Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВТОРИ РУНД НА ДЕЛОТО ОББ - МАДАРА

Шуменският завод за производство на тежкотоварни автомобили Мадара от доста време работи с 10% натоварване на мощностите. От началото на годината досега той е продал едва 11 камиона. За миналата те са били 50 (преди 1990 г. Мадара е бълвала по 3500 превозни средства годишно).


Вече пети месец работниците в Мадара отдават труда си безвъзмездно. Същевременно ОББ прави опити да обяви нередовния си длъжник в несъстоятелност. А всичко дотук ясно показва защо преди две години Мадара попадна в списъка за финансова изолация.


Фактите красноречиво говорят и за друго - че за изпълнение на каквато и да е оздравителна програма е излишно да се говори.


През изминалите осем години само от бившата ГДР у нас са внесени около 6000 тежкотоварни автомобила ИФА. При това на цена не повече от 3000 германски марки. Толкова, колкото са необходими за тяхното унищожаване, тъй като тези автомобили не отговарят на екологичните изисквания в белите страни и подлежат на санкциониране. Ако в Мадара можеха да произведат дори половината от внесените автомобили, сега предприятието щеше да бъде едно от най-печелившите в града и вероятно нямаше да е държавно.


По-сериозната причина за краха на шуменския завод е липсата му на партньори - Шкода и Лиаз, с които работи в рамките на СИВ близо 28 години. Известно е, че тогава заводът произвеждаше задния двигател и предния мост на тежкотоварните автомобили. За всеки седем моста, изнасяни за Чехия, Мадара получава в годините на социализма комплектация за един автомобил - кабина, мотор, скоростна кутия. Сглобяването става в Шумен, откъдето камионите потеглят по направление.


От няколко години обаче автомобилното производство в Чехия също е в криза, заради което вносът на български мостове е прекратен. Но и досега чешкият производител дължи на Мадара над 400 хил. щ. долара. На руския пазар за тези мостове отдавна вече се е настанила унгарската фирма Раба. А за износ на български автомобилни детайли на Запад и дума не може да става.


Шуменските машини и поточни линии пък не са универсални, а са предназначени за производство на определени модели автомобили. Това означава, че за усвояването на други видове детайли ще са необходими огромни инвестиции.


Сред виновниците за трагичното състояние на шуменското предприятие се нарежда и Министерството на отбраната. То има да връща на Мадара от износ на продукция за Афганистан още от 1988 г. 452 хил. щ. долара. В предприятието не хранят илюзии, че някога тези пари ще постъпят по неговите сметки. Ръководството му обаче решава все пак да палучи нещо от Министерството на отбраната, макар и по друга поръчка.


На 4 декември 1996 г. Мадара приключва с производството на пробна серия (10 автомобила) за нуждите на отбраната. Според ръководството на предприятието те са с много близки показатели до натовските (същият автомобил с изработен заден мост в Шумен вече е печелил второ място в рали Париж - Дакар). На 12 декември 1996 г. поръчката се фактурира и предприятието внася 38 млн. лв. ДДС. Оказва се обаче, че Министерството на отбраната разполага с пари да заплати само три камиона. Резултатът е, че до днес в Шумен на трупчета събират паяжини седемте камиона с единична цена 43 330 щ. долара. За цялата поръчка предприятието е похарчило за окомплектация 250 хил. щ. долара. При връчването на пагоните на шуменския випуск от военното училище миналата година изпълнителният директор на Мадара Добрин Тодоров успява да се срещне с президента Петър Стоянов и го моли за съдействие като върховен главнокомандващ. Петър Стоянов пък натоварва със задачата финансовия си съветник Красимир Ангарски да се срещне с представители на Министерството на отбраната. Явно обаче съдействието на г-н Ангарски не е дало желания резултат.


