Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВПК ИЗЛИЗА НА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПОЛИГОН БЕЗ МАРШАЛИТЕ

След седемгодишна симулация на любов към активното

раздържавяване най-после седмото по ред българско правителство

дава надежди, че този акт наистина ще бъде консумиран.

Кабинетът Костов явно не се страхува от мечките в

приватизационната гора и обяви, че смяната на собствеността ще

тече с пълна сила дори и в стратегическия военнопромишлен отрасъл.

С изричната уговорка, че дружествата от системата запазват ангажиментите

си, свързани с отбраната, с националната сигурност и с попълването

на военновременните запаси на страната. Останалите бариери пред

раздържавяването на тези предприятия вече са свалени. Отпадна

тригодишният приватизационен мораториум, наложен от правителството

Виденов върху 28 търговски дружества за производство

и търговия с оръжие, бойна, специална и спомагателна техника.

Двадесет и две от тях фигурират в приватизационната програма на

сегашното правителство, която миналата сряда получи одобрението

и на парламента. Както бе подчертано обаче, те ще се предлагат

за продан само с разрешение на Министерския съвет.

В общи линии с това засега се изчерпват идеите на

изпълнителната власт за структурни промени във ВПК. Все още са

неизвестни например нейните намерения по отношение на големите

държавни оръжейни търговци - Кинтекс, Тератон,

Армимекс, Елметинженеринг и Кас инженеринг

консорциум. Правата на собственик върху първите две дружества

се упражняват от търговското министерство и както обясниха там

пред в. БАНКЕРЪ, засега няма да бързат с приватизацията

на Тератон и особено на Кинтекс, тъй като

става въпрос за висши държавни интереси и за изчистване на редица

сериозни проблеми. Странното е обаче, че както в старата концепция

за ВПК, разработена от ексминистъра на вътрешните работи Николай

Добрев, така и сега нито дума не се споменава за двете шапки

на ВПК - консорциума Електрон и холдинга Металхим.

Господ знае дали и кога те ще се приватизират, а

в същото време се предвижда продажба на акции от капиталите на

предприятия като Електрон прогрес - София, Самел

90 - Самоков, Екоел - Плевен, Черно море-

Варна, Пирел - Гоце Делчев, влизащи в състава на консорциум

Електрон, и от още 18 други, които пък се водят за

дъщерни дружества на Металхим холдинг.

Не по-малко странно е, че и депутатите не се сетиха да попитат

как точно ще стане практическото раздържавяване на подобни съставни

обекти, което може да обърка дишането на евентуалните

чуждестранни кандидат-инвеститори. Вместо тях на ринга излизат

вечно тревожните синдикалисти. Както научи в.БАНКЕРЪ,

в края на юли по тяхна инициатива в София ще се организира кръгла

маса, на която ще се обсъждат проблемите на ВПК - преструктуриране,

приватизация и национална сигурност, последици от преструктурирането

и алтернативна заетост на работещите в системата. Това ще са основните

теми, по които ще трябва да се изкажат представителите на няколко

важни ведомства и институции - министерствата на промишлеността,

на отбраната, на труда и социалните грижи, както и депутатите

от парламентарната Комисия по национална сигурност. Докато се

подготвят за този форум обаче, същите синдикалисти, пак с помощта

на правителствените люде, не е зле да изчистят собствените си

авгиеви коридори. Защото продължава да стои във висящо

положение скандалът, заплетен в края на юни в едно от най-големите

звена на ВПК - Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) - Сопот.

На 20 юни тази година Независимият синдикат в дружеството не подписа

споразумението за образуване на средствата за работна заплата,

тъй като управителят на предприятието отказва да одобри

средна брутна месечна заплата в размер на... 286

хил. лв.

За капак на ситуацията бяха предприети ефективни

стачни действия с искания за оставка на управителя. Интересното

е, че членовете на другите синдикати оценяват сумата от 286 хил.

лв. като нереална, а протестните действия - като вреден популизъм.

