Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВТОРАТА ПОПРАВКА ЗАЦИКЛИ ОТ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ПОЛИТИЧЕСКИ КОНСУЛТАЦИИ ЩЕ РЕШАТ СЪДБАТА НА ПРОМЕНИТЕ В ОСНОВНИЯ ЗАКОНПодписването на договора за присъединяване на България към Европейския съюз е едно от нещата, които правителството силно се надява да се случат през пролетта на 2005 година.Точната дата, на която би следвало да се състои това паметно събитие, най-вероятно ще бъде определена в началото на декември, по време на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от общността. Но преди да се стигне до подписите (в сряда в телевизионно интервю министърът по европейските въпроси Меглена Кунева се усъмни, че този акт може да се отложи за неопределено време), парламентът ще трябва да приеме втората поправка в конституцията. Това повелява третата алинея на нейния член 85.За втория ремонт на основния закон в рамките на по-малко от година се говори отдавна, но, както изглежда по стара нашенска традиция, важните решения ще останат за накрая. Въпреки че създадената за целта Временна парламентарна комисия, оглавена от заместник-шефа на Народното събрание Камелия Касабова, започна дебата за втората поправкаоще в началото на лятото, засега няма яснота кога законопроектът ще влезе в пленарната зала. А началото бе повече от обещаващо, тъй като членовете на комисията Касабова декларираха готовност да приключат работата си най-късно до края на ноември. Оказа се обаче, че консенсусът за либерализацията на пазара на земя, както и даването на избирателни права на пребиваващите у нас граждани на Съюза, когато ще се гласува за Европейски парламент и за местни органи на властта, не е толкова лесна задача. Сериозни разногласия сред членовете на Временната комисия за изменения на основния закон предизвика и разграничаването на правомощията на президента, Министерския съвет и Народното събрание в областта на международните отношения след 2007 г., когато България ще участва във формулирането на политиката на ЕС в областта на международните отношения. Доста реакции предизвиква и идеята на Камелия Касабова в конституцията да бъде записано, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, с изключение на свързаните с отбраната, националната сигурност и външната политика. По сега действащата уредба правото на българите да оспорват по съдебен ред тези актове може да бъде ограничавано с гласуването на специални законови разпоредби. Парламентарно представените политически сили все още не са постигнали съгласие и по друго предложение на Касабова - изборът на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание да става с подкрепата на две трети от депутатите (квалифицирано мнозинство). Сред малкото безспорни текстовев законопроекта за изменение на конституцията на този етап са тези, регламентиращи прехвърлянето на част от държавния суверенитет върху общите институции на ЕС, предаването на български граждани на друга държава при съдебен иск или на международен съд (когато това е предвидено в подписано от България споразумение), както и ратификацията на международните договори, по които България е страна, да става с квалифицирано в мнозинство от две трети. Плурализмът и политическите дискусии по важни за обществото теми са достойнства на парламентарната демокрация, но в случая не остава много време за умуване. Както е известно, процедурата за промяна на конституция предвижда законопроектът да се разглежда не по-рано от един и не по-късно от три месеца след внасянето му в деловодството на парламента. За да се гласува втората поправка, ще бъде нужно мнозинство от три четвърти в три различни гласувания. Ако не бъдат събрани и толкова гласове, към следващо гласуване може да се пристъпи най-рано след два месеца. Така че, ако дай Боже, се сбъднат оптимистичните прогнози и България бъде поканена да подпише договора за присъединяване към ЕС в средата на март (каквато е неофициалната информация) на членовете на времената парламентарна комисия, наистина ще им се наложи да поработят усилено в навечерието на коледните празници.С особен интерес се очаква следващото им заседание, което ще се проведе на 23 ноември. На него комисията Касабова ще излезе с обща позиция по може би най-спорното предложение за изменение на конституцията. С него ще отпадне фиксираната в чл.22 на основния закон забрана чуждестранни физически и юридически лица да придобиват собственост върху земяу нас. Сложността на казуса обяснява и наличието на цели четири варианта за изменение на текстовете в основния закон, свързани с пазара на земя. Първото от тях е на председателката на комисията Камелия Касабова и предвижда чужденци и чуждестранни юридически лица да могат да придобиват собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на България към Европейския съюз или чрез наследяване по закон (т.