Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВСИЧКО У НАС Е СБЪРКАНО, ЗАБАВЕНО И ПОДЧИНЕНО НА ПАРТИЙНИ ИНТЕРЕСИ

Стефан Стоилов, заместник-председател на парламентарната комисия по бюджети и финанси, пред в. БАНКЕРЪ


Цените на течните горива, на основните хранителни стоки се размърдаха през последните дни. Какво е вашето обяснение, проф. Стоилов?


- Това е демонстрация на много голямо задълбочаване на неравновесието цени - доходи, което ерозира реалната покупателна способност. Големите надежди, че потреблението през 2000 г. може да бъде един от източниците на растеж, няма да се състоят.


Къде все пак е причината?


- Има два компонента в ръста на цените. Единият е свързан с оскъпяването на горива, ток, транспортни и други услуги. В тази група би трябвало да бъдат отнесени и последствията от лошата реколта от някои селскостопански култури. Вторият компонент е свързан с необоснованото от икономическа гледна точка поведение на търговците. Те се презастраховат, като предварително надуват цените, за да посрещнат оскъпяването през есента. Разбира се, не могат да бъдат обвинявани всички търговци в спекула.


Какво трябва да бъде поведението на правителството в тази ситуация?


- Държавата не може да отиде към използване на административни средства, тя може да прибегне единствено до някои икономически лостове - безмитния внос, използването на части от резерва. Това означава, че трябва да се загърби тази перверзна пазарна философия, че каквото и да става на пазара, пазарът го сътворява и държавата не трябва да се намесва. Майсторлъкът на икономическото управление е чрез пазарни инструменти да се влияе, без да се администрира. Това нещо е чуждо на сегашното правителство. Още повече че у нас пазарните механизми не работят така, както е в развитите икономики. Въпреки самочувствието, че в България има изградена пазарна икономика, това не се признава от Европейската комисия и стои като проблем, за решаването на който ще отидат много години.


Десет вече минаха. Още колко трябва да чакаме?


- Това е процес, който надскача десетгодишния период, но трагедията на България е свързана с това, че тези години бяха минимално използвани. Всичко у нас е сбъркано, забавено, подчинено на партийни интереси и неслучайно в тези три години обвиненията в клиентелизъм, партократичност, корупция идваха главно отвън, а опозицията само ги повтаряше.


Ако се върнем към проблема с цените, правилно ли е да се прави аналогия с 1996 година?


- Обстановката е различна. Тогава всичко протичаше в условията на очертаваща се финансова криза, главно във връзка със сбърканата политика по външния дълг и това, че правителството не успя да направи поносимо обслужването на външния дълг.


Каква оценка бихте дали на политиката на това правителство по управление на външния дълг?


- Не мога да скрия, че това правителство има по-издържана политика и стратегия по външния дълг. Тя включва елементи, за които в БСП многократно сме си говорили в навечерието на сключването на брейди-сделката. А именно, че без ясна и ефективна стратегия, базираща се на икономически растеж, активно търговско салдо, външно финансиране и подпомагане с постъпления от приватизацията, големите плащания са непосилни за България. До голяма степен тези неща са елементи на практическата политика на правителството с изключение на това, че то има неправилна философия по отношение на външната търговия. Две години управляващите залагаха на това, че вътрешното потребление и инвестициите ще осигурят растеж, който позволява да се отиде към нарастващи пасивни търговски салда. Те са факт - 1 млрд. щ. долара годишно. Особено опасно е, че тези отрицателни салда имат за основа сериозен срив на износа - за две години страната загуби около 21% от обема на своя износ. Естествено, реален растеж няма. Много от страните в преход наистина имаха отрицателни търговски салда, но при непрекъснатото увеличаване на БВП.


В прогнозата за макрорамката на бюджета през следващите три години са заложени доста оптимистични числа, но ако тенденцията на големи отрицателни салда продължи, тази прогноза ще бъде поставена под въпрос.


Ще има ли ефект от предлаганите от правителството данъчни облекчения?


- Намаляването на данъчните ставки и режимът на облагане са стъпки в правилна посока. Въпросът е, че тя е слаба, половинчата и закъсняла.


Дадоха се числа за ресурса, който ще остане във фирмите и населението - около 500 млн. лв., но той е преувеличен. Данъчното и осигурителното бреме остава високо при състоянието на икономиката и равнището на доходите. Не се създават стимули за инвестициите - нещо, което ние имахме предвид, когато предлагахме през април за изменения на ДОД, ДДС и корпоративното облагане. Използването на данъчния инвестиционен кредит е инструмент, който дава много по-бърз ефект, отколкото намаляването на данъчните ставки. Или нещо друго, широко използвано в световната практика - селективното ускоряване на амортизацията. Данъчната среда е враждебна на фирмите и с измененията през миналата година допълнително бяха втъкани такива елементи. На многократно отправените искания от опозицията и от фирмите за намаляване на срока за възстановяване на данъчния кредит по ДДС правителството реагира с частично намаление, но не се върна към тримесечния срок, който имахме към 1996 година.


