Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЙНИ ЩЕ ИМА И ПРЕЗ ЕДВА ПРОХОДИЛИЯ ХХI ВЕК

Разлистим ли историческите страници, разровим ли пластовете на времето, раздиплим ли паметта на народите, ще видим една и съща картина: милиони хора, прикрити с кожи, ризници, доспехи и щитове, стискат камъни, тояги, ножове, секири, боздугани, мечове, ятагани, алебарди, саби, пики, копия; опъват прашки, тетиви на лъкове и арбалети, натискат спусъци на мускети, аркебузи, автомати и бутони на ракетни установки. Хилядолетия наред Земята е била, е и ще бъде бойно поле, на което по-силният отнема на по-слабия територии, суровини, блага и права, налага му своята култура, религия или идеология. Това не е просто един от човешките закони - това е Законът на човешкия живот...Съвземайки се от шока след терористичната атака от 11 септември, светът нервно следи кампанията на САЩ в Афганистан, провеждана по познатия сценарий от Империята отвръща на удара. Политици, експерти и редови граждани заговориха за начало на Третата световна война. Дори тази теза да е спорна, видно е, че с пълна мяра се реализира една от тенденциите в съвременните международни отношения: завръщането на силата като основно средство за разрешаване на противоречията, споровете и враждите. И това - след като само преди 12 години се родиха надеждите за нов световен ред, в който силата на правото ще бъде над правото на силата и при преодоляването, уреждането и управлението на конфликтите с приоритет ще се ползват мирните средства. Въпреки тези надежди (или илюзии?), езикът, на който отново се изясняват отношенията в системата за международна сигурност, е езикът на грубата сила. В Афганистан бушува война. За Самюъл Хънтингтън това е война на различни цивилизации - западна и ислямска; за Алвин Тофлър - война на различни технологични вълни: Трета (информационна) и Първа (аграрна); за Франсис Фукуяма: война на различни идеологии - либерална и теократична. А за Виктор Слипченко, това е битка между две поколения начини на водене на войни: Шесто и Четвърто. Интересна е систематизацията на Слипченко за 6-те досега известни поколения войни. Според него та са:Първо поколение: с използване на хладни оръжия, без да се употребяват огнестрелни, като сраженията се водят главно с участието на пехотата и кавалерията. Този вид войни са се водили най-дълго - в течение на около 3.5 хиляди години;Второто поколение: с използване на барута и гладкостволните оръжия;Трето поколение: с използване на оръжията с нарезни цеви и нарезната артилерия;Четвърто поколение: с използване на автоматични оръжия, танкове, самолети, свързочни средства и средства за транспортиране на въоръженията;Пето поколение: с използване на ядрените оръжия (слава Богу, освен бомбардировки на 6 и 9 август 1945 г. над Хирошима и Нагазаки, чиито жертви са над 500 хиляди, без да се броят последствията от радиацията за поколения напред, ядрено оръжие повече не е използвано за военни цели); Шесто (следядрено) поколение: с използване на модерни интелигентни оръжия и авангардни процеси с бази данни и системи за управление, свръзка и разузнаване. При стратегически въздушно-космически настъпателни операции с подобни оръжия, обектите ще се унищожават преди всичко чрез мощни информационни удари. Главните цели на ударите, постигани на много ниска цена и с минимални загуби в средства и жива сила (война без сълзи), са: 1.) Пълен разгром основно на икономическия потенциал на противника (вече не е толкова необходимо да се унищожават въоръжените му сили, оказали се неспособни да воюват по съвременен начин; нито пък е толкова потребно да се окупира територията му); 2.) Смяна на неговия политически режим. Ако първите четири поколения (петото по логични причини не се взема под внимание) са от типа контактни войни, при които битката се води главно за земя (за територии) и на земята с помощта на огромна жива сила, то войните от шестото поколение ще бъдат безконтактни, скоротечни и няма да се водят преимуществено с жива сила. Живата сила въобще се изтегля от бойното поле, отстъпвайки своето място на новите високоточни въоръжения. Ако в предните поколения воденето на бойните действия бе ограничено, както подчертахме, на земната повърхност, а вертикалната (въздушна) координата играеше предимно спомагателна роля, то в бъдеще акцентът ще пада върху вертикалното (въздушно-космическо) измерение. Въздушно-космическото пространство ще бъде главният театър за водене на военните действия, докато съпътстващите земни военни операции ще имат спомагателна роля. Войната ще се реализира вече не чрез познатите групировки: сухопътни, военновъздушни и военноморски сили, а със специално създадените разузнавателно-ударни бойни системи, като от въздуха или космоса ще се удря предимно икономическата инфраструктура на врага. В употреба ще навлизат енергийни оръжия, по-мощни експлозиви, боеприпаси с дълбокопробивни възможности, супербързи системи за обработка на данни и радиоелектронна борба. В утрешните арсенали ще бъдат и конвенционални високоточни и с висока разрушителна способност оръжия. Нови изисквания се поставят към ПВО - Противовъздушната (главно противосамолетна) отбрана, която ще трябва да стане ПВКО или Противовъздушно-космическа отбрана. Отива си класическата радиолокация, тъй като всичко, което излъчва сигнали, може да бъде прехванато и лесно унищожено. Необходими са нерадиолокационни способи за откриване и целенасочване.