Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НА КУПЮРИТЕ

Предполага се, че фалшивите пари са се появили веднага след истинските, ако не и едновременно с тях. Така или иначе хилядолетната история на подправянето на пари познава немалко случаи на филигранни фалшификати, нарисувани от майстори единаци, и при това така, че даже специалистите не могат да ги различат веднага. И все пак най-близките до оригинала фалшиви пари се изпробват не от самотни гении и даже не от добре организирани банди. Идеалното подправяне на държавни парични знаци е по силите единствено на друга държава. Най-яркият пример за това са британските фунтове стерлинги, отпечатани в Германия в годините на Втората световна война.


Разбира се, фалшифицирането на пари на държавно равнище не е изобретение на нацистите. И през античните времена, и през средновековието управниците олекотявали златните и сребърните монети, за да попълнят по този начин хазната си. Най-известният сред тях бил Филип IV Великолепния, чието друго прозвище е Фалшификаторът.


Подправените пари са се използвали и като инструмент за икономическа диверсия при подготовката или провеждането на военни действия. Наполеон Бонапарт например напълнил Русия с фалшиви асигнации (бел.ред. книжни парични знаци), печатани в походна типография. Когато след войната от 1812 г. правителството на Русия сменяло парите, от обращение били иззети 70 млн. рубли повече, отколкото е пуснала хазната. Отличителна черта на диверсионните пари била ниското качество на изработката. Върху наполеоновите рублеви асигнации се срещали граматически грешки - например вместо думата ходячая, т.е. намираща се в обращение, било написано холячая.


През годините на Втората световна война немското командване планирало изработването на рубли, които после да влязат в обращение на окупираната съветска територия. Впрочем и съюзниците не са се гнусели от фалшификатите - англичаните хвърлят над немските градове подправени продоволствени карти, което предизвиква сериозни смущения при осигуряването на населението на Германия със стоки.


Операцията по пускането на фалшиви фунтове стерлинги обаче се отличава от другите. Тя се планира не толкова за да се подкопае вражеската икономика, колкото за постигането на друга твърде прозаична цел. Правителството на Хитлер се е нуждаело от твърда валута, дори и фалшива, за да развива промишлеността си, за да купува суровини и оборудване от неутрални страни и за да издържа шпионските и диверсионните си групи. Английският фунт стерлинг, като високо котираща се валута, бил най-подходящият за това.


Групенфюрерът от СС Валтер Шеленберг, един от отговорниците за операцията, по-късно заявява, че немското командване е планирало инсценировка на въздушен бой над територията на Великобритания, по време на който самолетите трябвало да изсипят тонове фалшиви банкноти. Но тази акция за дестабилизиране на британската икономика била отложена уж поради недостиг на гориво. И все пак едва ли толкова мащабен проект би могъл да се срине поради такава смехотворна причина. По-скоро нацистите са се готвели не да пилеят фалшивите пари напразно, а да ги вкарат в употреба. Затова фалшифицираните фунтове трябвало да са от висша класа. Конкретното изпълнение на задачата било поверено на Алфред Науджокс.

Райхсфунтовете на СС

Първата фалшификация, която осъществява хаупщурбанфюрерът от СС Науджокс (член на нацистката партия от 1931 г.), не е свързана с пари. Той командва преоблечените в полска униформи есесовци, които на 31 август 1939 г. инсценират нападението над германската радиостанция Глайвиц. С тази провокация започва Втората световна война, а Науджокс става ръководител на техническата служба за безопасност.


Първата задача, която той получава на новата си длъжност, е значително по-трудна от инсценировката в Глайвице. Едно е да преоблечеш немски офицери в полска униформа, а съвсем друго да организираш изработването на фалшиви фунтове стерлинги, при това толкова качествени, че дори Централната банка на Англия да не може да ги различи от истинските. Впрочем младият и честолюбив нацист Науджокс (тогава 27-годишен) не се плаши от предстоящите трудности. Планът Андреас (така се е наричала операцията по подправянето на фунтовете) за него не е едромащабно криминално престъпление, а проява на нордическото коварство, както се наричат подобни акции на езика на нацистите.


