Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВСИЧКИ СМЕ ПАТРИОТИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПО ФУТБОЛ

Веселин Методиев, член на инициативния форум за създаване на ДСБ, пред в.БАНКЕРЪГ-н Методиев, каква идея ви водеше при избора на името на новата партия?- Името Демокрация за силна България е резултат от събраните впечатления и предложения по време на тези три месеца, през които проведохме множество срещи в страната. Да припомня, че възванието беше озаглавено За силна България в обединена Европа. По време на тези срещи след 28 февруари разговорите се въртяха основно около този текст. Много често се говореше за това, че в ЕС се уважават тези, които сами уважават себе си. Че малките държави стават достойни партньори тогава, когато имат силно собствено държавно устройство, когато имат силни институции, когато техният парламентарен ред, тяхната икономика гарантират стабилност и сигурност за гражданите. Ето защо в една демократична среда силата на собствената държава се възприема като ценност. Думата силна внася ли националистичен елемент в името? - Всички, които се упражняват в момента по темата национализъм, биха имали поне малко аргументация, ако ставаше дума за партия, която нарича себе си например Силната национална партия или Силната българска партия, или нещо подобно. Тогава националистическият упрек би имал място. Но да кажеш, че се занимаваш с политика заради слаба България, е толкова нелепо, колкото и тия обвинения в национализъм. Ето защо съчетаниетоДемократи за силна България отразява настроенията и амбицията на мнозина от хората, занимаващи се с политика през последните 15 години. В самото възвание става дума за защита на българския интерес в рамките на ЕС и НАТО. Никой друг няма да защитава българския интерес. Никой освен българските институции и българските политици. Смятам, че Демократи за силна България очертава такъв хоризонт, когато си част от едно голямо семейство и по демократичен начин защитаваш собствените си интереси.Като историк за вас национализъм мръсна дума ли е?- Думата национализъм има две значения. Първото е историческо. То е свързано с ХIХ век, с развитието на националната държава. С нея се обозначава градивният стремеж на социални общности, които са формирали национални държави. Именно българският национализъм през ХIХ век е двигателят и факторът за създаването на модерната българска държава. В периода след Първата и Втората световна война думата национализъм обаче придоби друго значение. Това значение е лесно за дефиниране - то означава агресия към другия. Другият може да бъде твой съсед или друговерец, а може да бъде и от друг етнос. Национализъм в съвременния свят придоби значение на идеология на тоталитарни държави, като например Хитлерова Германия, в която се провежда политика на насилие. Най-популярният пример е антисемитското поведение на Хитлерова Германия, гоненията на евреите. Когато днес някой нарича някого националист, то трябва да каже - този човек е националист, защото мрази евреите, арменците, турците.Значи смятате, че днес това е мръсна дума?- Днес това понятие е натоварено с този смисъл поради трагични за Европа събития през ХХ век, особено през Втората световна война.Тогава как да наречем уважението към собствената държава, към собствената общност, това което се нарича патриотизъм във френската традиция например?- Уважението към собствената ти държава, към собствения ти народ в българския език го наричаме с думите родолюбие. И мисля, че тези думи трябва да бъдат оставени на спокойствие, с тях да се спре всякакъв тип подигравки. Знам, че е много трудно да се постигне това нещо, но тези думи трябва да бъдат запазени в онова поле, където се говори за наука, за образование, ако щете дори за политологията. Когато тези думи бъдат въведени в друг тип експлоатация, да кажем медийна или рекламна, визирам случая Прима патриот, се получава деформация, която наистина започва малко да притеснява хората. Патриотизмът е свързан с изява на националната общност в рамките на международния свят, затова патриотизмът минава през такава популярна човешка дейност, каквато е например спортът - всички сме патриоти и ако щете националисти на Европейското първенство по футбол и затова искаме нашият отбор да се представи най-добре. Ако може да спечели медали, ще се чувстваме горди от българския футбол.Защо може да сме националисти, когато става въпрос за спорт, и не може да сме националисти, когато искаме да гласуваме за политиците, които да ни управляват?- Искам да дам още един пример. Аз самият от малък играя футбол, запалянко съм и много бих искал нашите футболисти да победят по един спортсменски начин, да надиграят с умения и професионализъм своите противници. Но не искам те да ритат противниците от другия отбор. Защитата, уважението, преклонението към собствената идентичност нека наречем на български патриотизъм, родолюбие и да избегнем думата национализъм.Още преди да бъде учредена, ДСБ стана прицел на доста атаки. Ще бъде ли възможно за една млада партия да пробие сред агресията на вече утвърдените политически формации?