Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВТОРИЯТ БУШ

Преди четири години президентът на Съединените щати Джордж Буш встъпи в длъжност след неубедително спечелени с намесата на съдебната власт избори. После показа, че е необходима промяна в манталитета на водача на самотната свръхсила, защото светът се е променил, а определенията от стария век не вършат работа в смислените хипотези за новия. Тогава, през януари 2001-ва, когато все още наричаха 43-тия президент Джордж Буш-младши, въпросите бяха задавани така: къде и как Америка ще насочи външнополитическия си арсенал, какви ще са трансатлантическите отношения и какво би се случило с тях, ако Съединените щати се концентрират главно върху петрола в Близкия и Средния изток и върху пазарите в Азия? (Според последните прогнози на анализаторите стратегическият баланс в света и в бъдеще ще се премества с бързи темпове към Азия.) На някои от въпросите последните четири години дадоха отговор. Плановете на Буш за национална противоракетна отбрана, които бяха заявка за ново преразпределение на стратегическите отговорности, първи развалиха настроението в Европа. После 11 септември нарани и предизвика Америка и тя - след афганистанската подготовка - даде иракския отговор на Буш. Сега, през януари 2005-а, положението е друго. След иракското влошаване на трансатлантическите отношения Буш отново спечели изборите и този път встъпи в длъжност, спечели девет милиона гласа повече. От Втората световна война насам той е петият президент, който печели втори мандат, и третият - след Линкълн и Медисън, който се осмели да произнесе реч при встъпване в длъжност, докато страната е във война. В най-новата история на Съединените щати нито един американски президент освен Джордж У. Буш, когото вече не наричат младши, не е започвал втория си мандат от толкова силна позиция вътре в страната. Въпросът сега е дали този втори старт ще промени характера на външната политиката на Буш, особено в трансатлантическите отношения, или новият му президентски мандат ще се задоволи да потвърди познатото от първия. Збигнев Бжежински например препоръча на Буш да се запита кое е общото между Рузвелт, Чърчил и Труман, което ги е превърнало в първостепенни исторически личности. Отговорът, според бившия съветник по националната сигурност, е в един основен стратегически приоритет: съживения съюз между Европа и Америка, който да развие необходимата мрежа от по-справедливи глобални споразумения. Бжежински е прав, когато иска глобална общност вместо глобално безредие. В Европа и света със сигурност обаче очакват повече да видят какво ще е различното в характерите на първия и втория Буш, отколкото да се задълбочават в сравнението на общото между Рузвелт, Чърчил и Труман. Всъщност от глобалното безредие до глобалното противостоене разстоянието е много късо. За разлика от 20 януари 2001 г., сега встъпването във втория мандат на Джордж Буш е преди всичко външнополитическо предизвикателство. Няколкото стотин хиляди американски войници, разположени в Ирак, Афганистан и в страните около Персийския залив, са предостатъчното доказателство за това. Казват, че това пищно официализиране на поста президент на Съединените щати, сега обявено като празник на свободата, е историческо само ако Америка е изправена пред големи предизвикателства или заплахи. Оцеляването на свободата на нашата земя все повече зависи от успеха на свободата в други земи. Най-добрата надежда за мир в нашия свят е разпространяването на свободата в целия свят, бе ключовото изречение от речта на Буш при встъпването му в длъжност. Според един коментар Америка и нейният президент са най-силни, когато са най-силно предизвикани и в този смисъл външната политика и политиката за сигурност на Буш ще бъде много повече критерий номер едно. Тя няма как да не продължи да бъде подчинена изцяло на войната срещу международния тероризъм и срещу разпространението на оръжията за масово унищожение. Така че Буш може и да промени тона, но няма вероятност да се отклони рязко от нещата, с които смята, че се е справил добре. Може би единственото възможно вярно предсказание за втория мандат на Буш е, че той ще бъде определен от неочаквани събития, бе коментарът на в. Вашингтон пост.