Губят своя извечен смисъл понятия като мобилизация, фронт, оперативно разгръщане, стратегически резерви. В идните сражения няма да има бойно поле, нито дори театър на военните действия, а общо - театър на войната.По възможности за поразяване обикновеното високоточно оръжие ще бъде съизмеримо с ядреното (но без отрицателните му, най-вече екологични, последици), а по гъвкавост на прилагането ще го надмине. Новото оръжие ще изисква сериозно навигационно обезпечение. Затова на базата на изкуствени спътници са създадени радионавигационни системи, които минаха успешно апробирането в Залива и Югославия, както и понастоящем в Афганистан. Армериканската космическа навигационна система НАВСТАР се справи с изпитанията в условията на бойните действия като система за управление на високоточните средства за поразяване. Нейните приематели са монтирани в най-съвременните високоточни крилати ракети с въздушно и морско базиране. При това точността на стрелбата на ракетното оръжие през периода 2010-2015 г. ще нарасне поне 30 пъти. Това е надпревара във въоръжаването, която днес Вашингтон води сам със себе си. Както заключава един руски експерт: Бъдещата война ще е по-скоро гигантски дуел с употреба на умни боеприпаси, вместо да напомня шахматна игра с маневриране и заемане на позиции. Доминиращите в наше време платформи: кораби, самолети, танкове, бойни машини на пехотата, БТР-и, ще загубят своето значение. Важна роля ще започне да играе качеството на въоръженията, оборудвани със сензори и електроника от всички видове. Само САЩ обаче могат напълно да използват резултатите от тази революция.Несъмнено, след края на Студената война (1989 г.) войните в Персийския залив (1991 г.), Югославия (1999 г.) и в Афганистан (2001 г.) са лабораторно-полигонни войни, опитни образци (прототипи) на стратегическите космическо-въздушни настъпателни операции - с тяхната насоченост към безусловно поразяване на обектите на икономиката на противника, лишаването му от възможност да нанася ответни удари и да се съпротивлява организирано. Във войната срещу Ирак 38-дневната въздушнонастъпателна операция бе решена с 300 крилати ракети Томахоук с въздушно и морско базиране (КРВБ и КРМБ). При войната срещу Югославия за 78 дни НАТО извърши над 26 хил. бойни полета, изстреля повече от 1000 крилати ракети от типа Томахоук, а от бомбардировачите В-2А за пръв път бяха изстреляни управляеми авиобомби JDAM с насочване по сигнали на космическата навигационна система НАВСТАР. Опитът от 1991 и 1999 г. бе отчетен (както изглежда, до този момент) успешно в намиращата се още в разгара си вече над 60-дневна война срещу талибански Афганистан.Цикличността (1989-1991-1999-2001) съвпада изцяло с философията на САЩ за преглед и преосмисляне на техните възможности за водене на войни от ново поколение в духа на т.нар. Революция във военното дело (Revolution in Military Affairs, RMA - термин, въведен от Елиът Коен, за да подчертае твърде важната роля на модерните технологии). Съдейки по стратегията на Пентагона - планиране-подготовка-реализация-анализ, може да се очаква, че след края на войната в Афганистан, а с нея - и на този етап от работата над войните от междинен тип 6 минус (не съвсем 6), идните военни акции, които ще целят САЩ да станат напълно способни да водят войни от 6-о поколение, ще са с цикличност (2001-2003-2009-2011).Горе-долу в тези срокове се очаква завършекът на преходния период, след който Америка ще може да води изцяло безконтактни (30-дневни) войни - с всяка държава и във всяка точка на Земята.И още нещо: военното ръководство на САЩ нарича Всеобхватно господство своята стратегическа концепция за подготовка за водене на новото поколение войни. Важни акценти в нея са максимално подобреното събиране и анализът на разузнавателни сведения, като се предвижда прилагане на съвременни методи на обработка на информацията, навигацията, управлението и контрола. И най-важното - отново има засичане на пусковия срок - смята се, че именно към 2010 г. САЩ ще са в състояние да водят това поколение войни. Естествено, експертите правят опити да отгатнат и какво ще е следващото - седмото поколение войни, за което те определят времеви хоризонт: 2050 година. Смята се, че основно при тях ще е информационното оръжие като системообразуващ и системоразрушаващ фактор. Те ще се водят в планетарен мащаб, а не в някакъв локален или дори цял географски регион. Това ще са войни преимуществено в информационното пространство, а чрез предизвикване на техногенни катастрофи в големи икономически райони ще може да се въздейства на животообезпечаващата система на човека. Остана ни само да направим един колкото и естествен, толкова и печален извод. Войни ще има и през едва-едва проходилия наш ХХI век. Човечеството се оказва неспособно да научи урока си по история, независимо че все нещо би трябвало да е усвоило от безкрайните, близо 15 000 войни - от най-дълбока древност и до ден днешен, в неизменния зловещ ритъм: война - подготовка за война - война. Би трябвало, но не - човешката история си остава трагична поредица от вражди и битки между народите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във