Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВСИЧКИ СРЕЩУ НДСВ ЗА ИЗБОРИТЕ

До средата на юли да бъдат приети промените в законите, свързани с местните избори, обещаха лидерите на НДСВ неотдавна. Оптимистите може и да са повярвали, а и депутатите най-накрая дадоха вид, че се работи по въпроса. На 27 юни бяха приети на първо четене шестте проекта за изменение на Закона за местните избори, внесени от депутати от НДСВ, СДС, БСП, ДПС и БЗНС-НС. На 2 юли народните представители обсъдиха и законопроекта, който уж всички подкрепят, но всъщност никой не иска да бъде приет - Избирателния кодекс, внесен от Емил Кошлуков и група депутати от НДСВ и СДС. Това стана благодарение на сините, които се възползваха от правото на опозицията да реди всяка първа сряда от месеца дневния ред на парламента. С което парламентът не се доближава особено до окончателното приемане на нормативната уредба за местните избори. По старо правило мнозинството се опитва така да нагласи нещата, че да си улесни живота около локалния вот. Практиката през последните години показва, че спорните моменти преди избори са едни и същи. Проблемът този път обаче е, че се наблюдава една почти утвърдена напоследък комбинация на позициите, която още повече усложнява споровете - НДСВ срещу ДПС, БСП и президента. За всички е ясно, че прословутият избирателен кодекс на Емил Кошлуков и компания няма да бъде приет за тазгодишната кметска надпревара. Ако изобщо някога бъде приет. Политиците не искат той да влиза в сила, защото с него се въвежда смесената, мажоритарно-пропорционална изборна система, която намалява ролята на партийните централи. След гласуването на първо четене всички признаха, че тъй като кодексът променя основно правилата и за трите вида избори - за парламент, за президент и за кметове, той няма да бъде гласуван през тази година. Иначе някои си направиха играта - хвърлиха прах в очите на избирателите с опита си да ги убедят, че имат воля да променят сериозно избирателната система.Царските хора използваха суматохата, за да си решат проблема с Тошо Пейков и Весела Драганова. По идея на заместник-шефа на жълтата парламентарна група Владимир Дончев ще бъде ремонтиран още един закон - за избора на народни представители, в който се уточнява що е то парламентарна партия. Ако измененията бъдат приети, Партия на българските жени и Движение Оборище, които са мандатоносители на коалиция НДСВ, ще станат непарламентарни организации, а царската партия - парламентарна. И така най-после ще си прибере двата милиона лева годишна държавна субсидия, които сега получават Драганова и Пейков. Зад идеята има и друг замисъл - хората на НДСВ да имат по-големи възможности за участие в избирателните комисии по места и в агитацията по електронните медии. Управляващи и опозиция засега успяха да постигнат консенсус по някои изменения в Закона за местните избори. Всички политически партии се обединиха около въвеждането на изборното начало в малките населени места, но все още не е ясно до колко човека ще сведат селата, в които кметът ще се назначава. След промените, направени по време на управленския мандат на ОДС, това ставаше в населени места, в които живеят до 500 души. Сега законопроектът на НДСВ предвижда да се избират кметовете на населени места с над 250 души население. Проектът на депутати от БЗНС-Народен съюз и от Демократическата партия, както и двата проекта на Коалиция за България предлагат това да става в селата с над 100 жители.Дълго време политиците не можеха да се разберат дали районните кметове да не станат избираеми. В крайна сметка всички осъзнаха, че май ще е по-добре да се въведе изборност за кметовете в градовете с районно деление. Защото основните политически сили - СДС, БСП и НДСВ, нямат никакви гаранции кой ще спечели изборите в София, Пловдив и Варна и съответно кой ще назначава районните кметове там. Логично в новата ситуация СДС и НДСВ настояват и за разширяване на правомощията на районните кметове. Жълтите народни избраници вдигат тавана за финансиране на предизборните кампании - вероятно в НДСВ смятат, че това е начинът да решат въпроса с купищата пари от неясни