Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВСИЧКО ТЕЧЕ, ВСИЧКО СЕ ПРИВАТИЗИРА...

ТАБЛИЦА 1: ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ОТ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ СДЕЛКИ В БЪЛГАРИЯ


1993 1994 1995 1996 1997 ОБЩО (в млн. щ. долара)


Договорени плащания 44.233 144.252 113.702 184.764 542.629 1029.580


Поети задължения 12.702 32.956 57.553 218.297 29.368 350.876


Изплатени задължения 15.249 55.602 10.665 13.512 1.129 96.157


Общо договорени инвестиции 58.971 201.738 151.914 170.561 862.090 1445.274


ОБЩ ЕФЕКТ: 131.156 434.548 333.833 587.134 1435.210 2921.887


ТАБЛИЦА 2: СКЛЮЧЕНИ ПРИВАТИЗАЦИОННИ СДЕЛКИ В БЪЛГАРИЯ


ВЕДОМСТВА 1993 1994 1995 1996 1997 ОБЩО


АП 11 36 69 146 80 342


МП 5 19 23 54 86 187


МТТ 31 46 105 155 124 461


МТ 0 9 24 56 59 148


МЗГАР 9 39 41 39 93 221


МРРБ 7 13 35 38 44 137


МК 0 0 4 23 19 46


КЕ 0 1 8 4 12 25


КПД 0 1 0 0 0 1


ОБЩО 63 164 309 515 517 1568


Приватизацията - скрита и открита, масова и за богаташи, ефективна и фиктивна, така плътно залива политическите речи и вестникарските страници, че когато окото попадне върху равносметката, трепва пред поразяващата й скромност. Около 1 млрд. щ. долара са приходите от приватизацията от началото на 1993 г. досега, а само за 1997 г. те възлизат на 543 млн. щ. долара. През изминалата 1997 г. 3.69% от икономиката преминаха в частни ръце. Така заедно с масовата приватизация процентите на държавна собственост, които през последните пет години са сменили стопанина си, едва надхвърля скромните 20.


Първенството по осигурени приходи от приватизацията държи Агенцията за приватизация, която е продала предприятия за 400 млн. долара, а за второто място в края на миналата година се пребори строителното министерство, което внесе в общото дело, наречено приватизация, около 70 млн. долара.


Реализираните приходи от касовата приватизация през миналата година са съществени, тъй като, макар с малко, надхвърлят реализираните постъпления от всички предходни години. Размерът на инвестициите, договорен при приватизационните сделки през 1997 г., също е неколкократно по-голям - за предстоящите пет години по тази линия се очаква в България да бъдат инвестирани над 862 млн. щ. долара. Първото място по ангажимент за инвестиции от 220 млн. щ. долара държат белгийците от Юнион Миниер, закупили 56% от МДК-Пирдоп за сумата 80 млн. щ. долара. Следва българо-испанското дружество Марвекс, закупило Девня цимент - с ангажимент за 209 млн. щ. долара инвестиции, и Солвей-Соди - с 67 млн. щ. долара.


Освен това купувачите са поели и задължението да изплатят стари дългове на приватизираните фирми в размер на близо 350 млн. щ. долара. По този начин паричното изражение на ефекта от изминалата приватизационна година възлиза на внушителната за нашите условия цифра 2.922 млрд. щ. долара. За 1996 г. тази сума е била 587 млн. щ. долара.


Най-успешната сделка за 1997 г.


според шефа на Агенцията за приватизация Александър Съботинов е продажбата на 56% от активите на МДК-Пирдоп. Основния му аргумент за това твърдение е клаузата в договора за решаването на екологичните проблеми на региона. Първото място обаче освен престижно е и много спорно и ако по обещани инвестиции (220 млн.щ. долара), новият собственик на пирдопското предприятие Юнион Миниер е безспорен лидер, то белгийската компания Солвей е номер едно по размера на реално платената цена от 160 млн.щ. долара за придобиване на 60% от Соди - Девня. В борбата за сделка най, най... за годината не без основание се включи и ирландската фирма Елтън Фънд Лимитед, която закупи 68% от активите на казанлъшкото дружество Българска роза - Севастополис АД за скромните 7.945 млн. щ. долара. Нейните претенции за първенство обаче се базират на постигнатата най-висока цена за една акция - 92.8 щ. долара.


Приватизационната година отбеляза в хрониките си и най-скандална сделка за годината.


В тази класация безспорен лидер е българо-испанското дружество Марвекс придобило 70% от активите на Девня цимент. Сключването на тази сделка бе на път да прерасне в международен скандал. Коректността на процедурата за определяне на купувач фаворит от АП бе обсъждана даже на двустранна среща в Париж между Петър Стоянов и френския му колега Жак Ширак.


