Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОТЪТ НА НЕДОВЕРИЕ НЕ ПРЕДВИЖДА ИЗНЕНАДИ

Още на следващия ден след националния празник Трети март Коалиция за България внесе в деловодството на парламента искането си депутатите да гласуват вот на недоверие на правителството заради провала на социалната му политика. Идеята възникна преди месец, точно когато арабският вестник Ал Мада публикува името на БСП в списъка на получавалите от Саддам Хюсеин петрол на черния пазар. Това съвпадение накара много наблюдатели и политици да изразят подозрение, че истинската причина за вота е стремежът да се измести обществения интерес от възникналия скандал. От самото начало лидерите на БСП обаче отхвърлят тези обвинения. Независимо какви са били първоначалните им мотиви, впечатляващ е фактът, че веднага след като обявиха намерението си да свалят правителството, левите увеличиха доверието към себе си с два процента. Според политолози тази промяна показвала желанието на хората да открият алтернатива на сегашното управление. Пак според тях обаче увеличаването на подкрепата било малко, защото и БСП, както и останалата част от опозицията, не била достатъчно убедителна в тази си роля. И дебатът, и гласуването ще се проведат вероятно още през тази седмица. Никой обаче не очаква, че вотът ще мине. Най-малко в левицата таят такива надежди. Депутати признават, че искането е само обикновен политически триккойто да демонстрира активността на социалистите и да удовлетвори антиправителствените настроения сред избирателите. Реално погледнато, цялата опозиция заедно не може да свали кабинета на Симеон Сакскобургготски, ако не се пропука собственото му мнозинство, подкрепяно от двадесетте гласа на Ахмед Доган. Ясно е, че това няма да се случи. Затова и всички упражнения по риторика, които ще предхождат гласуването, са само терен за лична политическа изява и опит за размътване главите на публиката. В дебата ще участват всички парламентарни сили. Възможността да натрупа няколко точки от ораторски умения няма да пропусне нито една партия. Без никакво значение е и кой как ще гласува от опозицията. Важни са единствено гласовете в подкрепа на правителството. За да падне кабинетът, е необходимо срещу искането за вот на недоверие да гласуват по-малко от 121 депутати. Няма никакво значение колко от останалите народни представители ще се въздържат, ще гласуват за свалянето на кабинета или пък изобщо няма да си дадат труда да присъстват в залата. Според разпоредбите на конституцията важно е единствено дали бройката на защитаващите правителството ще бъде под или над абсолютното мнозинство. Още в края на февруари Анастасия Мозер заяви, че петимата представители на БЗНС-НС ще подкрепят искането на левицата. След консултации със Сергей Станишев главният секретар на земеделците заяви, че голяма част от аргументите на левицата съвпадат с позицията на БЗНС-НС и затова нейните хора ще гласуват за вот на недоверие. Настояването за сваляне на правителството заради провала на социалната му политика с готовност подкрепиха и синдикатите. Далеч не толкова отзивчиви към социалистите се оказаха лидерите на ОДС и СДС. В началото на седмицата новият председател на ОДС Екатерина Михайлова заяви, че не приема поканата за консултации на социалистите. Тя обясни, че бившите сини депутати сами ще преценят аргументите и мотивите на левицата и ще определят начина си на гласуване. На пръв поглед не чак толкова категорично прозвуча заявката на СДС, направена във вторник. За да разговаря по повод вота, Надежда Михайлова постави неизпълними засега условия пред Станишев. Тя настоя червеният лидер да изтегли от кабинета министъра на вътрешните работи Георги Петканов, министъра на администрацията Димитър Калчев и заместник-министъра на земеделието Меглена Плугчиева. Соцдепутати обясниха, че ръководството им няма никакви намерения да се вслуша в настояването на десницата, така че на практика идеята за широк кръг консултации отпада. Но според заместник-председателя на БСП Румен Петков това не е притесняващо. Той прогнозира, че въпреки нежеланието си да разговаря предварително с Коалиция За България дясната опозиция няма да подкрепи правителството нито в дебата, нито при гласуването след това. Сякаш няма основание за съмнения в предреченото от Петков. Въпреки това обаче отношението на десницата към искания вот не е еднозначно. Надежда Михайлова призна, че не приема насериозно искането на левицата да свали правителството, затова и не вижда никакъв мотив за участие в консултации по въпроса. Освен това лидерът на СДС обясни пред журналисти, че не е логично левицата и десницата да имат едни и същи виждания за социалната политика. Тя обвини управляващите, че хвърлят огромни средства, за да осигуряват временна заетост, която не решава трайно проблема с безработицата. Михайлова обяви, че в дебата СДС няма да бъде адвокат на БСП и ясно ще изрази различията си с левицата. Хората на Костов също обявиха, че няма да преговарят с БСП и оцениха вота като опит за заблуда на обществото и отклоняване на вниманието от петролгейт. И те подчертаха, че социалистите участват в сегашното управление и затова не вярват, че те наистина искат да свалят правителството. Същите съмнения изрази и председателят на движение Оборище и член на мнозинството Тошо Пейков, който в други случаи си е позволявал да се присъедини към някои от критиките към правителството. Той обаче акцентира много повече на подозренията, че акцията е опит да се избегне разследването на връзките на лидери на БСП със Саддам Хюсеин и неговия режим. По повод искането на БСП председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев лансира една доста оригинална идея. Той предложи да се възприеме германския модел за искане на вот на недоверие. Според него освен мотивите си срещу правителството опозицията трябва да посочи и името на своя кандидат за министър-председател, в случай че искането й мине и правителството падне. Пловдивският депутат от мнозинството настоя БСП да посочи кой ще поведе България по пътя към НАТО и ЕС - Сергей Дмитриевич Станишев или Румен Овчаров. Владимир Дончев определи поведението на социалистическата партия като безотговорно заради факта, че се опитват да свалят правителството само месец преди България да бъде приета в НАТО. Притесненията на Дончев не се споделят от много политици, защото никой не предполага, че искането на левицата може да стане причина за падане на правителството Но дори и това да се случи, политическа криза в България няма да възникне автоматично. Конституционната процедура предвижда управляващата коалиция да получи възможността да състави второ свое правителство. Едва ако този опит се провали, мандат за сформиране на кабинет ще има втората по големина парламентарна сила, която в случая е БСП. Ако и социалистите не успеят да съберат достатъчно гласове, за да излъчат правителство, топката ще попадне в ръцете на третите - ОДС. Чак и след техен провал президентът трябва да разпусне Народното събрание, да назначи служебен кабинет и да насрочи в двумесечен срок избори за нов парламент. България вече е била управлявана от такова правителство на малцинството. След падането на първото синьо правителство на Филип Димитров през 1992-а втората сила - БСП, не успя да състави свой кабинет и две години страната се управляваше от правителство на малцинството с премиер Любен Беров. Управлението му беше в рамките на мандата на третата тогава парламентарна сила - ДПС, и подкрепено от гласовете на левицата. Кабинетът на малцинството, който изглеждаше много стабилен, падна след подадена от премиера оставка само година преди изтичането на мандата и предизвика провеждане на предсрочни парламентарни избори. Днес едва ли ще се стигне до разиграване на подобен сценарий. Но все пак е добре да се знае, че евентуално падане на това правителство на Симеон Сакскобургготски не означава непременно нито смяна на премиера, нито предсрочни избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във