Въпросът е дали дипломацията, особено в отношенията с европейските съюзници, ще възвърне водещата си роля в практиката на американската външна политика. Новият държавен секретар Кондолиза Райс, която наричат най-важната жена в политическия живот на Буш, убедено говори за диалог, а не за монолог. По време на изслушването й пред Сенатската комисия по външна политика тя разви тезата за американската дипломация, която трябва да установи баланс на силите в света, който да благоприятства свободата. Това може да се приеме като завръщането на Америка при традиционните съюзници, естествено с важното допълнение, че това сътрудничество не трябва да блокира ефективните действия на Съединените щати. През този период взехме много решения. Някои от тях бяха добри, някои - не толкова добри, а някои - лоши, сигурна съм, заяви Кондолиза Райс. Това бе своеобразно и нетипично признание. През последните четири години се наложи Америка и Европа да разберат границите на своите възможности и това дава достатъчно основание на Райс да твърди, че часът на дипломацията е дошъл. Европа например трудно разбра, че не може да блокира Съединените щати, а Америка още по-трудно схвана, че може сама да победи в каквато си иска война, но при спечелването на мира може да бъде безкрайно безпомощна. Затова предстоящите избори в Ирак няма как да не се разглеждат като своеобразното встъпване в длъжност на Джордж Буш. От това, какво ще се получи с иракските избори, зависи много не само за Вашингтон, но и за Брюксел, Берлин и Париж. Изборите между Тигър и Ефрат ще покажат в действителност американските намерения, европейските възможности и трансатлантическите реалности. Отсега нататък намеренията, възможностите и реалностите ще имат и друг, много по-силен показател - Иран. Преди три години Джордж Буш описа оста на злото. Сега тя се сдоби с преработено, разширено и допълнено издание. Новият държавен секретар Кондолиза Райс определи предните постове на тиранията в Иран, Северна Корея, Беларус, Куба, Бирма и Зимбабве. Буш на практика встъпи в длъжност с едно рязко изказване за Иран. В телевизионно интервю за Ен Би Си той не изключи възможността Съединените щати да нападнат Иран, ако той не сътрудничи на Запада по въпроса за ядрената си програма. Всъщност още в началото на август миналата година Кондолиза Райс като съветник по националната сигурност каза, че Съединените щати ще използват всички налични средства, включително и секретни акции, за да сложат край на иранската ядрена програма, а от Държавния департамент определиха Иран като опасност за световния мир. Така че в изказването на Буш за Иран няма нищо ново, освен факта, че Буш толкова ясно и директно го изразява. Това изказване просто стана най-добрата подготовка за встъпването в длъжност и може би най-нерадостното усещане за Франция, Германия и Великобритания, които се мъчат да посредничат в решаването на проблема по метода икономическо сътрудничество срещу отказа от разработване на ядрено оръжие. В края на миналата година Лондон, Берлин и Париж трудно успяха да убедят Иран временно да спре обогатяването на уран. Всъщност анализаторите трудно се ориентират. Изявлението на Буш трябва да се приема насериозно, макар че то повече цели да подсили натиска върху Иран чрез военното свойство на дипломацията, отколкото да е конкретна заплаха с военна операция. В нестабилната ситуация, в която е Ирак, тази опция в момента изглежда невъзможна. Бившият германски министър на външните работи Клаус Кинкел, който водеше т.нар. политика на критичен диалог с Техеран, е на мнение, че по-скоро става дума за двойна дипломатическа игра.Независимо дали намеренията на Вашингтон са реални, или целят двоен дипломатически ефект, Буш нагледно показа, че военната сила ще продължи да е важен елемент на външната му политика. Със сигурност при следващите проверки на координатите на международната политика иранското предизвикателство ще играе особена роля. Бжежински е прав, като съветва да се търси общото между Рузвелт, Чърчил и Труман. По-важното обаче в момента е да се намери общото в разликите между първия и втория Джордж У. Буш.

Facebook logo
Бъдете с нас и във