Банкеръ Weekly

Общество и политика

Всички загубени златни жили притежават собствени имена и легенди. Те отдавна са част от американския

Дело N106 за обявяване на ПЧБ в несъстоятелност е

изпратено във Върховния съд за преглед по реда на надзора. Сам

по себе си този факт едва ли изненада някого, но е достатъчен

да внесе допълнително напрежение между двете страни по делото.

Неизвестният изход от прегледа по надзора явно е превъзбудил работещите

в управление Правно на БНБ и в желанието си да докажат

усърдие, те внушават на гуверньора на банката да протегне ръка

към екстрените текстове на новия Закон за банките.

В резултат на тази активност в 11.40 часа в петък (1 август) в

Софийския градски съд попада писмо с входящ номер 12 158, в което

БНБ настоява за ликвидацията на ПЧБ. В регистъра на съда обаче

е отразено само лаконичното съобщение БНБ срещу ПЧБ - несъстоятелност.

По-любопитното е, че се очаква още същия ден съдът да се произнесе

по иска на БНБ. Твърди се, че натоварен със случая е съдийският

състав - Руджери, Арнаудова и Бързачки, а делото си струва да

бъде отбелязано в книгата за рекордите Гинес, защото

същият този съдийски състав на 18 декември миналата година отхвърли

иска на БНБ за обявяване на ПЧБ в несъстоятелност.

Цялата ситуация дотук изглежда, меко казано, странна,

като се знае, че на 26 юли тази година БНБ изпраща писмо до Горан

Лазович, изпълнителен вицепрезидент на BNP - Eastern European

Investment Banking Group (EEIBG) - Лондон, с което дава отсрочка

на чуждестранния консорциум да конкретизира офертата си за покупката

на акции от ПЧБ до 31 юли 1997 година. В действителност въпросното

писмо е с изходящ номер от 29 юли и основният аргумент, който

БНБ изтъква в него, е, че предлаганите 20 млн. щ. долара за ПЧБ

няма да решат проблемите й. Колкото и невероятно да звучи, консорциумът

BNP - ЕЕIBG изпраща в посочения от БНБ двудневен срок писмо, с

което потвърждава сериозния си интерес за участие в капитала на

ПЧБ. В писмото от 31 юли тази година между другото се казва:

В нашия меморандум за разбирателство от 16

юли 1997 г. ние заявихме разбирането си, че банката може да се

нуждае от около 20 млн. щ. долара, за да отговори на изискванията

за ликвидност. Тази цифра не отразява какво консорциумът може

да предложи окончателно, а отразява нашето разбиране за текущото

състояние на банката на базата на информацията, предоставена ни

от Прайс Уотърхаус, действащи като съветник на банката.

Молим да отбележите, че сумата от 20 млн. щ. долара не представлява

лимит за нашата потенциална оферта.

На фона на тази активна кореспонденция с поставени

и изпълнени срокове искането на БНБ от 1 август за ликвидация

на ПЧБ прилича по-скоро на скок в локва, след който скочилият

може само да се опръска до уши.

В петък в СГС твърдяха, че съдията Руджери е в отпуск

от една седмица. А както е известно, съдебните магистрати са във

ваканция до 15 септември. Така че до 17.30 часа в последния работен

ден на седмицата в съдебните регистри нямаше вписано решение за

ликвидацията на ПЧБ.

Днес (4 август) акционерите на ПЧБ ще гласуват за

предложението BNP - EEIBG да изкупи 51% от капитала на банката,

ако, разбира се, в последния момент не им бъде сервирано

ликвидационно решение на някой съдийски състав. Междувременно

двамата вицепрезиденти на кандидат-купувачите на ПЧБ Горан Лазович

и Елизабет Хансен изпращат на 1 август подробно писмо за потвърждение

и съгласие до мениджърите на българската банка. В него се казва:

Чрез настоящето писмо възнамеряваме да получим

от мениджърите и акционерите на банката:

- тяхното потвърждение и съгласие да бъде значително

увеличен нейният капитал, новите акции да бъдат пласирани сред

избрани международни инвеститори и да бъде назначен нов управляващ

екип на банката;

- тяхното съгласие да предоставят на BNP - EEIBG

период на изключителност, през който ние ще извършим щателно счетоводно

проучване на качеството на активите и пасивите на банката и ще

проведем разговори с нейните основни кредитори за постигане на

споразумение за преструктуриране.

Освен това потенциалните инвеститори правят следното

уточнение: преди да започнем целия този процес, се предполага,

че ще сме получили достатъчна гаранция от БНБ, че тя не възнамерява

да инициира процедура за ликвидация на ПЧБ. Реализирането на предложената

инвестиция ще зависи и от връщането на оригиналния банков лиценз

от БНБ. По такъв начин ще бъдат възстановени всички банкови привилегии

както за вътрешните, така и за международните банкови операции.

Интересно как биха реагирали чуждестранните купувачи,

ако бяха чули категоричната реплика на един нашумял с мобилните

си връзки български бизнесмен: Дори и Дойчебанк да иска

да купи ПЧБ, тя пак ще бъде ликвидирана.

Според адвокати разковничето на проблема ПЧБ

се крие във Военнопромишления комплекс. Задълженията на неговите

предприятия - Дунарит, Арсенал, Флотски

арсенал, Видия - В и завода за тротил Смядово,

към банката са с главници 22 млн. щ. долара, а с лихвите - надхвърлят

35 млн. щ. долара. Тези задължения ВПК не може да плати на банката

дори и посмъртно. Сега юристите намекват, че апетити към въпросните

предприятия има от стояща в сянка групировка. Така че, ако тя

купи до 45 дни, както възнамерява, вземанията на банката за 30-40

млн. щ. долара, ще получи безплатно цяла промишлена империя на

стойност над 200 млн. щ. долара. Вложените в подобен бизнес пари

купувачът може да си възстанови дори само ако събере вземанията

на ПЧБ от Нефтохим, Плама и Балканкар.

Същата групировка се надявала да получи сериозно парче от хранително-вкусовата

промишленост в България - винпроми и текстилни предприятия. Какво

ще получи бюджетът от подобна сделка, е въпрос на отделна сметка.

Но така се стига до резонния въпрос - кой и защо се опитва да

остави бюджета на сух режим, докато се осребри имуществото

на една банка, а собствеността на длъжниците й бързо и безболезнено

бъде подменена от държавна с частна?

Facebook logo
Бъдете с нас и във