Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВТОРО ПИЯНСТВО ЗА ОЩЕ ПОЛОВИН НАРОД

Някогашната манифестираща масовост напомни отново за себе си. И докато през 1996 г., когато започна първата вълна на масовата приватизация, идеята бе да се продадат акции от 1050 предприятия, то днес вълната иде, но не е ясно кой ще се издигне на гребена й и кой и кой ще остане под него. Усилията на масираната рекламно-разяснителна кампания първия път докараха в пощите малко над 3 млн. души. Доколко масовият експеримент беше успешен - темата остава дискусионна до днес. Според критериите на Световната банка по този начин бяха приватизирани едва 8% от държавната собственост. Отделен въпрос е дали предприятията намериха отговорни собственици.


Някои от шефовете на вече бившите приватизационни фондове се постараха системата вход-изход да продължи да работи, като просто смениха фирмите, доящи печалбите, със свои. Други, продавайки големи пакети акции, посочваха две сметки - своята и тази на фонда. Ясно е обаче, че източването не може да продължава до безкрай просто защото много скоро въобще няма да има какво да се източи. Други мениджъри, особено на по-големите фондове, заложиха на по-дългосрочната перспектива и започнаха да търсят пари за инвестиции и пазари за залежалата продукция.


През това лято българските граждани ще получат и първите си дивиденти от фондовете - в повечето случаи между 200 и 800 лв. на акция. Те обаче са резултат от изгодната продажба на големи пакети акции. Далеч по-малко са случаите, когато високият дивидент е резултат от доброто управление на предприятията и печалбите от дейността им. Нищо чудно догодина повечето от сегашните холдинги да бъдат далеч по-скромни при раздаването на дивиденти, ако въобще раздадат такива.


Основният въпрос обаче си остава: защо бе направена масовата приватизация? Главен проблем пред правителството на Жан Виденов, както и пред предшестващите го, беше слабият темп на приватизацията. Единствено масовата приватизация можеше да гарантира бързо раздържавяване и това наистина се случи. В списъка на 1050-те дружества поне 10% бяха в много добро икономическо състояние.


Защо днес управляващите отново извадиха на дневен ред идеята за безплатните бонове? Това, което правителството предлага, наистина няма нищо с първата вълна. То не може и да бъде наречено вълна, а по-скоро постоянен лек прилив. В продължение на близо две години всеки месец ще има централизирани търгове, организирани от Центъра за масова приватизация. Всеки месец ще се изготвя нов списък от предприятия, които ще се разиграват на тези търгове, а предложенията ще идват от министерствата и от Агенцията за приватизация.


Не може да се отговори на въпроса защо се прави новият вариант на масовата приватизация, без да се знае какво ще се продава или по-точно подарява чрез нея? Текстът в закона за приватизация, който определя обхвата на боновата приватизация, бе един от най-оспорваните в парламентарната икономическа комисия. Приетият вариант постановява, че на централизираните търгове ще се предложат най-малко 5% от държавното участие в акционерните дружества. Целта е да не се разиграват пакети от акции, по-малки от 5% от капитала.


Никой още не може да каже обаче колко големи ще бъдат пакетите и от кои предприятия ще са. След приемането на наредбите, уреждащи техническите проблеми около процеса, изпълнителният директор на Центъра за масова приватизация Любомир Георгиев заяви, че досега са набелязани седем предприятия за новата вълна на масово раздържавяване. Противно на приватизационната философия на правителството обаче г-н Георгиев отказа да съобщи имената им и големината на пакетите, които ще се продават.


Още при приемането на поправките в Закона за приватизация изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков заяви, че негова основна задача е да осигури приходи за бюджета. Едва ли и ресорните министерства ще се откажат от едни добри приходи от касови сделки заради безплатните бонове на гражданите. Но боновата приватизация не осигурява приходи. А и никак не е безпредметен въпросът какво е останало за продажба от държавната собственост? Това, което би представлявало интерес, или вече е приватизирано, или е дадено за продажба на инвестиционните посредници по пуловата приватизация, където любимка е Райфайзен инвестмънт, покровителствена според експертите от вицепремиера Божков. Онова, което е останало за новата масова приватизация, е в толкова лошо състояние, че не може да бъде продадено и затова просто трябва да бъде подарено. Неслучайно експертите на Световната банка и Международния валутен фонд изразиха несъгласието си пенсионните фондове да бъдат обвързвани с масовата приватизация. Според тях съществува реална опасност пенсионните фондове да придобият предприятия, които нито могат да печелят, нито могат да бъдат продадени. А тези фондове трябва да гарантират постоянни плащания към гражданите. Те не могат ту да раздадат дивидент, ту да не раздават - подобно на бившите приватизационни фондове, в случая не става въпрос за дивидент, а за изплащане на дължимата пенсионна осигуровка всеки месец.


В действителност проблемът на втората вълна от масовото раздържавяване не е толкова в това, че предприятията, за които ще се състезават гражданите, не са определени. По-неприятното в случая е, че не се знае колко бонове ще се състезават за тези предприятия. Знае се, че всеки пълнолетен български гражданин има право на 250 хил. инвестиционни бона. С бонове обаче ще бъдат удовлетворявани и реституционни претенции, както и неизплатени заплати на работници от държавни предприятия. Боновете ще могат да се използват като платежни средства и в сделки по касовата приватизация, с изключение на тези от списъка за целева приватизация, където са най-големите предприятия, например Химко, БТК, НЕК и др.


Очакванията са, че новите бонове ще се използват най-активно от работническо-мениджърските дружества. Смисълът на подобна активност обаче е обоснован само когато става дума за дружества, задоволяващи вътрешния пазар и работещи без загуба през последните осем години. В противен случай държавата ще трябва да се ангажира да подкрепя за години напред колективи, наследили или причинили загуби на досегашните държавни предприятия. Не е изключено да видим и сделки, където плащането ще стане само с бонове.


Новият вариант на масовата приватизация може да се сравни с американския пазар на т.нар. пени стокс- това са акции на малки рискови компании, които могат да донесат както големи печалби, така и големи загуби. Останалите все още държавни предприятия у нас се нуждаят спешно най-вече от свежи пари и от нови мениджъри, които да ги вдигнат на крака. Опитът от първата приватизационна вълна показва, че разделянето на собствеността между много дребни акционери води до безстопанственост и липса на контрол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във