Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВСИЧКО ЗА ПРОДАН

Участниците в президентската надпревара в САЩ в крайна сметка стигнаха до най-важното. Те си размениха обвинения в корупция. Кандидатът за вицепрезидент от Демократическата партия Джон Едуардс заяви, че Джордж Буш поставя интересите на големия бизнес над интересите на обикновените американци. Демократите дори подготвиха цял доклад на тази тема, като се постараха да обвържат пряко пожертвованията на големите корпорации за предизборния фонд на републиканския претендент с привилегиите, получени от същите компании от сегашната администрация. В речта си на един от предизборните митинги Едуардс заяви: Когато с Джон Кери влезем в Белия дом, ще махнем от входа му табелата Всичко за продан. Предизборният щаб на Буш нарече това изказване лицемерие. Представителят на щаба на републиканците Стив Шмит парира, че за демократите е по-добре да си мълчат, защото докато е бил в Конгреса, сенаторът Кери е получил от различни лобисти повече подкупи от който и да е друг от колегите му, а Едуардс и до днес не е разсекретил имената на спонсорите си.Информацията за източниците на средства в касите на кандидатите наистина създава богата почва за подозрения и спекулации. Анализът на спонсорските пожертвования позволява да се твърди, че за президентското кресло се борят не само Кери и Буш, но и например Майкрософт (Microsoft) и Мерил Линч (Merril Lynch). Първата - на страната на кандидата-демократ, а втората - за сегашния президент. Американският бизнес, който по принцип не обича да слага всички яйца в една кошница, в сегашната президентска кампания е ясно разделен според политическите си предпочитания. На страната на Буш са финансовите и инвестиционните компании, а също енергийните и суровинните. Кери пък е подкрепен материално от адвокатите, високотехнологичните и мултимедийните фирми.Любимецът на УолстрийтЛюбовта между сегашния стопанин на Белия дом и големия бизнес е отдавнашна и взаимна. Дърводобивниците и дървопреработвателите например внесоха в изборния фонд на Джордж Буш 1.5 млн. щ. долара и придобиха правото да секат гори практически без надзора на федералните инспектори по екология. Бизнесмените от въгледобивната и химическата промишленост също направиха щедри дарения - съответно 300 хил. и 1 млн. щ. долара, и получиха правото да намалят отчисленията за защита на работниците си от професионални заболявания. Ресторантската индустрия подпомогна Буш с 1.2 млн. щ. долара и успя да погребе закона, който трябваше да забрани пушенето във всички американски заведения за обществено хранене.Всички тези факти се съдържат в доклада на демократите. Впрочем в този документ няма нищо необикновено. Подобни разследвания се правят в хода на всяка предизборна кампания още от края на ХIХ век, когато големият бизнес се превърна в основен източник на пари за предизборните фондове на кандидатите. Различното в сегашните избори е само това, че кандидатите успяха да привлекат във фондовете си безпрецедентни по размер суми. И Буш, и Кери се отказаха от полагащите им се по закон федерални средства, с което се отърваха от всякакви ограничения както за размера на получаваните от тях дарения, така и за средствата, които харчат. Кери успя да събере общо 178 млн. щ. долара, което е рекорд за демократите. Джордж Буш пък установи абсолютен рекорд за цялата история на американските президентски избори - 229 млн. щ. долара, и вероятно ще увеличи още тази и без това баснословна сума.В предишната изборна кампания през 2000 г. Буш се опря на нефтения и енергийния бизнес. Само от Енрон, която по-късно банкрутира, президентът републиканец получи 602 хил. щ. долара, а шефът на същата компания Кенет Лей, когото сега съдят за финансови злоупотреби, преведе лично във фонда на Буш 139.5 хил. щ. долара. От тогава обаче, според думите на един вашингтонски експерт, във финансовия фундамент на кампанията на Буш настъпиха тектонични промени и сегашният президент се превърна в любимец на Уолстрийт. Още през март корпорацията за кредитни карти ЕмБиЕнЕй (MBNA) надмина рекорда на Енрон по обща сума на даренията за Буш - 605 041 щ. долара. В списъка на най-големите спонсори са основните финансови и инвестиционни институции на държавата - Морган Стенли (Morgan Stanley) - 559 425 щ. долара, Мерил Линч - 527 904 щ. долара, ПрайсуотърхаусКупърс (PricewaterhouseCoopers) - 494 100 щ. долара, Голдман Сакс (Goldman Sachs) - 352 875 щ. долара, Кредит Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston) - 306 150 щ. долара, Биър Стърнс (Bear Stearns) - 284 600 щ. долара, Ситигруп (Citigroup) - 273 650 щ. долара, Банк ъф Америка (Bank of America) - 191 250 щ. долара, и други. Нещо повече - шефовете на редица корпорации, които по-рано по принцип избягваха личното участие в събирането на пожертвования за политически кандидати, проявиха невиждана активност и почти всички се оказаха сред т. нар. суперрейнджъри на предизборната кампания на Буш, тоест сред хората, събрали лично по 300 хиляди и повече долара. Финансовите и инвестиционните компании, заедно с фирмите за търговия с недвижими имоти донесоха в предизборния фонд на Буш общо 20.6 млн. долара.