тероризма отговаря на американския въпрос кой е с нас. Сега вече трябва да се провери стабилността на тази коалиция и идва ред на въпроса кой е против нас. Отговорът ще определя външнополитическата стратегия на Буш и може би ще приключи играта в търсене на изчезналия призрак Осама бин Ладен. Вероятно някъде из Сомалия, Судан, Йемен, Филипините, Индонезия и даже... Ирак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във