И още един въпрос - задължителната дерегистрация по ДДС за фирмите с оборот под определен праг. Нещо, което е чуждо на европейската практика. Това загяса особено силно малките и средните фирми на старта, когато инвестират нямат обороти и са финансово най-притеснени. Режимът трябва да предвижда доброволна дерегистрация за тези фирми, като всеки ще си направи сметката.


В крайна сметка и бизнесът, и гражданите усещат, че в голяма степен стъпките на правителството са мотивирани от предизборни съображения.


Твърди се, че провалът на сделката за БТК ще се отрази негативно на финансовите сметки на правителството. Споделяте ли подобна оценка?


- И без парите от БТК държавата ще върже платежния баланс през тази година. Разбира се, това създава определено напрежение през 2001 г. във връзка с неизвестността кога и за колко ще бъде продадена БТК, както и някои други обекти като Булгартабак например. Което не снема оценката за провала на сделката за БТК като голям гаф на правителството.


Доволна ли е БСП от него?


- Ние сме доволни така, както е доволна обществеността. Добре бе сделката да се реализира тази година, но не така, както я тласкаха на финала управляващите.


Имаше ли нещо скрито в начина, по който бяха водени преговорите?


- Начинът, по който се движеше сделката, дава основание да се смята, че честността и неподкупността на преговарящите са под съмнение. Особено за времето, когато начело на екипа беше Евгений Бакърджиев. Ако се вгледаме във всички неща, с които е свързано името му, ще видим, че те са финализирани или тласкани към такъв край, който е неизгоден за страната.


Кои други сделки оценявате като неизгодни?


- Преговорите и сделката, която беше постигната за природния газ от Русия. Ако отидем от БТК към други големи сделки, пресата твърде аргументирано изнасяше факти, че се сблъскват интересите на големи групи.


Чии интереси надделяха в сделката за БУЛБАНК?


- От всичко, което съпровождаше тази сделка, разкритията, които правеше пресата, може да се приеме, че има някакъв политически ангажимент, свързан с лични, групови и семейни интереси при избора на купувача. Предвид реализираната през последните години печалба от БУЛБАНК и пазарната оценка на нейните активи, можем да направим извода, че ако осигури мениджмънт на равнището на сегашния, купувачът постига срок на откупуване на инвестицията си за 4-5 години, което е един полуподарък.


Как трябва да бъдат похарчени парите от продажбата на БУЛБАНК?


- Тези пари, както и парите от другите банки, трябва да бъдат използвани за обслужване на държавния дълг. Няма основание да бъдат прахосвани за други цели, въпреки че стоят на каса в БКК, а практически са инвестирани в клонове на чуждестранни банки. Смущава фактът, че в момент, когато ресурсът на банките за кредитиране не е чак толкова голям, тези пари, както и парите на българските търговски банки, в размер на около половин милиард долара, не работят за българската икономика.


Кога банките ще започнат активно да кредитират икономиката?


- Когато законово бъде осигурен механизъм, чрез който банките, със съдействието на съдебната система, започнат бързо да събират вземанията си. За набиране на ресурс за дългосрочно кредитиране трябва да бъде повишена лихвата по влоговете.


Какво ще стане с поправките в законите за приватизацията и за обществените поръчки, които парламентът направи заради БТК? Ще иска ли опозицията те да бъдат отменени?


- При едно ново правителство - да, при сегашното се съмнявам.


А едно ново правителство с участието на БСП ще ревизира ли някои от приватизационните сделки, както твърдят сега управляващите?


- Убеден съм, че нито едно правителство, колкото и шарено да бъде, няма да удовлетвори напълно основателните искания и настроенията на българската общественост. Направените преди месец от Галъп проучвания показват, че 86.8% от българските избиратели искат преразглеждане на всички основни сделки. Те не приемат така сключената сделка за БУЛБАНК, голяма част от сключените през 1999 г. сделки с РМД-та също са обрасли със съмнения.


Това означава ли, че бихте искали ревизиране на сделката за БУЛБАНК?


- По принцип за редица сделки с нарушена процедура или големи съмнения за корупция това трябва да стане, но много ще зависи от съдебната система - да бъде безпристрастна и обективна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във