Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВТОРИЯТ МАНДАТ НА ТРЕТИЯ ПРЕЗИДЕНТ

Не, не е рано да се обсъжда този въпрос. Всеки амбициозен президент като преполови първия си мандат, започва да подготвя втория. А Георги Първанов е амбициозен човек.Последния път когато го видях, бе само преди няколко дни - седеше в средата на първия ред на първи балкон на Народния театър и гледаше Хамлет - представление за осемдесетгодишния юбилей на големия режисьор Вили Цанков.Първанов съсредоточено изгледа първата част на представлението, посветено на вечната тема за властта и морала. Тема някога кралска, днес президентска: - Да бъда или да не бъда. Това е Хамлетовият въпрос за Първанов. Ще бъде или не втори мандат президент. Все така в средата на първия ред на първия балкон на българската, а и на световната обществена сцена.На бъдещите му биографи ще им е лесно - Първанов, като Георги Димитров и Тодор Живков, като Герхард Шрьодер и Бил Клинтън, произхожда от народа - от пернишката беднотия. Но за разлика от знаменитите си български предшественици и той като западните си съвременници получава великолепно образование и още много млад сменя социалния си статус. Завършва математическата гимназия, от която се научава на най-важното за политическия живот: точност в пресметливостта, правилен избор сред многобройните комбинации и вероятности. Завършва история и постъпва на работа в научната светиня на БКП, която крие тайните на фалшифицирането или налагането на историческите истини на партията - Института по история на БКП при ЦК на БКП. Става партиен научен работник при директор - самия Давид Елазар. Тогава придобива качествата на цекист. Той е член на БКП от 1981 г., още като студент, т.е. до промяната през 1989 г. има солиден комунистически стаж. Като млад учен разработва докторска дисертация на тема Димитър Благоев и националният въпрос. Може да се смята,че като политик той е подготвен по проблемите на балканската и българската комунистическа история. Това най-малкото не пречи, а при способния и умния политик - помага. Една от книгите му - От Бузлуджа до театър Корона е посветена на историята на неговата партия - от създаването й като социалдемократическа до началото на превръщането й в 1919 г. в комунистическа партия. Първанов теоретически се е подготвил по въпроса за превъплъщението на една партия в друга. Както, впрочем, на един политик в друг. Превъплъщението в политиката е важно качество. Като млад социалист от 1989 г. - като член на висшето партийно ръководство и като председател на ВС на БСП от 1996-а, всъщност прави това - работи за превръщането на една партия в друга. В обратната посока на писаното в партийните учебници. Превръща комунистическата партия в социалдемократическа. За него е трудно да се каже, че е вътрешнопартиен десидент, но и той като повечето тогавашни комунисти е шушукал пред най-близките си по щекотливите и волнодумни проблеми. Влиза в спор с писателя полковник от ДС Костадин Кюлюмов по повод на негов роман за Яне Сандански. На тази полемика обръща внимание дори Свободна Европа. Но Първанов не вдига телефона на мюнхенската централа, за да огласи мнението си - всичко, което прави и тогава, и сега, е добре обмислено.Но ще е пресилено и да се каже, че участва в промяната като приспособленец. Не, той е верен на себе си. Защото още през декември 1989-а в една от стаите на петия етаж на АОНСУ той заедно с група историци, между които Димитър Генчев, сега заместник-директор на Центъра за стратегически изследвания, и Боряна Бужашка - сега заместник-директор на Центъра за исторически и политологически изследвания, създават движение Социалдемократическа инициатива в БКП , както е отбелязано тогава в Работническо дело. Тогава Александър Лилов го привлича като един от активните сътрудници за изработването на партийната платформа за преобразуването на БСП в модерна лява партия. Първанов обаче не следва Лиловия път на модерен ляв социалист - той поема социалдемократическата пътека, която го отведе до Шрьодер. А неговият любим български политик е д-р Петър Дертлиев.Върхът на неговата партийна кариера е председателството му на Висшия съвет на БСП от декември 1996 до края на 2001 година. Тогава той създава предпоставките за приемането на БСП в Социалистическия интернационал, което осъществи неговият приемник Сергей Станишев.