- Когато човек се занимава с политика, трябва да знае, че атаките ще бъдат непрекъснати. Политиката не е спокойно академично място, където се води университетски разговор, нито пък е дебат на кръгла маса в рамките на една научна конференция. Така че съвсем нормално е в навечерието на учредяването на новата партия атаките към нея да зачестят. Тепърва след утрешния ден на учредяването и от дните насетне ще се разбере, че това е най-големият капан, в който влизат тези, които искат да ни критикуват. От самите програмни документи, които се надявам утре да бъдат приети, от самите действия впоследствие ще става ясно кое е лъжа и кое е реална политика. Кое наричате лъжа?- Съществува лоша политическа практика, която се утвърди през тези 15 години - да се заобикалят остри проблеми и да не се назовават с истинските им имена. У нас в момента, в който се сблъскаш с остър проблем и го назовеш с истинското му име, голяма част от политиците ти казват, че си невъзпитан, краен, даже авторитарен. Мисля, че това време на преход, в което живеехме, в което тези компромиси може би са били необходими, дори в някаква степен разумни, са вече зад нас. Сега трябва да защитаваме интеграционния модел, в смисъл че всички български граждани сме равни пред закона, и аз наричам това назоваване на нещата с истинските им имена. Не трябва да се допуска политическият избор да се ограничава от етническа, религиозна или друг вид социална принадлежност. В целия период на съществуване на парламентарната демокрация и многопартийната система до 19 май 1934 г. българските партии са се явявали на избори и за тях са гласували и българи, и турци, и евреи. Депутати на тези политически партии са били българи и турци, и евреи, и арменци. Те не са се делели в етнически рамки да се сепарират и да се отделят от българското общество. Това е интеграционният модел, това е модерният европейски възглед. Всеки е малцинство в ЕС. Ние българите сме малцинство. Германците са малцинство. Значи ли това, че трябва да има привилегии за малцинствата и особен режим.Вие много говорите за интеграция и за партньорство, но изглеждате като партия, която трудно ще си намери партньори.- В това сте абсолютно права. Силно критични сме към политическите партии в страната ни дотолкова, доколкото те не успяха да извършат реформите, необходими за развитието на всяка политическа партия. Но вие също сте част от досегашния политически модел и от управлението на страната през тези 15 години.- Съгласен съм. И ние няма никога да се откажем от това наследство, защото смятаме, че то е в голяма степен положително. Говорим за това, че самите партии не успяха в момент, в който попаднаха в криза, а този момент настъпи след пристигането на Сакскобургготски тук, да извършат необходимите реформи, за да могат да върнат доверието на гражданите към себе си. Съгласете се, че в момента доверието към политическите партии е много ниско, доверието към парламентарната демокрация е много ниско. Този обществен сигнал трябва да бъде преведен на политически език като критика към политическите партии. Тази критика не означава несговорчивост и нежелание за партньорство. Тя означава, че трябва да се поставят някакви изисквания, да се отговаря на някакви критерии, които ние поставяме първо пред самите себе си, за да може впоследствие да разговаряме за това, как може в някакви определени моменти да си сътрудничим.Добре, обаче постигането на тези цели, които изредихте в началото - силна държавност и прочие, дали е по силите на една партия?- Аз искам да припомня, че в един период след лятото на 1997 година, при една почти разпаднала се административна система и една държава, която не знаеше коя институция за какво е, с усилие на мнозинството българи се постигна стабилност. Но вие задържахте това положение прекалено кратко...- Въпросът ви е коректен в следната посока - има ли гаранции, че след един силен мандат няма да следва нов слаб, който да разпада държавните институции. Това е много важен въпрос. Тук опираме до една много голяма тема, която тепърва ще трябва да се обсъжда - доколко самата конституция и конституционната рамка позволяват да се отслабват държавните институции или не позволяват. Ето защо крайния успех на проекта за силна България би могъл да бъде видян и като силен конституционен проект. Когато самата конституция стане гарант, че институциите не могат да бъдат отслабени. Най-познатият на публиката пример е със съдебната власт.Подкрепяте ли идеята за Велико народно събрание и промяна на конституцията?- Тази тема е залегнала в текстовете и документите ни. Но постигането на съгласие по нея е в перспектива. Не е работа за сегашния момент. Непосредствената ни цел сега е да се стабилизират институциите, така както бяха стабилни в един период от четири години.СДС инициира консултации с НДСВ за ВНС. Ще се присъедините ли към инициативата?- Аз мога да ви кажа личното си мнение. Първата поправка в основния закон да носи името на Ферхойген е в голяма степен обида за българските политици. Това означава, че само отвън и само под натиск си готов да направиш промени, които в крайна сметка са в твоя полза. Ако ще говорим за промени в конституцията, които са свързани единствено и само с европейската интеграция, ще допуснем грешка. Трябва да се направят промени, които са необходими за стабилността и силата на българската държавност, а не само за евроинтеграцията. Конкретно - вие за ВНС ли сте за следващия мандат?- Не за следващия мандат. Аз мисля, че и учредителното събрание ще се произнесе по този въпрос. Но, според мен, сега трябва приоритет да е стабилизирането на институциите, а промяната на конституцията може да стане на по-късен етап.

Facebook logo
Бъдете с нас и във