В замяна на това някои от най-големите спонсори получиха подаръци от администрацията. В частност Федералната комисия по далекосъобщенията разреши на медийния магнат Джерълд Перенчио, собственик на испаноезичния телевизионен канал Юнивижън (Univision), да придобие компанията Испаник Броудкастинг (Hispanic Broadcasting). Тази сделка е съмнителна от гледна точка на антимонополното законодателство, но позволи на Перенчио да разшири още повече своето влияние. Друг известен суперрейнджър - Уилям Девийт, получи от президента почетна длъжност в консултационния съвет по разузнаването. Впрочем списъкът е твърде дълъг. Главната причина за любовта на финансистите към сегашния стопанин на Белия дом обаче са не отделните облаги и почетните длъжности, а някои ключови елементи от икономическата политика на Буш. И най-вече намаляването на данъците, които засягат финансовите корпорации и най-големите им акционери. Става въпрос за налозите върху прираста на капитала и дивидентите. Освен това в момента се извършват промени в системата на данъчното облагане на недвижимите имоти, което ще позволи на собствениците на разкошни имения, къщи и апартаменти да избегнат големите плащания при наследяване. Според изчисленията на обединената комисия по данъчно облагане на Конгреса на САЩ благодарение на тази щедрост за десет години държавната хазна ще се лиши от 133 млрд. долара само от намаляването на тези данъци. А снижаването на налозите върху прираста на капитала и върху дивидентите ще намали до 2010 г. приходите в хазната с още 125 милиарда.Тези жестове няма как да не вдъхновяват финансовите корпорации, в чиито ръце така или иначе ще попадне значителна част от цитираните суми. Междувременно екипът на Буш ясно намеква, че е готова да предостави още едно апетитно ястие на финансово-инвестиционния сектор. Лайфтайм Сейвингс Акаунтс (Lifetime Savings Accounts) представлява система за специални спестовни сметки в банките, в които всеки американец може да вложи до 7500 долара годишно. Самите влогове и лихвите по тях се освобождават от данъци, а средствата от тях могат да бъдат изтеглени по всяко време. С други думи, едно средностатистическо американско семейство от четири човека ще може законно да отклонява от данъци по 30 хил. долара годишно. На пръв поглед сумата не е голяма. Като цяло обаче тези вливания във финансовия сектор могат да донесат значителна изгода на онези банки и инвестиционни фондове, които ще управляват този нов ресурс.Законопослушният кандидатПроблемът за налозите вълнува американските избиратели повече и от войната в Ирак. Тъкмо около финансовите теми се вихрят и основните предизборни битки. Джон Кери твърди, че възнамерява да ликвидира значителна част от сега съществуващите данъчни привилегии и отново да взема повече пари от богатите.Това е причината финансовите акули от Уолстрийт да го обичат много по-малко от съперника му. Макар че в списъка на спонсорите на Кери фигурират почти всички финансови компании, които подкрепят и Буш - сумите, дарени на кандидата демократа са чувствително по-малки.Юридическият бизнес, в който е работил и партньорът на Кери - Едуардс, се е превърнал в главна опора на кандидата за президент. Напоследък сред правистите стана модерно да печелят пари от масови съдебни искове срещу най-големите корпорации, най-вече от тютюневата и хранително-вкусовата промишленост. През последните години приходите от тази дейност са значителни, поради което адвокатите са в състояние да проявят щедрост във финансирането на кампанията на Кери. Различни юридически фирми събраха за него 13.5 млн. долара и техният принос за кампанията е най-голям.Поддръжка на претендента за президентския пост от демократите оказва и образователната сфера. Само Харвардският и Калифорнийският университет са спонсорирали Кери с над 600 хил. долара. По над 100 хил. долара са дарили университетите в Станфорд, Мичиган и Колумбия.Джон Кери естествено има почитатели и сред едрия бизнес. Става дума най-вече за производствените компании в сферата на високите технологии и телекомуникациите. Тях данъчните облекчения, подарени от администрацията на Буш, ги засягат в много по-малко степен, отколкото инвестиционните фондове или фирмите, занимаващи се с недвижими имоти. Сред видните спонсори на предизборния фонд на кандидата от Демократическата партия са корпорации като Макрософт - 133 543 щ. долара, Тайм Уорнър (Time Warner) - 200 589 щ. долара, Виаком (Viacom) - 123 396 щ. долара, и АйБиЕм (IBM) - 109 590 долара.На този фон обвиненията на съмишлениците на Кери по адрес на екипа на Буш, че поощрява интересите на едрия бизнес, също не звучат твърде убедително. Истината е, че най-големите американски корпорации просто си поделиха политическото поле. Сред спонсорите на демократите бизнес акулите са не по-малко, отколкото в лагера на републиканците. Цифрите на предизборното счетоводство ясно показват, че всички опити за законодателно намаляване на влиянието на бизнеса върху националните избори не са нищо повече от добри намерения. Утеха за редовия избирател могат да бъдат два фактора. Първо - че едрият бизнес не е хомогенен. И второ - компаниите или частните спонсори много рядко поддържат финансово един-единствен кандидат.Златно правило на големите корпорации е да не подкрепят само определен кандидат или партия. Така че разликата в даренията на големите компании за предизборните фондове на Буш и Кери едва ли смущава някого. Освен това финансова подкрепа се оказва и на предизборните фондове на други кандидати - за Конгреса, за местните законодателни органи и за партийните каси.Впрочем тези детайли са добре известни на Джон Кери и на неговите съветници. Вероятно това обяснява обстоятелството, че в доклада на демократите за подозрителните корпоративни връзки на Буш са посочени само няколко незначителни факта и няма нито дума за нескритата любов между Белия дом и Уолстрийт. Нали все пак и самите демократи получават пари от същото място. Така че няма финансов или корпоративен магнат, който да се отнася сериозно към заплахата на Едуардс. Големият бизнес в Америка е напълно сигурен, че невидимата табела Всичко за продан скоро няма да бъде свалена нито от парадния, нито от задния вход на Белия дом.

Facebook logo
Бъдете с нас и във