Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВСИЧКИ ГОЛЕМИ ФИРМИ - НА БОРСАТА

Първата по-значима стъпка за развитието на капиталовия пазар бе пилотният проект на Министерството на промишлеността за раздържавяване на индустриални обекти чрез фондовата борса. Благодарение на него на пода на БФБ - София, се появи единствено емисията на бургаското предприятие Елкабел, но досега са продадени едва 28% от неговите акции. Тази емисия обаче остана единствена на регистрирания официален пазар на борсата.


Програмата за развитието на капиталовия пазар, която тази седмица трябва да бъде разгледана в съвета по структурна реформа, вероятно ще се третира като някакво продължение на този първи порив. Тя е подготвена главно от експерти на Центъра за икономическо развитие. Според нейния текст държавата трябва да започне активно да предлага акции на най-добрите дружества от икономиката. Облигационният пазар е определен като най-перспективен, затова се предвижда големите държавни компании да емитират облигационни заеми. За да могат обаче


дружествата да емитират облигации на стойност до два пъти по-голяма


от собствения им капитал, се предлага и промяна в чл. 204 на Търговския закон.


В част от предложенията на експертната група прозират директни заемки от практиката на развитите капиталови пазари - например при увеличение на капитала под условие емисионната стойност да не бъде по-ниска от нетната стойност на активите (тя се публикува всеки ден и представлява цената на притежаваните активи, разделена на броя емитирани от фонда акции).


Авторите на програмата твърдят, че на капиталовия пазар най-вероятно ще участват предимно чуждестранни участници, поради което и борсовата, и извънборсовата търговия трябва да бъдат регулирани по международните стандарти. Предлага се


собствеността на ценните книжа да се смята за прехвърлена


щом извършената промяна се отчете в Централния депозитар, а вписването в книгата на акционерите да има значение само като огласяване на сделката.


Друго интересно предложение е да се разширят правомощията на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, така че тя директно да издава наредби - досега подзаконовите актове бяха одобрявани от Министерския съвет. Коментира се и необходимостта от разделянето на търговското от инвестиционното банкиране. В САЩ например още от 30-те години банките са разделени на търговски и инвестиционни, докато в Европа двете дейности се осъществяват под една шапка. Причината за подобно разделение е най-вече желанието да се предотврати сблъсъкът на интереси между различните отдели в една банка. За тази цел в западноевропейските кредитни институции е въведена т.нар. китайска стена. Тя се изгражда между кредитния и инвестиционния отдел, за да не може решенията, да речем за отпускане на кредити, да влияят на решенията на брокерите за покупка и продажба на акции и за даване на инвестиционни съвети.


Не тайна, че един от основните проблеми на нашия капиталов пазар е


липсата на достатъчно акции


които да се търгуват. Повечето от приватизационните фондове се преобразуваха в холдинги и след блоковите сделки на пода на борсата придобиха блокиращи квоти в предприятията. Така собствеността върху голяма част от фирмите, раздържавени в първата вълна на масовата приватизация се съсредоточи в ръцете на малцина фондове и така размяната на акции се ограничи. Поради неликвидния пазар засега нови емисии акции пускат най-вече бившите приватизационни фондове и те се изкупуват от учредителите, направили парични вноски в капитала.


Капитализацията на пазара може да се повиши от появата на акции на големите български предприятия. В програмата се предвижда на борсата през тази и следващата година да се появят пакети акции на БТК, НЕК, Булгартабак, Булгаргаз, БДЖ, БМФ, Нефтохим, които ще съдържат дялове от по 10-20 процента. Авторите на програмата предвиждат пазарната капитализация на дружествата, които се раздържавяват чрез борсата, да достигне 500 млн. долара до края на 1999 година. Естествено присъствието на акциите на тези компании на пода на БФБ - София, зависи не само от волята на правителството, но и от начина за приватизация, който в повечето случаи ще се предлага от чуждестранни посреднически фирми. Експертите са на мнение част от големите дружества, като БТК, Булгартабак и БУЛБАНК, да пускат своите акции едновременно на софийската и на големите международни борси.


Изминалите две седмици на капиталовия пазар ще се запомнят най-вече със споровете


да го бъде или не организирания извънборсов пазар


В програмата се предлага в правилника на борсата да се запише, че едни книжа могат да се търгуват само на единия от двата пазара - или на борсата, или на извънборсовия, но не и на двата едновременно.


Още от старта на пазара през 1992 г. у нас се говори за създаването на клирингова институция, която да осъществява разплащанията при сделки с ценни книжа. Преди повече от година бе предложено централната банка да създаде такава институция, но решение по въпроса така и не беше взето. Сега се предлагат различни варианти - създаване на независима клирингова корпорация, която да обслужва едновременно борсовата и извънборсовата търговия, или създаването на отдел към борсата, който да работи заедно с една клирингова банка.


Последният месец показва, че най-сетне институциите и играчите на капиталовия пазар започват заедно да обсъждат стоящите пред тях проблеми. След предложението за изцяло нов закон за ценните книжа програмата за развитието на капиталовия пазар е вторият документ, който може да обедини всички заинтересовани страни. Големият й успех безспорно ще бъде, ако на пазара се появят акциите на атрактивните български компании като БТК, Булгартабак, НЕК и на банките, за да се постигне една добра капитализация на пазара. Едва тогава у нас могат да се очакват по-значителни инвестиции от чуждестранни портфейлни инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във