При изпълнението на плана истинските английски купюри били подложени на стотици анализи, за да се установи точният състав на хартията. Има ли в нея целулоза, и ако има, в какви пропорции? В хода на лабораторните изследвания се изяснило, че хартията, на която се печатат фунтовете стерлинги, е направена на основата на чист лен. Но какъв именно? Качеството на лена зависи от мястото, където се отглежда. Необходими били още месеци изследвания и килограми валута (истинска), за да се стигне до извода, че англичаните използват лен, отгледан в Турция. Ръководителите на акцията въздъхнали с облекчение: отношенията с тази страна позволявали уреждането на доставките с необходимата суровина.


За изработването на английската валута рамо до рамо се трудят химици, полиграфисти, художници, а също и криминални престъпници, измъкнати предимно от концлагерите. Бивши фалшификатори и университетски преподаватели се мъчат да постигнат абсолютната идентичност в състава на боите, секретните детайли на рисунъка и водните знаци. За изработването на едно-единствено клише на двадесетфунтовата купюра отиват почти седем месеца! В работата са привлечени и математици, които изчисляват системата на регистрация и номерация на истинските фунтове стерлинги, за да може постоянно да се изпреварва Централната банка на Англия с 200-300 номера и да се постигне пълен синхрон с пускането на истинските парични знаци.


В заключителния стадий на операцията към организацията за проверка и разпространение на фалшивите фунтове е привлечен някой си Фридрих Швенд - криминален престъпник, следствен по обвинение за мошеничество. Той е освободен и по лично нареждане на шефа на имперската служба за безопасност Райнхард Хайдрих, също отговорник за операцията Андреас, получава чин щурмбанфюрер от СС.


През декември 1940 г. Алфред Науджокс рапортува на Шеленберг, че експерименталната партида фунтове стерлинги е готова за изпитания в условия, близки до бойните. Настъпва часът да се пусне в действие хитроумният план за проверка, разработен от Фридрих Швенд.

Мирното бойно кръщение

По онова време в райхсканцеларията служи дребният чиновник Рудолф Блашке. Той е напълно незабележителен, с изключение на това, че не трепва дори и когато човек незабележимо се доближи зад гърба му и сложи ръка на рамото му. Но нищо не пречи и стоманените нерви понякога да се полекуват в някоя неутрална страна. Когато през 1941 г. Блашке изразява желание да прекара двумесечния си отпуск в Швейцария, началството не възразява.


Както се полага, Блашке получава за пътуването си валута и той с удоволствие я харчи в скиорските курорти и в нощните ресторанти на Женева. След това отпочинал се връща на работното си място.


Чиновникът от райхсканцеларията дори не подозира, че дадените му 5-, 10- и 20-фунтови банкноти са отпечатани не отвъд Ламанша, а в берлинското предградие Грюневалд. Не знае и това, че швейцарските митничари са предупредени от германците за една подозрителна личност с описанието на Блашке, която изисква особено щателна проверка. Швейцарците внимателно претърсват колата на заподозрения и него самия, прецизно изучават вещите и парите, които носи, и като не намират нищо обезпокояващо, го пропускат. Ако екипът от германски учени и криминални престъпници не беше работил толкова добре, Блашке със сигурност щеше да лежи в швейцарски затвор, защото на никого и през ум не би му минало, че истинският автор на фалшивите банкноти, които носи, е висшето политическо ръководство на Германия.


Това е само първият етап от проверката. След известно време в Базел пристига немски търговец с голяма сума фунтове стерлинги и с писмо от Централната банка на Германия, което съдържа молба към швейцарските им колеги да проверят истински ли са банкнотите. След подробна проверка от Швейцария пристига съобщение, че съмнение будят само 10% от купюрите, а останалите са вън от подозрение.