Не се знае по чий профсъюзен акъл в крайна сметка ще се поведе

ресорното промишлено министерство в поредния горещ сезон на активни

кадрови рокади. По-важното е, че в момента дълговете например

на ВМЗ възлизат на 30 млрд. лв. - към банки, към бюджета, към

доставчици. Към датата 31 март 1997 г. задълженията на дружеството

по краткосрочни и дългосрочни кредити и по ЗУНК са в общ размер

3 206 404 000 лева. На доставчиците си фирмата дължи 2 906 055

000 лв., на бюджета 3 450 658 000 лв., на социалното осигуряване

2 027 874 000 лв. и още 1 110 415 000 лв. влизат в перото други

задължения. Само за първите два месеца на тази година ВМЗ

дължи на ДОО и фонд ПКБ 2 156 915 000 лв., като от октомври миналата

година не са внасяни отчисления за данък общ доход, за фонд ПКБ

и за социални осигуровки в размер над 433 млн. лева. За първото

тримесечие на тази година от разходите за дейността на дружеството,

изчислени на 10 957 381 000 лв., най-голям е тъкмо делът на разходите

за заплати - 5 020 243 000 лв., или 46 на сто. Още 18% са отишли

за социално осигуряване и надбавки, което означава, че почти 70%

от разходите за дейността всъщност представляват изплащане на

работни заплати и осигуровки. Едва ли подобни луксове са позволени

и в най-белите държави по света. У нас обаче, както

е известно, всичко може да се случи -

кухите печалби например са традиционна

радост за държавния работник

За първите три месеца на 1997 г. сопотското дружество

е отчело точно такава печалба, и то в размер на близо 9 млрд.

лева. Става въпрос за продадена по същото време специална продукция,

произведена обаче в далечната 1991 г. и заприходена в активите

на предприятието с доларова равностойност, смятана при курс 22-23

лв. за долар. Изтъргувана шест години по-късно при пиков курс

от 3 хил. лв. за долар, естествено въпросната продукция ще отбележи

шеметен финансов резултат. Но това не само не означава реална

производствена дейност, а добавя към и без друго тежките дългове

на ВМЗ още 4.5 млрд. лв. за данък печалба.

Другата, пак традиционна случка от българското

държавно ежедневие, е свързана

с изгодното използване на частните посреднически

фирми

Такива партньори присъстват и в стопанскоуправленската

практика на ВМЗ ООД, което дължи на НЕК над 1 млрд. лв., а на

Нефтохим - около 900 млн. лева. За доставката на необходимите

му масла дружеството не е контактувало директно с бургаската рафинерия,

а е ползвало услугите на частниците. Кой е печелил от дължимите

комисионни - това в момента изясняват назначените финансови ревизори.

Това е финансовият фон, на който се издигат

искания за близо 300 хил. лв. месечно трудово възнаграждение.

В момента то се движи в средни граници от 117-120 хил. лева. Разира

се, изплащането на такова възнаграждение във ВМЗ е възможно. Но

тогава в съответствие и с Наредбата за регулиране на работната

заплата, издадена на основа на ПМС N218 от 19 май 1997 г., на

работа в специализираните заводи би следвало да останат 6 хил.

души вместо сегашните 12 500.

Трудно е да се отговори и на друг съществен въпрос

-

кой подвежда колектива

да работи за декапитализацията на своето

предприятие? Промишленото министерство в качеството си на принципал

би трябвало да даде точния отговор и да оцени дейността на бившия

председател на съвета на директорите на Металхим холдинг

Илия Гунчев, който до ноември 1996 г. съвместяваше шефското място

в шапката на ВМЗ с длъжността управител на същото

дружество. От март тази година той бе освободен от ръководния

си пост в холдинга. Но в промишленото министерство би трябвало

вече да се заинтересуват доколко са основателни съмненията на

хора от сопотския колектив, че именно, както казват те, Гунчев

и компания проявяват приватизационни апетити към ВМЗ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във