дарители, които се харчат по предизборните кампании. Сумите за агитация на кандидат-кметовете ще се определят в зависимост от броя на жителите на населеното място. Предвиждат се до 50 000 лв. за кандидатите за кмет на община с население до 30 000 жители, а един милион лева ще могат да ползват кандидатите в общини с население над 200 000 жители. Това, впрочем, е законният максимум за цената на една кампания. Според лидера на ДПС Ахмед Доган, за градовете с районно деление - София, Пловдив и Варна, тези средства са малко и ще стигнат само за медийната реклама. Както преди всички избори, между депутатите се очертава спор за това с какви бюлетини да се гласува. От Коалиция за България и ДПС искат да има отделни бюлетини за всеки кандидат-кмет и за всяка листа за общински съветници. От двете парламентарни групи обясняват, че така щял да бъде намален броят на недействителните бюлетини. С промените през 1999 г. в Закона за местните избори се въведоха общи бюлетини за избор на кметове и на съветници, което затрудни част от избирателите да се ориентират в изборните бюлетини и това доведе до много недействителни гласове, твърдят от движението на Доган. Истината е, че такава поправка би улеснила съществена част от електората на БСП и ДПС - малограмотното население и възрастните. Най-голям спор засега се очертава по два въпроса - дали да бъде запазена старата уредба за гласуване по адресна регистрация и кой да назначава членовете на специално формираната за местните избори Централна избирателна комисия. Отново от едната страна на барикадата са ДПС и БСП, а от другата НДСВ. Царските хора не искат да променят досегашната уредба, според която се гласува по адресна регистрация. Коалиционният партньор на жълтите ДПС обаче настоява за промяна в закона, така че гласуването да става по постоянен адрес. Сиреч, не там, където живеят в момента, а в населеното място, записано в личната им карта. Обсъжда се и вариантът гласуването да става и по постоянен, и по настоящ адрес. Според Ремзи Осман от ДПС, ако гласуването става само по настоящ адрес, ще бъдат пренебрегнати хората, които искат да дадат вота си в населеното си място по постоянен адрес. Ако пък се допуснело гласуване и по двата адреса, изборите можело да бъдат фалшифицирани. От същото се опасяват и в СДС и БСП, но за да се реши въпросът с учащите, сините предлагат те да бъдат освободени от занятия в дните преди и след изборите. В редиците на опозицията смятат, че хората, които трайно живеят в една община, имат право да определят кой да я управлява. От БСП обаче започнаха да свирят отбой и заявиха, че не може да не бъдат отчетени и миграционните процеси. През изминалата седмица социалистите дори инициираха консултации между политическите сили за изясняване на този и други спорни моменти, свързани с поправките в закона. Вече е ясно, че за тези местни избори ще има отделна Централна избирателна комисия (ЦИК). Жълтите народни избраници обаче се опитват да си оплетат сами кошницата. В поправките на НДСВ е записано, че съставът на комисията се избира и назначава от Народното събрание. Лидерът на БСП Сергей Станишев и президентът Георги Първанов съзряха лична заплаха. И според двамата така ще се възпроизведе парламентарното мнозинство. Ако жълтите все пак не се съобразят с изказаните възражения, нищо чудно да станем свидетели на президентско вето върху изборния закон. Горе-долу такава закана прозвуча откъм Дондуков 2 - т.е. на депутатите може и да им се наложи да поработят през лятната ваканция. НДСВ вече би трябвало да има горчив опит с провеждането на президентския вот през 2001 година. Царската партия тогава доминираше в ЦИК, която забърка доста каши - тя даде само 5-6 дни на независимите кандидат-президенти да съберат необходимите 15 000 подписа на симпатизанти, забрави да гласува някои изборни книжа и закъсня със сроковете по регистрация на районните комисии. Политици от всички парламентарни партии признават, че местните избори са доста трудоемки за членовете на изборната комисия и всеки гаф би донесъл поредица от неприятни изненади впоследствие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във