е. тези, залегнали в договора, който предстои да подпишем, и по-конкретно в глава Свободно движение на капитали). БЗНС Народен съюз пък настоява конституционната забрана за придобиване на собственост върху земеделска земя да не важи за физически и юридически лица от страни, с които България участва в международни организации, ако при присъединяването си към тези структури страната ни е поела подобен ангажимент. Вариантът, подкрепян от Демократи за силна България и Съюза на демократичните сили, гласи, че чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условия и по ред, определени със закон или с международен договор, ратифициран от Народното събрание. Най-консервативно са настроени в Коалиция за България. Депутатите социалисти предлагат да се запази сегашната формулировка на споменатия вече чл.22, като към него се добави нова алинея - граждани на Европейския съюз да могат придобиват право на собственост върху земя при условия и по ред, определени със закон. Всъщност, каквито и да са правните формулировки, големият въпрос, който предстои да решат депутатите, е дали търговията със земеделски терени да се либерализира само за гражданите на страни от Евросъюза, или и за всички останали чужденци. Аргументите в подкрепа както на едната, така и на другата теза са ясни. По данни на Европейската комисия около 25% от земеделската земя пустее. През цялата 2002 г. пък са били сключени сделки за продажба за около 35 хил. хектара на средна цена от около 730 евро за хектар. Имотите са разпръснати, разходите за прехвърляне на собствеността са високи и на този фон става ясно защо не може да се говори за функциониращ пазар на земя в страната. А той би могъл да бъде раздвижен единствено от навлизането на чуждестранни капитали. Допълнителен фактор в подкрепа на предложението да се премахнат конституционните ограничения за закупуване на земя от чужденци е, че всъщност това е мъртва разпоредба. На практика и сега не съществува пречка гражданин на друга държава да се сдобие със земя у нас. Достатъчно е само той да регистрира със свои средства местно търговско дружество в някое от окръжните съдилища и впоследствие сделката за земята да бъде сключена от името на въпросната фирма. Според някои юристи има резон и в опасенията на левицата, че ако се позволи на чужденци и извън Европейския съюз да купуват българска земя, ще се създадат предпоставки за навлизането на нечисти капитали и дори за установяване на терористични групировки на наша територия. Според тях обаче подобни неудобства могат да бъдат преодолени, ако се приеме специален закон, в който да бъде регламентирано ограничението за търговията със земя в пограничните райони, в природни резервати или в близост до архитектурни паметници. Така или иначе България е договорила седемгодишен преходен период след 2007 г., в който небългарски физически и юридически лица няма да могат да купуват земя. Любопитна подробност е, че това ограничение не би следвало да важи за самонаети фермери от страни членки на ЕС, които се установят за постоянно у нас, тъй като България пое подобен ангажимент в хода на преговорите с Еврокомисията. Макар и да не се шуми толкова около този текст, от особена важност за бъдещото ни членство в ЕС е поправката в конституцията, която би трябвало да задължи Министерския съвет да информира своевременно Народното събрание, когато участва в изработването и одобряването на актове и решения на Европейския съюз. Предвижда се кабинетът да бъде задължен да се консултира с парламента при подготовката на позицията ни по евродирективите. За целта ще се добави нова алинея към сегашния чл.105 от конституцията. По-детайлно процедурата ще бъде описана с приемането на специален закон.Според председателката на парламентарната група на ОДС Екатерина Михайлова, необходимо е и приемането на специален текст, който да натовари Министерския съвет да представлява България само в общите институции на ЕС, които изискват правителствено представителство. По думите на Михайлова така ще бъде преодоляно евентуално препокриване на правомощията на президента и на изпълнителната власт в областта на международните отношения.Тепърва предстои да бъдат прецизирани и клаузите от проектозакона за изменение на конституцията, които ще уредят правото на българските граждани да участват в избори за Европейския парламент, както и участието в същия вот на пребиваващите у нас граждани на някоя от 25-те държави членки. Спорният момент тук е дали да бъде записано, че чужденци няма да могат да се кандидатират за кметове на населени места у нас.Когато към всички тези разногласия се прибави и фактът, че тепърва предстои на обстойно обсъждане да бъдат подложени и идеите за промяна в начина на избиране на Висшия съдебен съвет, все по-илюзорни стават надеждите, че скоро можем да отчетем пред Брюксел обнародването на втората поправка. Незнайно защо присъствието на заседанията на временната парламентарна комисия става все по-рехаво. Така например по време на последното й събиране, което се проведе в началото на ноември, присъстваха едва ... 7 от общо 18 народни представители. А би било добре на дискусиите освен експерти в областта на Конституционното право да присъстват и ръководителите на работните групи, ангажирани с разработки по главите от преговорите с Европейската комисия и в които става дума за промяна в конституцията. Може би тогава втората поправка нямаше да затъне в такива противоречия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във