Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЛЯТА И НЕВОЛЯТА СЪПЪТСТВАТ ПРОДАЖБАТА НА БАЛКАН

Има ли кандидат-купувачът на авиокомпания Балкан валидна банкова гаранция и следователно правомерно ли е класиран той? Тези въпроси интригуваха през миналата седмица и журналистите, и останалите кандитати, а може би най-вече персонала на превозвача.


Отговорите на Еберхард Фрайхер фон дем Буше, управляващ съдружник на инвестиционния посредник ТОБ - Спидуинг:


Ние не знаем, че Балкан ер няма банкова гаранция. Напротив, при нас те имат такава. А и това не би трябвало да ви засяга. Не е ли достатъчно, като потвърждаваме, че Балкан ер има валидна банкова гаранция?


Нас не ни интересуват вътрешните споразумения между банка и клиент. В случай че не бъде подписан договор съгласно тази гаранция, банката се задължава да приведе на Агенцията за приватизация един милион долара.


Аз, честно казано, не мога да разбера с какво предизвиква такъв голям интерес една банкова гаранция? Ако гаранцията не беше валидна или пък ако нямаше такава, просто нямахме право да продължим преговорите.


Честно да ви кажа - тази тема ми доскуча. В момента на подаване на офертата имаше банкова гаранция, която ние приехме за валидна, каквато и беше. Днес също има валидна банкова гаранция.


На въпроса дали пък, след като от посредника така упорито твърдят, че гаранцията е валидна, тя не е издадена от друга банка, г-н Буше отговаря:


Да, банковата гаранция е от друга банка.


Чудесно! Тогава всички съмнения и въпросителни би трябвало да отпаднат. Да, ама не, както казваше един известен в миналото колега. Просто защото фактите говорят съвсем друго.


Балкан ер действително има банкова гаранция, издадена от БРИБАНК, забележете - НА 13 ЮЛИ 1998 Г., т.е. в последния ден от срока, предоставен от Агенцията за приватизация за подаване на оферти (Решение N 592-II, на АП, Държавен вестник, бр. 61, стр. 12). За нейното издаване дружеството внася 200 млн. лв., а в договора, сключен същия ден с банката, е записано, че Балкан ер е длъжен да внесе в кратък срок останалата част от сумата - около 1.6 млрд. лева. Четири дни по-късно кредитната институция напомня на кандидат-купувача, че ако сумата не бъде внесена, Агенцията за приватизация ще бъде уведомена за връщане на гаранцията.


В крайна сметка АП наистина е уведомена, че банковата гаранция не е влязла в сила с писмо, изпратено от БРИБАНК на 4 август - изх. N982 582 и прието още същия ден в агенцията с входящ N1700123. Атанаска Бозова, началник на управление в Агенцията за приватизация, преди седмица беше в отпуск, но в петък, 18 септември, потвърди пред репортер на в. БАНКЕРЪ, че такова писмо действително е получено. При това положение остава да тежи твърдението на г-н Буше, че Балкан ер притежава гаранция, издадена от друга банка.


Да, ама пак не! Защото, след като гаранцията на БРИБАНК е подадена в последния момент и се оказва невалидна, то кога ли е подадена втората, вече валидна банкова гаранция? Може би в някакъв специален и валиден само за Балкан ер срок?


Силно озадачават и думите на министъра на транспорта Вилхелм Краус на срещата с инвестиционния посредник в Агенцията за приватизация на 17 септември:


Политическата воля е сделката да се реализира. Има закон и той трябва да се изпълнява. Недопустимо е да се правят обструкции и да се затруднява процесът. Това ще го изразя и пред министър-председателя.


Отправям много остра бележка към ръководството на авиокомпанията. Това е безобразие. Частните мнения тук не са важни. В противен случай ръководството на авиокомпанията се противопоставя на процеса и му липсва лоялност към правителството...


Не съм съгласен с отлагането на сроковете. От 1 януари 1999 г. влиза в сила новият Закон за гражданското въздухоплаване и аз трябва да определя дали новият собственик ще бъде носител на националния флаг.


Изключено е да се влезе в нов кръг от преговори за приватизация.


Изводът от изказването на уважаемия министър може да е само един: авиокомпанията трябва да бъде продадена. Независимо от всичко!


Всъщност напълно естествено е Балкан да се продаде. Не е необходимо да се убеждаваме в предимствата на частния интерес и мениджмънт пред държавния. А и защо купувачът да не е Балкан ер? Още повече че в него участват професионалисти, работещи дълги години в дружеството и (колкото и сантиментално да звучи) вероятно милеещи за него. Въпросът е друг. Въпросът не е в политическата воля или неволя. Въпросът е действително ли е проведен търг, претендиращ да е предоставил условия за лоялна конкуренция? И след като има закон и той трябва да се изпълнява, доколко се изпълнява?


Оттам нататък вече може да се преценява кой на какво се противопоставя и на кого му липсва лоялност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във