На среща с финансовия министър и принципал на дружеството Муравей Радев предложих средствата от тези автомобили да се прихванат срещу данъци. Не се прие. Имал съм многократни срещи със заместник-министри на отбраната. През май тази година се срещнах и с министър Георги Ананиев. В резултат наскоро получих писмо от военното министерство, че при възможност последното тримесечие на годината министерството ще плати цената за останалите седем камиона - твърди Добрин Тодоров. Дори и да получи тези пари, Мадара едва ли ще може да се разплати с основния си кредитор - ОББ, от която в периода 1991-1995 г. са изтеглени кредити на обща стойност 79 млн. лева. Погасени са само 15 млн. лева. През 1994 г. останалите 64 млн. лв. се превалутират в 3 млн. щ. долара, които шуменското предприятие обслужва до февруари 1998 година. За три години то е върнало само 250 хил. щ. долара. През юни 1998 г. ОББ отчита, че Мадара вече й дължи 4 млн. щ. долара с лихвите, и предявява иск в Шуменския окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност. Оказва се обаче, че месец преди това предприятието вече е завело дело срещу банката, с което цели да отпаднат начислените лихви върху лихвите по дълга му, както и да бъде обявен за нищожен договорът за преалутирането на кредита от 1994 година. Основание за това дава тълкувателното решение N2 на Висшия касационен съд, което обяснява в каква валута трябва да се връщат взетите кредити. На 20 октомври шуменските магистрати трябва да се произнесат по въпроса.


В края на миналата седмица обаче - 17 септември, се състоя второто дело по иска на ОББ за обявяване на Мадара в несъстоятелност. На него трябваше да бъдат изслушани вещите лица, назначени на първото дело през юни, чиято задача бе да определят дали и кога шуменското предприятие е изпаднало в неплатежоспособност. Делото обаче бе отложено за 28 септември с мотива, че експертизата все още не е готова.


Експерти от финансовото министерство твърдят, че откриването на процедура по несъстоятелност е логичният завършек на дългогодишната агония на Мадара. Още повече че при разговори с принципала на шуменското предприятие мениджърите на ОББ са предложили стратегия за преструктуриране на дружеството чрез несъстоятелност. От друга страна, Добрин Тодоров твърди, че задълженията на предприятието не са големи. Според него ако отпаднат капитализираните лихви, общият дълг на Мадара е не повече от 5 млрд. лв., срещу основен капитал 31 млрд. лева.


Явно обаче собственикът на Мадара не е на същото мнение, тъй като негово поделение - Териториално управление на данъчната администрация, преди два месеца проведе първата си наказателна акция срещу дружеството. Тогава данъчните принудително са продали два терена и служебния автомобил на изпълнителния директор на Мадара.


Аз не съм против продажбите, но не на такива ниски цени. Мога да докажа, че за футболния стадион е имало човек, готов да даде 110 хил. щ. долара, а той е бил продаден за 34 хил. щ. долара. Пазарната цена на другия обект - земя за ПУЦ, е между 8 и 12 щ. долара за квадратен метър, а тя е продадена за 1.4 щ. долара за квадратен метър. Служебният ми автомобил също бе продаден на безценица. Четиригодишен Фолксваген Венто - за 9000 с ДДС! Имам информация, че по случая вече се води разследване - признава Добрин Тодоров.


След принудителната продажба на служебния му автомобил Тодоров си купува друг - на лизинг БМВ (на старо) - за да е недостъпен за данъчните власти, на които предприятието дължи още 200 млн. лева. Престижното возило, пояснява директорът, му е необходимо, за да се пътува почти ежеседмично във финансовото министерство (където се отчита), както и за командировки до Сърбия, където Добрин Тодоров прави опити да пробие на пазара и да разкъса омагьосания кръг, в който предприятието е попаднало.


Казусът е следният: Мадара изнася за Русия задни мостове. Срещу тях тя получава тролейбуси. У нас обаче не се намира община, която да ги купи. Затова започват преговори със сръбско предприятие, което да купи тролейбусите, а срещу тях шуменското предприятие да получи други автомобили, които са по-леснопродаваеми в България.


Ръководството на Мадара е убедено, че освен несъстоятелността съществуват и други варианти за продажба на предприятието. Според него в Агенцията за приватизация са депозирани две писма - едното с руски, а другото - с мексикански подател, за покупката на шуменското дружество. Преди четири месеца, заедно с още четири машиностроителни предприятия Мадара бе включена в пул Машиностроене. За машиностроителната група обаче не постъпи нито една оферта от инвестиционен посредник. Остава надеждата АП да открие процедура за касово раздържавяване на Мадара, при която руската и мексиканската оферта да излязат от сферата на добрите намерения. В противен случай фалитът на Мадара е неизбежен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във