След поредица от нападки и нелоялни удари под пояса усилията на българо-испанското дружество Марвекс бяха увенчани с успех. Освен с огромните скандали покупката на циментовия завод ще се запомни и с това, че сумата от 44.55 млн. щ. долара бе преведена за рекордните три часа напук на скептиците и въпреки седемдневния срок, който имаха купувачите. Сега възниква въпросът дали обещаните инвестиции от Марвекс в девненския завод са реални.


В края на годината с успех завърши и процедурата по приватизацията на 51% от Златна панега и 75% от Гранатоид. Купувачът - германската фирма Хайделберг цимент, заплати за завода 27.5 млн. щ. долара.


Първият частен курорт в България е Албена


През есента бе подписан договорът за продажбата на 33% от акциите на комплекса на консорциум между работническо-мениджърското дружество Албена 2000, приватизационен фонд Албена инвест и лондонския клон на Банк Насионал дъо Пари. По-особеното в случая бе, че за първи път успешно и напълно се раздържавява собственост, като се използват механизмите и на масовата и на касовата приватизация.


Цената на подписаната сделка за продажба на черноморския курортен комплекс е 10.1 млн. щ. долара, или 7.17 щ. долара за една акция, срещу предложените от инвестиционни посредници цена от 6000 до 8000 лева.


През миналата година, освен сключените 80 сделки за продажбата на цели предприятия или на обособени части от тях, бяхме свидетели и на


множество приватизационни провали


Оказа се, че за да се приватизира даден обект, е необходимо не само желание, но и реални финансови възможности. И ако сделките с чуждестранно участие, макар и съпроводени с шумни скандали или повторени неколкократно (какъвто бе случаят с Интерпред, продаден чак при четвъртия опит), подписването на контракти с родни фирми тотално пропадаха. Гафовете с приватизационни сделки бяха предизвикани от невъзможността на български фирми да събират средства за закупуване на заявените дялове от приватизиращите се предприятия, а за сериозни бъдещи инвестиции въобще бе немислимо да се говори. Черният списък на пропадналите сделки за продажба на държавна собственост се води от многократно предлаганото за продажба русенско предприятие Оргахим, след него се нареждат хотелите Самоков, Черно море и София, ИПК Родина, Полимери - Девня, и редица други предприятия. Много от продажбите пропаднаха и заради неявяване на кандидат-купувачите на обявените от АП търгове.


На карта е поставена приватизацията на Химко


Драмата около доставките на природен газ и неговата цена може да забави раздържавяването на предприятията от химическата промишленост. До края на миналата година предвидените за приватизация 57% от Химко не намериха купувач. Остана единствено надеждата, че при възникналите проблеми с доставката на газ канадската фирма Стелар глобъл корпорейшън няма да се откаже от намерението си да закупи акциите на врачанското предприятие. Канадците бяха предпочетени като потенциален купувач пред южнокорейския концерн ДЕУ, тъй като предложиха да платят 123 млн. щ. долара и да инвестират над 118 млн. щ. долара в Химко. Накъде ще продължи приватизацията на химическия комбинат във Враца ще стане ясно едва след 16 януари, когато изтича крайният срок за технологичната му експертиза.


През следващата година идва редът и на дялове от българските телекомуникации. Немската инвестиционна банка Дойче Морган Гренфел, която е консултант по сделката с БТК, се ангажира до края на 1998 г. да продаде определения за приватизация дял от националния оператор. Фирма Денеб консулт вече изготви правен анализ и оценката на компанията, а до два месеца трябва да бъде формулиран и документ за тарифната политика в областта на телекомуникациите. Твърди се, че консултантът по сделката вече преговаря с евентуалните купувачи от Европа.


През миналата година правителството предприе и няколко конкретни инициативи с цел да ускори процеса на приватизация. Бе променен ЗППДОД, с което бе разширен обхватът на предприятията, които ще могат да бъдат приватизирани от министерствата. Първият списък от тридесет стратегически предприятия, които трябваше да се приватизират чрез международни посредници, бе последван от нов с още 66 фирми, чието раздържавяване ще се осъществи с помощта на консултантски фирми. До края на януари се очаква Агенцията за приватизация да избере посредниците и да сключи договорите с тях. Сто четиридесет и три предприятия съдържа одобреният от АП списък за приватизация през тази година. Освен със стандартните равносметки за направеното краят на 1997-а ще се запомни и с промените на правилата за водене на преговори с потенциални купувачи, направени от надзорния съвет на АП. Предвижда се преговорите да води не шефът на АП, а екипи от три до дванадесет експерти да класират кандидат-купувачите за приватизиращите се предприятия. Преговори ще се водят дори ако за дадено предприятие се яви само един кандидат - стига офертата му да е добра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във