Но и това не успокоява немците. Те молят швейцарците да изпратят за всеки случай банкнотите за окончателна проверка в Централната банка на Англия. По това време Германия не може да осъществява директни връзки с Британия. Но това не прави и неутрална Швейцария. Местните специалисти се ограничават само с въпрос към британските инстанции: пускани ли са през тези години банкноти със съответните номера и серии? От Лондон отговарят положително.


След огромна по обем работа през юни 1941 г. всичко е готово за масовото пускане на немските фунтове стерлинги. Планът Андреас обаче е замразен за половин година. След започването на войната със Съветския съюз, Германия се стреми към мир с големите държави и преди всичко с Великобритания, за да избегне воюването на два фронта. Ето защо германското ръководство се въздържа от провеждането на икономическа диверсия на британския пазар.


През август 1942 г. всички илюзии на нацистите за възможен мир с Великобритания се разбиват и се взема решение за започване на войната на купюрите.

Фалшификатори по неволя

Този път операцията е наречена Бернхард и носи името на новия си ръководител щурмбанфюрера от СС Бернхард Крюгер. За нея вече отговаря Ернст Калтенбрунер, който заема мястото на убития Хайдрих. Цехът за предпечатна подготовка е пренесен в концлагера Заксенхаузен, разположен на 30 км северно от Берлин. Екипът от специалисти е увеличен от 40 на 140 души. Това са преди всичко набрани от концлагерите евреи, които имат съответната подготовка - бивши полиграфисти, гравьори, художници и банкови служители. Те са докарани от Чехословакия, Франция, Германия, Норвегия, Австрия, Сърбия и Съветския съюз.


За това как точно е работил екипът от фалшификатори има противоречиви сведения. Бернхард Крюгер и помощниците му по-късно твърдят, че всички специалисти, събрани в барака N18/19, са имали статут на съучастници. Осигурени са им отлични условия за живот, а някои от тях са наградени и с военни медали за особени заслуги, които им е разрешено да носят само на работното място.


Самите бивши затворници пък казват, че са се стремели с всички сили да саботират операцията Бернхард. Чехът Оскар Скала, който е назначен за старши сред специалистите, привежда следните цифри: от края на 1942 до пролетта на 1945 г. са изработени 134 610 810 фалшиви фунтове стерлинги. След многобройни тестове само 10 368 430 са отнесени към първа група - най-високо качество. Втората група съдържа банкноти с едва различими в лабораторни условия дефекти, а третата - фунтове стерлинги с единствен слаб дефект на печата. Всичко останало се бракува. Това означава, че идеално изработените фалшиви пари са около 7.5% от общото производство. Скала твърди, че затворниците съзнателно намалявали частта на идеално подправените пари, като класирали напълно качествени купюри в ниските разреди. И няма причини да не му се вярва. Затворниците са разбирали, че относително приличните условия за съществуване и самият им живот зависят от това, колко дълго ще е необходима на нацистите тяхната работа. Със спирането на производството тях неминуемо ги е очаквало окончателното решаване на еврейския въпрос - есесовците нямат нужда от излишни свидетели.


Фалшификаторите по неволя остават живи по чиста случайност. На 3 май 1945 г. оборудването на лагерния монетен двор е унищожено, а всички затворници, участвали в операцията, са изпратени в концлагера Ебензее за избиване. Но когато пристигат в Ебензее, той вече е освободен от съюзниците.

Сълзите на Цицерон

В продължение на две и половина години фалшивите фунтове стерлинги изцяло работят за германската военна машина. От чужбина се закупуват стратегически суровини, злато и скъпоценности, подправените банкноти се заменят срещу истинска чуждестранна валута. Особено големи партиди нацистите пускат в Италия, където, очаквайки неизбежния крах на Мусолини, населението охотно обменя лирите си срещу надеждните фунтове.