Избирането му за президент през 2002 г. слага край на партийната му кариера. Президентът Първанов. Това бе изненада за конкурента му - вече изкаралия един мандат президент Петър Стоянов. Това бе вероятно изненада и за самия него, и за БСП. Защото това се случи само няколко години след като предшественикът му Жан Виденов доведе партия до истински разгром. От този период Георги Първанов си направи основни изводи: с марксистко-ленинския социализъм е отдавна и окончателно свършено. Носталгията не може да бъде източник на нова политическа енергия. Съвременната политическа пружина, която изтласква нагоре, е скрита в коренната промяна, в приобщаването на партията и на страната към света, към бъдещето в условията на посткапиталистическата информационна ера.Като историк Първанов знае как да скъса с миналото. Съумява без особени лични загуби да го стори и като политик. И вече две години и половина е президент. Може да се каже, че той е успешен президент - стои добре и достойно на това място. Ако като председател на партията бе оспорван от противоречието между социалдемократическото партийно ръководство и носталгичната прокомунистическа партийна маса, сега той няма такива проблеми, защото каза, че представлява цялата нация. Вече не е член на БСП и не казва, че е социалист. За разлика от Петър Стоянов, който казваше, че е седесар.И обстановката в страната е благоприятна за него. Всички основни политически сили следват една и съща външна политика - европейска и евроатлантическа интеграция. Дали тези външнополитически успехи обаче са достатъчни за преизбирането на Първанов за президент? Преди всичко стои въпросът чий кандидат ще бъде Георги Първанов за втория си мандат. На БСП? Твърде вероятно е да не бъде така. Първанов ще търси по-широка национална подкрепа, включително и на БСП, но и политическата поддръжка на други партии. Особено за евентуален втори изборен тур. Основата на този му надпартиен , национален подход към важни за България проблеми бе заложена в позицията му на 4 февруари 1997 г., когато върна управленския мандат на партията си. Но не е човек, дето почива на стари лаври - още отсега търси и започва да създава извън БСП групи в обществото за свое собствено президентско влияние.Подкрепа би могъл да намери както в левицата и в центъра, така и в умереното дясно. Основа за това са консенсусните му връзки с НДСВ и ДПС и други политически партии, движения, кръгове и личности. Връзки, нелишени впрочем от противоречия и сблъсък на интереси. Дали ще създаде президентска партия, питат някои. Едва ли. Но мощно интерполитическо движение за преизбирането му за втори мандат като президент ще има.Какви биха могли да бъдат неговите конкуренти? БСП вероятно няма да издигне алтернативна кандидатура, тя между другото и няма такава, а и партийната маса не би разбрала и подкрепила такъв ход. Едва ли ще издигнат кандидатурите си бивши президенти, министър-председатели и председатели на БСП.Вероятна кандидатура ще бъде Симеон Сакскобургготски. Или при някакви маневри от негова страна той може да лансира пращящия от имидж и рейтинг Бойко Борисов. За кандидатура от средите на СДС нещата ще се изяснят след предстоящите парламентарни избори, когато се реши двубоят Михайлова - Костов. Софиянски е морално нащърбен, а Ахмед Доган и Соломон Паси като български представители на малцинства са аутсайдери.Сериозен пробив в шанса му за спечелване на втори мандат е неразумното му обявяване за социален президент - социалните проблеми в България не стават по-леки. Но вината за това Първанов ще прехвърли другиму. Друга пречка ще са международните условия. Изборите за втори мандат сегашният президент може да загуби в Кербала.Първанов извървя не само пътя от комунист до социалдемократ. От противник на НАТО и на войните в Югославия и Ирак той стана техен адепт и сега е най-силният привърженик на натовската политика и на българското присъствие в Ирак след хиперактивния Паси.Как ще се отрази един благоприятен, а и неблагоприятен изход от събитията в Ирак (човешки български загуби, разтуряне на коалицията, провал на Буш на изборите) сега не може да се каже. Във всеки случай Първанов разчита на времето. До изборите му за втори мандат има още две и половина години, а всяко чудо, дори и в Кербала, е за три дни. И така втори мандат на Първанов е вероятен, досега той няма губещи ходове. От това как ще изиграе картите си зависи ще бъде или няма да бъде президент с втори мандат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във