Сътрудниците на службата за безопасност също заплащат с фалшиви пари труда на своите задгранични агенти и особено на тези, които смятат за използван материал. Твърде интересна е историята на Елиаз Базна, по прякор Цицерон, който заема далеч не последно място в шпионската йерархия на Третия райх.


Като камердинер на английския посланик в Турция Цицерон предава на германското разузнаване копия от протоколите на конференцията на съюзниците в Техеран, а също и документи за евентуалната бомбардировка на София. Затова той получава 300 хил. фунта стерлинги. След края на войната Цицерон решава да купи или построи симпатичен крайбрежен хотел, но скоро се установява, че 2/3 от парите в куфарчето му са подправени. Разплащането с него е извършено с фалшивки трета категория.


През 1961 г. Елиаз Базна предявява към германското правителство иск за сумата на своето възнаграждение. Той е искрено учуден, когато искът му е отклонен и в продължение на десет години до самата си смърт не спира да обжалва това решение пред различни съдебни инстанции.

На дъното

Ако приемем условно, че подправянето на парични знаци е изкуство, спокойно можем да наречем немските фунтове стерлинги шедьоври. Поне онези, които се отнасят към първа категория. Ако Оскар Скала не беше водил в Заксенхаузен записки, в които са отбелязани номерата и стойността на банкнотите с указания за типичните за всяка серия дефекти, и не беше предал тези сведения на англо-американската следствена комисия, напълно е възможно фалшивите фунтове да бяха останали още дълго в обращение.


Безспорно създаването на такива шедьоври би било невъзможно без мощната държавна машина, десетките висококачествени специалисти и огромни инвестиции. Нито една структура на организираната престъпност не е в състояние да произведе нещо подобно.


Все пак в едно операция Бернхард си прилича с дейността на обикновените фалшификаторски банди: голяма част от печалбата влиза в джобовете на нейните ръководители. Фалшиви 10 млн. фунта не са сума, която би могла забележимо да повлияе на икономиката на Великобритания. Затова пък за тези, които се разпореждат с нацистката хазна, тя е достатъчно солидна. Дори такава дребна риба като Фридрих Швенд в края на войната слага в тайник 80 кг злато, 80 хил. долара и 100 хил. шв. франка. С тези пари по-късно той откупува от американците, при които е в плен, възможността безпрепятствено да замине за Латинска Америка.


Един от последните, който за малко не оправя благосъстоянието си с помощта на фалшивите фунтове стерлинги, е неизвестен австрийски рибар. В едно майско утро на 1945 г. той излиза с лодката си в езерото Топлитзее. Уловът му през този ден се оказва банкнота на стойност 20 фунта стерлинги. След като изсушава и разглажда купюрата, рибарят я занася в банката и получава срещу нея внушителна сума в шилинги. Съобразителният рибар решава да не спира дотук, като логично предполага, че английската банкнота не се е озовала случайно в австрийското езеро. Но когато за пореден път се появява пред касата със своя улов, той е посрещнат от двама американски офицери. Така рибарят е принуден да разкрие източника на купюрите.


На дъното на езерото Топлитзее са открити останки от продукцията, изработена в барака N18/19 на концлагера Заксенхаузен.


По материали на чуждестранния печат

Ако не се брои запалването на Райхстага през 1933 г., то инсценираното нападение от немски офицери, преоблечени в полска униформа, на германската радиостанция Глайвиц и изработването на фалшиви британски фунтове стерлинги могат да се окачествят като най-големите фалшификации на нацистите. Първата от тях стана повод за начало на Втората световна война, а втората се превърна в непресъхващ източник за финасирането й. И двете са подготвени и осъществени от един човек - Алфред Науджокс.


Отвън Заксенхаузен по нищо не се отличава от десетките други нацистки концлагери. Тук също изпращат на изнурителна работа, морят с глад и разстрелват по най-нищожен повод. Но в Заксенхаузен всичко това се прави за прикритие на най-крупната операция по изработването на фалшиви пари. Дори швейцарските специалисти не успяват да различат истинските от подправените банкноти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във